Решение № 93 от 08.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2717/2022
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 08.07.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Боян Балевски, Красимир Машев, Кристияна Генковска
Цитирани разпоредби
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 371, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б. Балевски
Членове:
Кристияна Генковска
Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902717 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на „Сол България” ЕАД, чрез адв. Б.
С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 363/30.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, в която частично е уважен предявеният от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД срещу „Сол България” ЕАД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 39699,18 лв., представляваща остатъка от продажната цена по фактура № 1118/31.10.2018 г. - за доставена електроенергия за периода от 16.10.2018 г. до 23.10.2018 г. по Договор № Е-Б-060/27.06.2018 г. за продажба на електрическа енергия, сключен от „Енерджи Пауър” ЕООД, което вземане е прехвърлено на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД с Договор за цесия № ВАL-0072/05.11.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаването на исковата молба - 31.05.2019 г., до окончателното заплащане, както и в частта, в която е оставено без уважение компенсаторното възражение, предявено от „Сол България” ЕАД, за сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща обезщетение, формирано от разликата между 1 заплатената на „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България” ЕАД би заплатило на „Енерджи Пауър” ЕООД съобразно по-ниските договорени цени.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с правилата на логическото мислене, обуславящо неговата необоснованост. Счита, че незаконосъобразно съдът е достигнал до фактическия извод, че с възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД е отправило до „ЕСО” ЕАД изявление за материалноправно прихващане с негово вземане от „Енерджи Пауър” ЕООД (компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатената по-висока цена за закупената от доставчика от последна инстанция електроенергия вследствие прекратяване на договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД), тъй като необосновано е приел, че с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО” ЕАД, ответникът е извършил материалноправно прихващане с определена от него сума със задължението му към цесионера.
Твърди, че във възражението от 29.11.2018 г. „Сол България” ЕАД изрично е посочило, че не се съгласява с извършената цесия поради наличие на основния за евентуално претендиране на обезщетение за причинени от цедента по същото правоотношение имуществени вреди, поради което той не е извършил извънсъдебна компенсация с насрещно предявените материални права, а съдебно (процесуално) прихващане, релевирано в настоящото исково производство. Като апелативният съд е приел обратното, въззивното решение било както необосновано, така и постановено в противоречие с материалния закон. В този смисъл, счита, че правният извод на въззивния съд, че активното вземане е следвало да бъде изискуемо и ликвидно към момента, в който длъжникът е извършил изявление за прихващане, би бил законосъобразен единствено при материалноправното прихващане при предпоставките на чл.
103, ал. 1 ЗЗД. А в настоящия процес ответникът е навел като защитно процесуално средство компенсаторно възражение във висящото исково производство - по установяване на вземането на цесионера-ищец.
Позовавайки се на тълкувателните постановки по т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, касаторът поддържа, че правопогасителното действие на компенсаторното изявление, когато е 2 надлежно упражнено, настъпва с обратна сила, в случай че активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, поради което е ирелевантно обстоятелството кога е настъпила ликвидността на активното вземане - в процеса или извън него. В този смисъл, счита, че, тъй като изискуемостта на активното вземане е настъпила преди предявяване на исковата молба, длъжникът своевременно е релевирал по отношение на цесионера (ищец в настоящото исково производство) възражението за неизпълнен договор срещу цедента по договора за прехвърляне на вземане. Именно след предявяване на иска тези насрещни субективни права са предявени чрез компенсаторно възражение.
В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, като е уважил релевираното от ответника възражение за прихващане само с насрещни вземания, възникнали по облигационното правоотношение с цедента, които са били изискуеми към момента на съобщаване на цесията от кредитора на длъжника – 27.11.2018 г. (именно от този момент договорът за цесия поражда правно действие по отношение на длъжника и на третите лица – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД).
Третото лице-помагач на ответника „Енерджи Пауър“ ЕООД (н.) не е подало в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, не се явява негов процесуален представител в проведеното пред ВКС о. с. з., като не изразява правно становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установен правнорелевания факт, че между „Енерджи Пауър“ ЕООД, като продавач, и „Сол България“ ЕАД, като купувач, на 27.06.2018 г. е сключен договор за доставка на електрическа енергия при цена от 77,50 лв./МВтч, със срок на действие до 31.07.2019 г., като в клаузата на т. 5.2.1 е уговорено, че доставената електроенергия ще се фактурира от продавача на последния ден от съответния месец, а купувачът според уговорката на т. 5.2.3 е задължен да 3 заплати дължимата продажна цена по издадената фактура до 15-то число на месеца, следващ доставката. Съобразно клаузата на т. 5.2.5. при забава на плащанията купувачът дължи мораторна неустойка в размер на 0.07 % върху неиздължената сума - за всеки ден забава. Като безспорно е прието обстоятелството, че от 24.10.2018 г. на основание чл. 68 ПТЕЕ продавачът по този договор „Енерджи Пауър“ ЕООД, е изведен от пазара на електроенергия като търговски участник, поради което и от тази дата договорът за търговска продажба, сключен със „Сол България“ ЕАД, е прекратен, а на основание чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ купувачът е включен в балансиращата група на доставчика от последна инстанция. След този момент, считано от 01.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е закупувало електроенергия от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД – на по-висока стойност. На 05.11.2018 г. е сключен договор между „Енерджи Пауър“ ЕООД, като цедент, и „ЕСО“ ЕАД, като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията на цедента-продавач към купувача „Сол България“ ЕАД по Фактура № 1112/15.10.2018 г., Фактура № 1118/ 31.10.2018 г. и Фактура № 1119/ 31.10.2018 г. - в общ размер на 152840,64 лв., ведно с принадлежностите им.
Не е било спорно между страните, а и от проведената кореспонденция между „ЕСО“ ЕАД и „Сол България“ ЕАД се изяснявало, че уведомлението на цесионера за извършеното прехвърляне на вземанията е достигнало до длъжника на 27.11.2018 г. С писмо от 29.11.2018 г. „Сол България“ ЕАД е отправило възражение до „ЕСО“ ЕАД за размера на прехвърлените вземания, твърдейки, че при прекратяване на договора за доставка „Енерджи Пауър“ЕООД (преди изтичането на срока на действие на продажбеното правоотношение) са му причинени имуществени вреди в размер на 193877,23 лв. – заплатена по заместващата сделка на новия доставчик на електроенергия по-висока цена от тази, която е била заплащана на предходния продавач „Енерджи Пауър“ ЕООД, поради което купувачът е прихванал тези парични вземания, възникнали към първоначалния доставчик (твърдяното компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди при прекратяване на договора за продажба на електроенергия с цедента), с прехвърлените по процесната цесия парични вземания. Впоследствие, с писмо от 11.02.2019 г., адресирано до „ЕСО“ ЕАД, ответникът е заявил, че определя размера на причинените му при прекратяване на договора с „Енерджи Пауър“ ЕООД имуществени вреди на сумата от 51553,10 лв., като прихваща тази сума 4 от задължението си към цесионера - в размер на 152840,62 лв. След приспадане на сумата по прихващането остатъкът от 101287,54 лв. бил заплатен от „Сол България“ ЕАД в същия ден по банкова сметка на „ЕСО“ ЕАД, като получаването на сумата не се оспорва от ищеца. Тълкувайки систематически клаузата на т. 5.2.1 с уговорката по т. 5.2.1 от договора за търговска продажба на електрическа енергия, въззивният съд е достигнал до правния извод, че задължението за заплащане на продажната цена е срочно, тъй като продавачът се е задължил да я фактурира на последния ден от месеца, през който са извършвани доставките, като тя следва да бъде заплатена до 15то число на следващия месец. Вземайки предвид извършеното на ищеца от ответника (на 11.02.2019 г.) плащане на сумата от 101287,54 лв., апелативният съд е обосновал правното съждение, че продажната цена, обект на прехвърленото с процесната цесия главно парично вземане, е заплатена частично, като незаплатеният остатък (при извършване на т. нар. прихващане на изпълнението на еднородни задължения - по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД) възлиза на сумата от 50111,24 лв. по фактура № 1118/31.10.2018 г., респ. в пълния размер на сумата от 1440,94 лв. по фактура № 1119/ 31.10.2018 г. Но съобразявайки, че предмет на искането за съдебна защита е единствено предявеното парично вземане по фактура № 1118/ 31.10.2018 г., съдът е счел, че при произнасянето по релевираното под евентуалност чрез възражение компенсаторно изявление (със сумата от 51553,10 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди при прекратяване на договора за доставка с „Енерджи Пауър“ ЕООД) не следва да се вземе предвид притезанието от 1440,94 лв., представляващо главница по фактура № 1119/31.10.2018 г.
Като е приел за установено, че касаторът не е дал съгласие за прехвърляне на процесните парични вземания (с аргумент от обратното основание от чл. 103, ал. 3 ЗЗД), съдът е достигнал до правния извод, че длъжникът може да прихване задължението си към цесионера със свое вземане спрямо цедента, в случай че материалноправните предпоставки за компенсиране са съществували преди съобщаването на цесията – съобразно обратното действие на прихващането (задълженията се смятат погасени от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено). Счел е, че ответникът надлежно може да упражни потестативното право с едностранно волеизявление да извърши прихващане с насрещно породеното вземане (парично обезщетение за причинените имуществени вреди при прекратяване 5 на договора за доставка на електроенергия), само ако неговата изискуемост е настъпила преди 27.11.2018 г. – момента, в който цесията му е била съобщена.
При съвкупната преценка на събраните по делото относими доказателства въззивният съд е приел за установено, че насрещно предявеното чрез компенсаторното изявление (като защитно процесуално средство) парично вземане е породено и съществува в размера от 51553,10 лв., но възражението за прихващане трябва да бъде уважено само за сумата от 10412,06 лв., представляваща разликата в цената между прекратения договор за продажба и заместващата сделка, сключена с „НЕК“ ЕАД - за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., и която съобразно данните по представените фактури е следвало да бъде заплатена в срок до 20.11.2018 г. Счел е, че задължението за заплащане на процесното компенсаторно обезщетението става изискуемо от момента на настъпване на увреждането, а това е датата, на която е изтекъл падежът за заплащане на закупената от доставчика от последна инстанция електроенергия за периода от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., а именно от 18.11.2018 г. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни съображения апелативният съд е заключил, че изискуемостта на активното вземане на длъжника (предмет на компенсаторното изявление) в размер на 10412,06 лв. е настъпила преди датата на съобщаване на цесията, поради което е достигнал до правния извод, че длъжникът надлежно може да упражни правото на прихващане срещу новия кредитор само с вземания, чиято изискуемост е настъпила до съобщаването на цесията, като е намалил задължението на ответника към цесионера „ЕСО“ ЕАД - към 18.11.2018 г., в размер на 50111,24 лв. по фактура № 1118/31.10.2018 г. с вземането към цедента „Енерджи Пауър“ ООД (компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди) в размер на сумата от 10412,06 лв. Позовавайки се на тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, е изяснил, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. В останалата част относно сумата в размер на 41141,04 лв., представляваща компенсаторно обезщетение, формирано от разликата между заплатената на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., и тази, която „Сол България“ ЕАД би заплатило 6 на „Енерджи Пауър“ ЕООД - поради по-ниските договорени цени, възражението за прихващане е оставено без уважение, тъй като активното вземане на длъжника за обезщетение е изискуемо от датата на увреждането (моментът, в който са станали изискуеми задълженията за заплащане в повисок размер на електроенергията от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД), като те следват 27.11.2018 г., на която дата е съобщена цесията и това вземане не може да бъде противопоставено на цесионера. Въз основа на тези правни доводи въззивният съд е приел за основателно възражението за прихващане срещу цесионера до сумата от 10412,06 лв., поради което предявеният от „ЕСО“ ЕАД иск за реално изпълнение е уважен до 39699,18 лв., а отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 61604,78 лв.