Решение № 3264 от 11.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16505/2022
- Вид
- Решение № 3264
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 3264 гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110116505 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Д. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 863.26 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1330, община Красна поляна, ул. ******, инсталация 4000116692/аб. № 404601, ведно със законната лихва върху главницата 863.26 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 129.57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 863.26 лв. за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г.; сумата 31.93 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода м.юли 2019 г. – м. април 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 31.93 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 6.51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 31.93 лв. за периода 31.08.2019 г. – 17.08.2022 г., които суми са предмет на Заповед № 6785/25.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав.
В исковата си молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, на основание 1 чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага, че доколкото потребителят не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия, то обявените от дружеството Общи условия са влезли в законна сила. Допълва се в исковата молба, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда при режим на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в случая е Т ООД.
Ищцовото дружество сочи, че начисляването на дължимата сума за топлинна енергия се извършва по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се извършват изравнителни сметки от лицето, извършващо дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Изложено е, че с чл. 31, ал. 1 ОУ са уредени реда и срока за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия, като срокът за изпълнение на задължението на потребителите е 45 дни след публикуване на интернет страницата на дружеството на месечните фактури по индивидуалната партида на клиента, а при неизпълнение в срок – потребителят изпада в забава, за което се дължи обезщетение. Дружеството намира, че предвид наличието на предоставяна услуга за дялово разпределение, то ответникът дължи заплащане и за тази услуга, ведно със стойността на доставяната до обекта топлинна енергия. Твърди се, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, като в законоустановения срок е депозирал настоящата искова молба за установяване на вземанията си, предвид подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. В., чрез процесуалния си представител адв. П. Х., е депозирал писмен отговор на така предявените искови претенции, в който е застъпено становище за тяхната неоснователност. Не се оспорва от ответника, че същият е собственик на процесния имот, както и качеството му на потребител. По същество излага, че доколкото имотът е необитаем, не е налице реално потребление, което да обуславя дължимостта на претендираните суми. Ответникът излага, че сградната инсталация има специфични особености – в самия имот няма вертикални щрангове, а свързването с инсталацията е хоризонтално и има индивидуален уред, който не допуска жилището да бъде отоплявано от общи тръби. Предвид това, се извършва индивидуално отчитане на потреблението, осъществявано по график от фирма за дялово разпределение – Т ООД, при осигуряване на достъп от потребителя. Сочи, че не са налице данни сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, и ищцовото дружество да се намират валидно обвързани с договор относно услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва представените с исковата молба писмени документи. Оспорва датата и съдържанието на представените протоколи за проведено на 22.04.2008 г.
Общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Ангел Кирчев“ № 7. Поддържа, че не е ясно кой е автентичният протокол от ОС – този за избор на управител или другият, касаещ отношенията с топлопреносното дружество. Твърди, че е осигурявал достъп без изключения до имота, съобразно графика на дружеството Т, гр. София, като няма промяна в отчитаните показания, съответно няма основания да бъдат начислявани служебно суми за потребление, каквото не е налице. Счита, че дори да се 2 дължат някакви суми за отопление на общите части в сградната инсталация, то те не са в претендирания размер. Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от задълженията за периода от м.05.2019 г. до 29.08.2019 г.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В последното проведено по делото на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител - адв. П.
Х., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо в производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София” ЕАД; че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството; стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава върху главницата за процесния период; че извършеното дялово разпределение е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за дялово разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава върху тази сума за процесния период.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисия /КЕВР/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба 3 по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
******, съответно, че има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Видно от представения договор № Д-О-64/03.06.2020 г. ищецът на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ е сключил договор с фирмата Т ООД за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сгради-етажна собственост /СЕС/. Същото дружество е било избрано от клиентите в сградата - етажна собственост, в която се намира и имотът на ответника, за извършване на услугата дялово разпределение, видно от представения протокол от ОС на етажните собственици от 22.04.2008 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването , при дялово разпределение прогнозното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на отделен имот се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ /в случая Т ООД/ след изготвяне на окончателната годишна изравнителна сметка за предходния отчетен период. След края на всеки отоплителен сезон се изготвя окончателна годишна изравнителна сметка от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 и 72 от цитираната наредба.
От заключението на вещото лице инж. М. Т. по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, е топлоснабдена /това обстоятелство не е и спорно по делото/. Отоплителната инсталация на процесната сграда е с хоризонтална разводка с РЕХ-АL тръби ф16х2 в подовата замазка и ТЕ за отопление на имот на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери. На входа в имота има спирателен кран, който дава възможност за спиране на топлоподаването в жилището. Тръбите до всеки радиатор тръгват от колекторна кутия и в подовата замазка отиват до всеки радиатор. Общият топломер се отчита по електронен път чрез електронно устройство. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ.
В експертизата вещото лице посочва, че проверката на топломера за 2021 г. е направена 3 месеца след законовия срок, причината за което е, че ищецът не е имал договор с оторизирана фирма за метрологичен контрол през 2019 г. и 2020 г. От техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства“ дава основание на вещото лице да заключи, че за този период общият топломер е бил годно СТИ.
Съгласно заключението, през процесния период топлинната енергия, 4 отдадена от сградната инсталация, е разпределена на абоната върху пълната отопляема кубатура от 123 куб. м., като пълният отопляем обем на сградата по проект е 3045 куб. м.
Разпечатката съдържа 31 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/540e740d-9335-4c22-a0ae-56cbafdcca60