Определение № 25603 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25603 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503845 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 279, вр. с чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 89713 от 13.03.2025 г. по описа на СРС, подадена от Й. Н. Й., чрез адвокат С.К., срещу Разпореждане № 38375 от 05.03.2025 г., постановено по гр. дело № 9105 по описа за 2024 г . на Софийски районен съд, 26-ти състав, с което е върната, на основание чл. 262 ал. 2, т. 2 ГПК, въззивна жалба, вх. № 308796 от 02.10.2024 г. на СРС, подадена от Й. Й..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като искането е да се отмени Разпореждането от 05.03.2025 г. и да се даде на жалбоподателя нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата за въззивно обжалване държавна такса.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в съответния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното Разпореждане от 05.03.2025 г. първата инстанция констатира, че със свое Разпореждане от 17.02.2025 г. дава указания на въззивника да внесе държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100.00 лева. Указанията са връчени на Й.

Й. на 24.02.2025 г., поради което срокът за изпълнението им е изтекъл на 04.03.2025 г. В този срок доказателства от страната за заплащане на държавната такса не били представени по 1 делото. С молба от 26.02.2025 г. въззивникът прави второ искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, като по предходна негова молба за освобождаване от държавна такса, която била оставена от СРС без уважение, имало постановено въззивно Определение по в.ч.гр.д. № 15050/2024 г. на СГС. Това произнасяне, според първостепенния съд, било окончателно по въпроса за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса по чл. 83 ГПК. При така установените обстоятелства Софийският районен съд намира, че въззивникът Й. не е отстранил в срок нередовности на въззивната му жалба и същата подлежи на връщане.

Въззивният съд намира, че изводите на първостепенния съд за неизпълнение в срок и в цялост на указанията за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по подадената въззивна жалба, вх. № 308796 от 02.10.2024 г. по описа на СРС, са неправилни.

Действително, с неподлежащо на обжалване Определение № 2451 от 07.02.2025 г. , постановено по в.ч.гр.д. № 15050 от 2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Е състав, е оставена без уважение частна жалба на Й. Й. срещу Определение № 50012 от 09.12.2024 г. по гр. дело № 9105/2024 г. на СРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100.00 лева. Тук е мястото да се посочи, предвид довод на жалбоподателя, че това Определение, бидейки необжалваемо, не подлежи на връчване на страната (арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК).

След постановяването му, Софийският районен съд с Разпореждане № 29719 от 17.02.2025 г. оставя без движение въззивната жалба на настоящия жалбоподател, като му указва в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100.00 лева. На жалбоподателя са указани изрично неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок и в цялост, а именно – връщане на въззивната му жалба.

Указанията са редовно съобщени на 24.02.2025 г. (видно от разписка на гърба на съобщение № 202511180345/18.02.2025 г.). В срока за изпълнението им постъпва повторна молба, вх. № 69834 от 26.02.2025 г., с която жалбоподателят отново прави искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, като представя нова декларация за материално, семейно и здравословно положение.

Предвид постъпилата втора молба по чл. 83, ал. 2 ГПК от 26.02.2025 г. неправилно от първата инстанция е прието, че не дължи произнасяне по нея, тъй като въпросът за освобождаването на молителя Й. от държавна такса вече е решен по окончателен начин с Определението от 07.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 15050 от 2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Е състав.

Трайна е в разбирането си съдебната практика, че определението, с което се уважава или отказва освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл. 83 ГПК, не провокира правнообвързващи молителя спрямо други лица правни последици, по отношение на конкретно материално право. Не формира и сила на пресъдено нещо, като подлежи на пререшаване при настъпване на нови или позоваване на различни от вече преценените от съда обстоятелства (Определение № 158 от 18.04.2022 г. по ч. т. д. № 2

634/2022 г., І Т.О. на ВКС; Определение № 293 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2422/2014 г., І Г.О. на ВКС; Определение № 193 от 08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1587/2022 г., ІV Г.О. на ВКС и др.).

С оглед на обоснованото, първата инстанция е следвало да се произнесе по молба, вх. № 69834 от 26.02.2025 г. на Й. Й. за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал. 2 ГПК, вместо директно да върне подадената въззивна жалба. В случай, че не освободи въззивника от дължимата за въззивно обжалване държавна такса, поради това, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да укаже на страната срок за внасянето на държавната такса, като едва при неизпълнение на новите указания да упражни правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, като върне подадената въззивна жалба.

Предвид изложеното обжалваното Разпореждане от 05.03.2025 г. следва да бъде отменено, като неправилно, и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 38375 от 05.03.2025 г., постановено по гр. дело № 9105 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 26-ти състав, с което е върната, на основание чл. 262 ал. 2, т. 2 ГПК, въззивна жалба, вх. № 308796 от 02.10.2024 г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 26-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивна жалба, вх. № 308796 от 02.10.2024 г. по описа на СРС .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3