Определение № 2738 от 01.07.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2738

Велико Търново, 01.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ като разгледа докладваното от съдията Георги Чемширов административно дело № 719/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на адв. Р. А., в качеството й на пълномощник на Г. А. С. от [населено място], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-2413592/25.06.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от оспорващия с твърдения, че липсата на СУМПС ще създаде значителни затруднения, свързани с необходимостта от изпълнение на задължения на оспорващия във връзка с полагане на грижи към негови родственици.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-2413592/25.06.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 25.06.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. А. по реда на чл. 32 от ЗА, стр10 от делото/. Жалбата е подадена директно до съда на 30.06.2026г. и заведена с вх. №4438/30.06.2026г. по описа на АСВТ.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Изтъкнатите от жалбоподателката съображения, мотивиращи искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед се свеждат до съображения, че поради факта, че жалбоподателят полага грижи за трето лице с увреждания, се налага да пътува ежедневно, като липсата на СУМПС ще го лиши от тази възможност и ще затрудни сериозно самото лице и неговите близки.

Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства сами по себе си не установяват наличие на значителни и/или трудвопоправими вреди така, както изисква законът. Дори и описаното фактическо положение да изисква намеса от страна на оспорващия посредством полагане на лични грижи, то те не са незаменими и не означава, че друго лице не може да извършва посочената дейност, или жалбоподателят да се придвижва по друг начин, респ. да се вземат други мерки по отношение на лицето с увреждания. Естествено, това би довела но разходи за семейството на жалбоподателя, но те не са трудпоправими вреди по дефиниция.

Извън това не са представени доказателства/извън решение на ТЕЛК/, които да обосноват фактическите твърдения в жалбата, а в производството по чл. 166 от АПК не се събират гласни доказателства на етап произнасяне преди съдебно заседание.

Независимо от това съдът намира, че в случая са налице предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение по други причини.

Заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП е за извършено нарушение по чл. 143, ал. 10 от АПК, а именно – управление на МПС без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от представените с жалбата писмени доказателства, застрахователна полица №BG/26/125003869447/стр. 13 от делото/ на26.06.2026г. оспорващия е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, а разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства, дори да са нововъзникнали, следва да бъдат взети предвид от административния съд, с оглед принципа за обектнивност. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН, а именно – предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен/несамостоятелен/ характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение, дори и когато е допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си семейни, битови и трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Поради това целите, поставени с предварителното изпълнение на наложената ПАМ са явно несъразмерни и не се оправдават житейски и от гледище на закона.

Поради това направеното искане следва да се уважени, като се постанови спиране на изпълнението на оспорваната заповед до приключване на производството по обжалването й.

Тъй като жалбата е подадена директно до АСВТ без да е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, препис от жалбата следва да се изпрати на РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-2413592/25.06.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ - Стражица при ОД на МВР – В. Търново до приключване на производството по обжалването й.

ПРЕПИС ОТ ЖАЛБАТА, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на РУ – Стражица на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране на изпълнението на Заповед №GPAM-2413592/25.06.2026г., може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�