Решение № 886 от 21.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13346/2022
- Вид
- Решение № 886
- Подписан
- 21.02.2023
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 177, ал. 2, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.351, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.2, т.4б · Кодекс за социално осигуряване
- чл.20, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 886 гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110213346 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. И. против Наказателно постановление № Р-10222/21.09.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на основание чл.351, ал. 1, т. 3 КСО му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО вр. § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО.
В жалбата, подадена чрез адв. Н. С. Й. – САК, се моли наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и поради неправилна преценка от страна на наказващия орган за приложението на чл.28 ЗАНН. На първо място се излага, че твърдението за осъществено от страна на жалбоподателя - „допустителство“, е необосновано, доколкото ************ не е било санкционирано за извършване на административно нарушение. Сочи се, че е нарушен принципът „non bis in idem”, поради издаването на 4 на брой, идентични по своите фактически обстоятелства, наказателни постановления. Навеждат се аргументи за неизпълнение на задължението на наказващия орган, преди да издаде наказателното постановление, да провери законосъобразността на акта, което според жалбоподателя е довело до неясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено. Относно приложението на материалния закон, се излагат доводи, че са смесени значенията на различните правни понятия, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Погрешно установена дата на извършване на нарушението, е следващо поставено от жалбоподателя възражение. Изтъква се, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушението, доколкото той не отговаря на понятието „свързано лице“, изведено от закона. С оглед характера на сключените 1 сделки и пазара, на който същите се реализират, се сочи, че с цел постигането на бързина, договорящите страни са неизвестни една за друга – анонимни. В заключение се сочи, че са налице достатъчно основания, процесният случай да се квалифицира като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. Йорданов. В хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа изложените в жалбата съображения, като допълва, че жалбоподателят не е бил уведомен за насрещната страна по сделката, което според защитата, е показателно за липсата на виновно поведение от негова страна. Допълва се, че задължението за проверка на страните по сделката е възложено на инвестиционните посредници. На следващо място се изтъква, че не е установено, каква е формата на изпълнителното деяние, което е вмененото на подсъдимия. Представят се писмени бележки.
Административнонаказващият орган – заместник-председател на КФН, редовно призован, изпраща представител - юрк. Г. която оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като се изтъква, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят не е дал изрични указания на инвестиционния посредник, с което е допуснал да бъдат сключени сделки, които противоречат на закона. Изтъква се, че отделните издадени спрямо жалбоподателя наказателни постановления, касаят различни сделки, от което следва, че не е нарушен принципът „non bis in idem”. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира че изложената в обжалваното НП фактическа обстановка е несъмнено установена, а именно:
Жалбоподател е М. П. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес г**************************, заемащ длъжността изпълнителен директор на Застрахователно акционерно дружество ********* /************, **********, със седалище и адрес на управление в ******************************* Към месец декември 2021 г., дружеството - *********, притежавало пряко 80, 99 % от акциите на ************, както и 50, 04 % от акциите на ****************.
На 23.12.2021 г., чрез инвестиционен посредник *************** от името и за сметка на управлявания от ****************, ***********, било предоставено нареждане № *********** за продажба на извънборсов пазар, на дялове на договорен фонд ************* управлявани от УД ********************, с ISN код на емисията: ********* за 1850 броя дялове, при единична цена 57,8747 лева и обща стойност на сделката 107 068,20 лв.
На същата дата чрез инвестиционен посредник ***********, от името на ************, предоставил нареждане за покупка № ********** на дялове на договорен фонд ************* управлявани от УД ********************, с ISN код на емисията: ********* за 1850 броя дялове, при единична цена 57,8747 лева и обща стойност на сделката 107 068,20 лв. В 18:30 ч., сделката била сключена, с дата на сетълмент 30.12.2021 г. Доколкото сделката се осъществявала на извънборсов пазар, чрез инвестиционни посредници, то информация за насрещните страни по сделката не била разкрита.
2
При ежедневен дистанционен надзор за спазване на нормативните изисквания при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, свидетелят В. СТ. – главен експерт в дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на КФН, извършила проверка по спазване на законодателството, касаещо търгуването с финансови инструменти и за целта с писма с изх. № **************** г. и с изх. № Р*******************, контролният орган изискал от инвестиционните посредници
- ************** и ***********, информация за насрещните страни по сделката, сключена през декември месец 2021 г. на извънборсовия пазар.
След получаване на информацията от инвестиционните посредници, била извършена проверка за свързаност между страните по същата и с писмо с изх. № 09-624/24.02.2022 г. от ****************** били изискани извлечения от акционерните книги на ************, ****************.
От всички изискани и постъпили документи е установено, че към 30.12.2021 г.
************ и **************** са дъщерни дружества на ********* по смисъла на §1, ал.2, т.4б от ДР на КСО, поради което се явяват свързани лица по смисъла на §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква “аа“ от ДР на КСО.
При тази хронология свидетелят В. СТ., в присъствието на двама свои колеги и жалбоподателя, съставила АУАН № Р-06-104/30.03.2022 г., като приела, че жалбоподателят М. П. И., в качеството си на изпълнителен директор на ************, заедно с другия изпълнителен директор, е извършил съответните действия за покупката на дяловете на ДФ ************* – административно нарушение по чл.
177, ал. 2, т. 2 КСО във връзка § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Актът бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го приел с възражения, а допълнителни такива постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При запознаване със съдържанието на акта, събрания доказателствен материал и приемайки, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, на 21.09.2022 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, при съществена промяна на словесното описание на нарушението, издал срещу жалбоподателя, оспореното Наказателно постановление № Р-10-222/21.09.2022 г., приемайки за установено, че М. П. И., в качеството му на представляващ ************, не е извършил съответните действия /като в отговора на възраженията на жалбоподателя срещу АУАН е уточнено, че бездействието му се е изразило в това, че не е поставил като условие пред ИП да не се сключват сделки със свързани лица/ и по този начин е допуснал ************, да закупи на ОТС дялове на ДФ *************, управляван от УД ********************, с насрещна страна по сделката ***********, управлявано от ****************, с което е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 2, т. 2 КСО, във връзка с § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО и на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 КСО, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. Наказателното постановление било връчено на 28.09.2022 г., а жалбата срещу него била подадена на 12.10.2022 г.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля В. СТ. - актосъставител; АУАН; НП; известие за доставяне; възражение; кореспонденция; разпечатки от електронен регистър на КФН; писмо с изх.
3
№ 154/07.02.2022 г.; писмо с изх. № **************** г.; писмо с изх.
*************** г., нареждане № **********; потвърждение за сключени сделки с финансови инструменти към нареждане № **********; писмо от ******************, придружено с книга на акционерите; фирмено досие; пълномощно; разпечатки от деловодната система на КФН; заповеди за компетентност и други.
За всички обстоятелства, посочени в приетата за установена фактическа обстановка, доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля СТ., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и от тях се извежда дата, час, място и ред за извършване на проверката спрямо жалбоподателя и представляваното от него дружество, направени справки в системата на КФН, събрана информация от инвестиционните посредници и ******************, както и относно съставянето и връчването на АУАН. Показанията в тази им част, се подкрепят и от събраните писмени доказателства, поради което и съдът ги кредитира.
Видно от Нареждане № **********/23.12.2021 г. /лист 30/, както и от справката предоставена от *********** се установява, датата на сключване на договора за закупуването на финансови инструменти, количество, цена, сетълмент, условия на инвестиционния посредник, както и фактът, че жалбоподателят М. И., както и лицето К.В, са подписали процесното нареждане.
Обстоятелството за свързаност между
*********,
************,
**************** и съответното разпределение на акциите между дружествата, се извежда от справките, представени от ****************** и тези обстоятелства, които са подробно описани в АУАН и НП не са спорни между страните.
Представените заповеди, удостоверяват компетентност на контролните органи. материалната и териториалната
Доколкото страните не спорят по фактите, а относно приложението на материалния и процесуалния закон, а от друга страна доказателствената съвкупност е еднопосочна, то съдът намира, че не е необходим по-задълбочен анализ.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която е несъмнено и безспорно установена от събраните по делото доказателства, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на наказателното постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Спазени са и установените в закона давностни срокове – чл. 34 ЗАНН.