Решение № 2932 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114082 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. И. Р., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г. е недействителен, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

В исковата молба се твърди, че на *** г. страните по делото сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата в размер на 4000 лева, при лихва в размер на 1400 лева, за срок от 18 месеца. В чл. 5 от договора било постигнато съгласие, че заемът се обезпечава с договор за гаранция с дружество Multitude Bank, за което ищцата дължала възнаграждение в размер на 4239,40 лева. Навеждат се доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на въведените от законодателя императивни изисквания относно формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит. В процесния договор не било посочено какви са условията за прилагане на годишния лихвен процент, поради което не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Сочи се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план не съдържал изискуемата от ЗПК информация относно погасителните вноски, включените в тях суми и начина 1 на изчисляването им. На следващо място се твърди, че липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, като в него не била включена таксата за осигуряване на поръчителство и по този начин посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния такъв. Изтъква се, че възнаграждението, предвидено за осигуряване на поръчител било разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и доколкото това не било сторено се достигало до нарушаване на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното се претендира, че сключеният договор се явява в своята цялост недействителен на основание чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

В условията на евентуалност се посочва, че клаузата за поръчителство /чл. 5 от процесния договор/ е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото водела до нееквивалентност на насрещните престации, което накърнявало добрите нрави. Освен това се изтъква, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП, както и не отговаря на изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит.

Сочи се, че Мултитюд Банк (Малта) е самостоятелно юридическо лице, а договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. В случая ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) и след като се е запознал с дължимите такси по договора за гаранция, е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит.

След това потребителят е получил по имейл проекти на договор за кредит заедно с преддоговорна информация, в която изрично се посочвало, че за сключването на договор за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство. Сочи се, че не е налице заблуждаване на ищеца, доколкото е бил информиран за последствията от своя избор и дължимите на дружеството – гарант суми. Сочи се, че ищецът е завел предявил иск срещу неправилна страна. Претендира се неоснователност на изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора. Твърди се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора за кредит, доколкото касае услуга с незадължителен характер, предоставяна от трето лице. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски 2 кредит № ****** от *** г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и З. И.

Р., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 4000 лева, която следвало да върне на 18 месечни погасителни вноски. Между страните бил уговорен лихвен процент в размер на 23,33 % и ГПР в размер на 49,66 %.

В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника.

Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

Представен е погасителен план към Договор за гаранция № ******, видно от който ищцата следвало да заплати възнаграждение за предоставената гаранция, разсрочено на 18 месечни погасителни вноски.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 3822/25.03.2026 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че възнаграждението по договора за гаранция с дружество не е включено в размера на ГПР по договора за кредит.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По делото е безспорно установено, че между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на заемодател, и З. И. Р., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и „Multitude Bank“.

Във връзка с изложените в исковата молба доводи за нищожност на процесния договор за кредит и след извършена служебна проверка, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

3

Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, за което се съдържа изирчно признание в подадения по делото отговор на исковата молба . При това положение е очевиден стремежът му да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, което в случая не е сторено. От изложеното може да се направи категоричен извод, че кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР и при включване към разходите на възнаграждението, дължимо към поръчителя, то същите ще превишат императивно посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на 4 потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за възнаграждение по договора за гаранция към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело C- 565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция).