Решение № 1 от 04.01.2022, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Габрово, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214210100254 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “ТЕЛЕНОР” ЕАД гр. София, чрез пълномощник адвокат З.Ц., против Г. АНГ. СТ. от гр. Габрово.

Предявените искове са по чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ответника Г.С. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1. Договор за мобилни услуги № 619990713 от 30.05.2018 г. Съгласно Договора на потребителя е предоставен мобилен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 10,99 лв. с вкл. ДДС.

2. Договор зa мобилни услуги № 620510365 от 10.09.2018 г. и Договор за лизинг от 10.09.2018 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на потребителя е предоставен мобилен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, а на потребителя е предоставено мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 229.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й ответникът-лизингополучател се задължава да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

1

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2018 г. - м. февруари 2019 г. , във: фактура № 7280337085/05.11.2018 г„ фактура № 7281680215/05.12.2018 г., фактура № 7283011817/05.01.2019 г. и фактура № 7284380966/05.02.2019 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени между него и ответника.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между "Теленор България" ЕАД и ответника, при условията на които е ползван процесния номер *** и ***, по вина на потребителя - поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № 7284380966/05.02.2019 г. , включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 111 ,95 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver в общ размер на 199.80 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя са уредени от страните в идентични клаузи на горепосочените договори за мобилни услуги. Съгласно чл. 11 от тези договори, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 27,48 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9,16 лв. всяка), а именно 27,48 лв.

В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 84.47 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9,16 лв. всяка), а именно 27,48 лв., с добавена разликата в размер на 56,99 лв. между стандартната цена на Nokia 2.1 Dual Grey Silver без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 10.09.2018 г. и дължимата 2 обща преференциална цена по Договор за лизинг от 10.09.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. в т.ч. но свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 10.09.2018 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 199.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.

Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 311.75 лв.

Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на Г. АНГ.

СТ. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 382.57 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищеца е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Габрово, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1212/2020 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми.

Предвид акта на съда по заповедното производство, с който ищецът е уведомен, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, той моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата 47,91 лв., на основание Договор за мобилни услуги № 619990713 от 30.05.2018 г., от които: 20,43 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019г., както и 27,48 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. сумата 104,89 лв., на основание Договор за мобилни услуги № 619990713 от 30.05.2018 г., от които: 20,42 лв. с вкл. ДДС за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019г., както и 84,47 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. сумата 229,77 лв., на основание Договор за лизинг от 10.09.2018г. за мобилно устройство Nokia 2.1 Dual Grey Silver, от които: 29,97 лв. - три падежирали лизингов и вноски за периода 05.10.2018г. - 04.01.2019 г., както и 199,80 лв. - двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.01.2019г. - 10.08.2020г.

3

Претендират се и законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В с.з. не се явява представител на ищеца. Пълномощникът му е представил писмено становище, в което излага съображения за уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител адвокат Н.Д.. В представения от него отговор се изразява следното становище:

Счита иска за допустим, но неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен частично или изцяло.

Въпреки че се ограничава до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, неустоечната клауза по чл. 11 от процесните 2 бр. договори за мобилни услуги е нищожна поради неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП. Въпросната клауза е съобразена със Съдебна спогодба по гр. д. № 15539/2014 г. на СГС по гр. д. № 16476/2014 г., съгласно която ищцовото дружество и КЗП се споразумяват, че за съществуващи клиенти - физически лица, максималният размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Дори и така, обвързването на неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, води до нейната неравноправност.

Тази неравноправност се онагледява ясно от обстоятелството, че във връзка с прекратяването на Договор за мобилни услуги № 620510365/10.09.2018 г. ищцовото дружество претендира неустойка в размер на 84,47 лв. При положение, че договорът предвижда месечен абонамент в размер на 9,16 лв., максималната неустойка по чл. 11 от същия би следвало да е 27,48 лв. (колкото е и неустойката, претендирана от ищеца за предходния Договор за мобилни услуги № 619990713/30.05.2018 г.) Размер на неустойката от 84,47 лв. предполага стандартен месечен абонамент в размер на 28,16 лв. без ДДС - над 3 пъти повече от договорения месечен абонамент. В полето "Стандартен месечен абонамент" от договора е посочена сумата 10,99 лв. (9,16 лв. без ДДС), т.е. неустойката в размер на 84,47 лв., освен нищожна поради неравноправност, е и неправилно изчислена.

Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца в размер на 111,95 лв. във връзка с неустойки поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги следва да бъде отхвърлена изцяло поради нищожност на посоченото от ищеца основание.

Неравноправният характер на неустоечните клаузи в двата договора се онагледява и чрез актуалната съдебна практика, която се цитира и съгласно която предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката, която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на 4 абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита (чл. 143 т. 5 от ЗЗП). Дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Размерът на неустойката не би следвало да се формира на база стандартния месечен абонамент, без промоционалните и пакетните отстъпки.

Прави се искане съдът да проведе предвидената в чл. 7, ал. 3 ГПК служебна проверка за наличие в процесните договори на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, на които клаузи се основават претенциите на ищцовото дружество, като се посочват конкретни клаузи, по отношение на които следва да се извърши тази проверка.

Извън гореизброените клаузи в договора за лизинг липсват падежни дати за вноските по договорения между страните погасителен план.

Към исковата молба не са приложени ОУ към двата договора за мобилни услуги, а единствено към процесния Договор за лизинг от 10.09.2018 г. Липсва доказателство, че ответникът е приел изменените ОУ и във вида, в който са представени по заповедното производство.Това обстоятелство има значение за делото, доколкото не става ясно при какви условия и на какво основание ищцовото дружество прекратява предсрочно договорите със своите потребители в хипотезата на неплащане на задължения по издадени фактури. Във връзка с тази неяснота например не би могло да се направи заключение относно дължимостта на неустойка от страна на потребителя.