Решение № 17915 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17915 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110104277 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу срещу Й. С. Г., Г. Х. В. и И. Х. В.а – Пераки в качеството им на наследници на В. Б. Величкова.

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в качеството им на наследници на В. Б. Величкова, за осъждането им да заплатят сумите, както следва:

- Срещу Й. С. Г. за 1/3 часи от процесните задължения, а именно сумите от: 83,92 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. до 31.12.2022 г., 20,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г., както и 1,60 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. и 0,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу Г. Х. В. за 1/3 часи от процесните задължения, а именно сумите от: 83,92 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. до 31.12.2022 г., 20,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г., както и 1,60 лева, 1 представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. и 0,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу И. Х. В.а – Пза 1/3 часи от процесните задължения, а именно сумите от:

83,92 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. до 31.12.2022 г., 20,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г., както и 1,60 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. и 0,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Подуяне, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 57 - В, вх.

1, ап. 22, аб. № 280603. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата И. Х. В.а – Пераки оспорва предявените искове поради погасяване. Сочи, че не пребивава постоянно в процесния имот, като в по-голямата част от годината живее в Република Гърция, като сочи, че същото се отнася и за останалите ответници. Сочи, че част от задълженията били погасени преди депозиране на исковата молба, а останалата част погасила, след като разбрала, че има непогасени задължения. Моли исковете спрямо нея да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

От ответниците Й. С. Г. и Г. Х. В. не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ангажира становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил 2 договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.08.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ се установява, че на 19.07.1991 г. лицето В. Б. Г е придобило собствеността чрез покупко-продажба на процесния недвижим имот, а именно: ап. 22, находящ се в гр. София, общ. ж.к. . Видно от справка за родствени връзки, издадена по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., купувачът В. Б. Г е починала на 29.07.2019 г., като е оставила за свои законни наследници по закон Й. С. Г. /съпруг/, Г. Х. В. /син/ и И. Х. В.а – Пераки /дъщеря/. Съобразно чл. 5, ал.

1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН двете деца и преживелият съпруг са наследили процесния имот в равни части.

Поради изложеното може да се направи извод, че всеки от ответниците е собственик на по 1/3 ид. части от процесния имот в процесния период, респ. същите са потребители на топлинна енергия.

С оглед на посоченото в отговора на исковата молба, че в случай на основателност 3 на исковете, не се оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, то съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта. Срещу доклада по делото не е направено възражение от ответниците.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период да извършени плащания в общ размер от 1026,56 лева. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 256,56 лева, от която 237,36 лв. за топлинна енергия и 19,20 лв. за дялово разпределение. Отчетено е, че в топлоснабдения имот се извършва ежемесечно дистанционно отчитане на инсталираните уреди, като топлинният счетоводител получава показанията за реално потребената от абоната топлинна енергия, която се фактурира всеки месец. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 62,09 лв. В проведеното изслушване на вещото лице, същата потвърди, че при изчисляване на дължимия размер е взела предвид представените в открито съдебно заседание от ответницата И. В.а – Пераки фискални бонове за погасени суми.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадено.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена По отношение на и на тримата ответници претендираните суми за главница за ТЕ следва да бъдат уважени за целия процесен период от 01.03.2020 г. до 31.12.2022 г. и за сумите от по 79,12 лева, представляваща 1/3 от общия установен от експерта дълг от 237,36 лв. Исковете следва да бъдат отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 83,92 лева като неоснователни. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба до погасяване на задълженията.

Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че непогасената главница за услугата дялово разпределение е в размер на сумата от 19,20 лева, като дължимата от всекиго от ответниците сума е в размер на 6,40 лева /1/3 част/.