Решение № 133 от 05.09.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Стара Загора, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова Русенова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря Митка Ж. Тодорова в присъствието на прокурора М. И. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600312 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260002 от 24.02.2022г., постановена по НОХД № 230/2020г. по описа на Районен съд – Гълъбово, подсъдимият С. К. С. с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 07.04.2020г. в с. Обручище, общ. Гълъбово, е нарушил мерки, издадени против разпространение или появата на заразна болест по хората – заповед № РД 183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19 на територията на страта, както в периода, за който е бил поставен под карантина, с предписания за поставяне под карантина от 07.04.2020г. на Столична РЗИ, като не спазил предписанието в срока, посочен в същото, да се придвижи до населеното място и адрес, където е декларирал, че ще остане 1 под каратнита. Деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявен с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в ДВ, бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г., във връзка с разпространяващата се епидемия от КОВИД-19, поради което и на основание чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, е осъден на 1 /една/ година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ“ режим и „глоба“ вразмер на 10 000 /десет хиляди/ лева в полза на Държавата, платима по бюджетната сметка на Районен съд –Гълъбово.

Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият С. К. С., със снета самоличност, да изтърпи отделно от определоното му с Определение № 51188 от 01.03.2017г. по НОХД № 19937/2016г. по описа на СРС, в законна сила от 17.03.2017г. общо наказание по НОХД № 20105/2015г. по описа на СРС и по НОХД № 19937/2016г. по описа на СРС – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от защитника на подсъдимия С. К. С. – адв.

С. П. от САК.

В жалбата се навеждат доводи незаконосъобразност на постановената присъда. за необоснованост и

Прави се искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на инкриминираното деяние и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. П. от САК, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Подсъдимият С. К. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Въззивният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на 2 обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

С Решение от 13.03.2020г., на 44-то Народно събрание на Република България, обн. в ДВ, бр. 22/13.03.2020г., е обявено извънредно положение върху цялата територия на Р България, първоначално за периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. /чието действие в последствие е удължено до 13.05.2020г., с Решение на Народното събрание от 03.04.2020г., обнародвано в ДВ, бр.33 от 07.04.2020г., във връзка с разпространяващата се епидемия от COVID-19/. Със същото решение е взъложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл.57, ал.3 от Конституцията на Р България.

В изпълнение на горното, министърът на здравеопазването на Р България е издал Заповед № РД – 183/06.04.2020г., съгласно която всички лица, които влизат на територията на Р България се поставят под карантина за срок от 14 /четиринадесет/ дни в дома си или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице.

В начаото на месец април 2020г. подс. С. се намирал в Обединено Кралство Великобритания. На 07.04.2020г., подс. С. влязъл на територията на Р България през ГКПП Аерогара София. На подс. С. било издадено Предписание за поставяне под карантина от Столична РЗИ на 07.04.2020г.

В предписанието било указано, че подс. С. се поставя под карантина, за срок от 14 дни на посоченият от самият него в предписанието адрес: с.

Обручище, общ. Гълъбово, ***. Съгласно издаденото му предписание, подс. С. бил задължен да се придвижи до посоченият от него адрес до мястото на карантиниране за 5 /пет/ часа. Подсъдимият С. останал в град София като нямал никакво намерение да се придвижва до адреса, посочен от него – като място за каратнтиниране.

На посоченият от подс. С. адрес като място за карантиниране – с.

Обручище, общ. Гълъбово, *** живее св. И. А.

3

Д., която не познава подс. С. С..

На ***, но в гр. Гълъбово, живее Живко К. С. – брат на подс. С..

Видно от приложената при разследването справка от МВР ГД „Гранична полиция“ - на 08.04.2020г. в 04:55ч. подс. С. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Аерогара София, завърнал се е отново в страната на 09.04.2020г. в 02:55ч. и отново е отпътувал на 09.04.2020г. в 04:17ч. От същата справка е видно, че подс. С. за периода на карантиниране от 07.04.2020г. до 21.04.2020г. още два пъти е напускал пределите на Република България през ГКПП Аерогара София, като последното му излизане от страната в периода, за който бил карантиниран, е на 16.04.2020г. в 11:40ч.

На 10.04.2020г. св. Георги Добринов Кехайов – полицейски инспектор в РУ – Гълъбово извършил проверка на адреса в с. Обручище, общ. Гълъбово, ***, като установил, че подс. С. никога не е пребивавал на този адрес. Свидетелят Г. Кехайов позвънил на посочения в предписанието за поставяне под карантина телефон и се свързал с лице, представило се за подс.

С. и което лице го е уведомило, че щял да ходи на гости при брат си в гр.

Гърлъбово, но е размислил и щял да остане в гр. Софя. Свидетелят Г. Кехайов го посъветвал да уведоми РЗИ за своите намерения.

По описаният начин, с деянието си, от обективна и субективна страна, подс. С. С. е осъществил престъпния състав на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не.

Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно това защо кредитира с доверие показанията на свидетелите И. А. Д. и полицейският служител Георги Добринов Кехайов, чиито показания са логични, достоверни и непротиворечиви, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Деянието е извършено от подсъдимия С. С. виновно при пряк умисъл.

4

В случая, Окръжният съд намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия – адв. С. П. за явна несправедливост на наложеното наказание.

Първоинстанционният съд при определяне вида и размера на наказанието се е съобразил с двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК, като подробно е посочил кои обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои като отегчаващи.

Като отегчаващи вината обстоятелства законосъобразно са отчетени обременено съдебно минало на подсъдимия, което го характеризира като лице, което системно не зачита законите на страната, липсата на каквато и да е критичност към извършеното, дързостта и начина на извършване на деянието.

Като смекчаващи вината обстоятелства законосъборазно са отчетени липсата на данни по делото подс. С. да е бил носител на вируса на COVID-19, както и донякъде липсата на правилна ориентация в създалата се ситуация.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционият съд, отчитайки съотношението меду наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е определил и наложил наказание на подс. С. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и е постановил подс. С. да изтърпи отделно и наказанието „Лишаване от сквобода“ за срок от 1 /една година/ и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ“ режим.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260002 от 24.02.2022г., постановена по НОХД № 230/ 2020г. по описа на Районен съд – Гълъбово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6