Определение № 226 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20258002103029 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – Бургас, [населено място], подадена от юрисконсулт Р. И., срещу въззивно решение № 35 от 21.02.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260002 от 10.04.2024 г. по гр.д. № 298/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията против Р.

П. П. - проверявано лице, Н. Х. П. - съпруга на проверяваното лице, и „Агро Трейд“ ООД контролирано юридическо лице, искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 30 дружествени дяла от капитала на „Агро Трейд“ ООД, всеки един от тях с номинал от 1 000 лв., притежавани от Р. П. П.; 25 дружествени дяла всеки един от тях с номинал 100 лв. от капитала на „Балкан Трейд“ ООД, притежавани от Н. Х. П.; 22 дружествени дяла всеки един от тях с номинал от 1 000 лв. от капитала на „Агро Трейд“ ООД, притежавани от Н. Х. П.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х реихе“, рег.

[рег.номер на МПС] , притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност; лек автомобил марка „БМВ“, модел „118 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност и 17,28% равняващи се на 828,58 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ....., придобит с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № .., том III, рег. № 5186, дело № 390/19.10.2012 г. на нотариус с рег. № 246, ведно с построената в имота сграда – търговски обект – хранителен магазин, ведно с всички подобрения в имота, собственост на „Агро Трейд“ ООД. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответниците Р. П. П., Н. Х. П. и „Агро Трейд“ 1

ООД, всичките със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. Н., в който излагат твърдения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и оспорват жалбата като неоснователна. Направено е и искане за присъждане на направените разноски съобразно представените списък на разноските по чл.

80 ГПК, договори за правна услуга, сключени с всяко от лицата, фактури №№ 1183, 1184 и 1185, и трите от 03.06.2025 г., както и платежно нареждане от 04.06.2025 г.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството по отнемане е образувано с решение № 2141/04.11.2020 г. на Комисията въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Бургас за привличането на Р. П. П. в качеството му на обвиняем по ДП № 3М-527/2014 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, пр. пр.

№ 88/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, за извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 13 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Предхождащата проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице е започнала на 27.02.2019 г. и обхваща периода от 27.02.2009 г. до 27.02.2019 г. Установено е, че проверяваното лице е в брак с Н. Х. П. от 1995 г., от който имат две дъщери, както и че съпрузите са съдружници в дружеството „Агро Трейд“ ООД, поради което тези две лица също са станали обекти на проверката. На първо място съдът е разгледал мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция поради липса на установена по делото връзка между имуществото, чието отнемане се иска, и престъпна дейност, осъществена от проверяваните лица. Приел е, че въпреки предоставената възможност Комисията не е посочила и установила такава връзка и пред въззивната инстанция. Въззивният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, като се е позовал и на актуалната съдебна практика на ВКС, според която значителното несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. Доколкото отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, то при осъществяването следва кумулативно да са налице три предпоставки: законност на намесата в правата на лицата, с нея да се преследва легитимна цел и пропорционалност. Във връзка именно с последната предпоставка е изведено, че когато не е установена изискуемата връзка между имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна дейност, или административнонаказателната дейност, с които възможността за такава конфискация се свързва, е нарушен принципът на пропорционалността за постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, което препятства извършването на гражданската конфискация.

Независимо, че съдът е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на искането за отнемане на имуществото, поради липса на доказана връзка между него и съответна престъпна дейност, извършена от проверяваните лица, съдът е изложил мотиви и 2 по съществото на предявените искове и съответно наличието на установения в закона фактически състав за отнемане на незаконно придобито имущество. В тази връзка е посочил, че кредитира съобразно изискванията на закона и с оглед всички останали доказателства по делото заключенията на вещите лица по приетите по делото множество експертизи – почеркова, автотехническа, счетоводна, техническа, както и две икономически експертизи, изготвени от вещите лица В. и А. – както и свидетелските показания на бащата, на сестрата на проверяваното лице и на управителя на контролираното дружество. Изложил е мотиви, че доколкото приетата от окръжния съд икономическа експертиза, извършена от вещо лице А., по въпросите поставени от ищеца не отговаря на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. по ТД № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС относно методиката за изчисляване на значителното несъответствие, съдът е основал преценката си на база заключението на вещото лице по въпросите, поставени от ответниците, като е взел предвид и безпорните между страните, посочени от вещото лице стойности на приходи и разходи. Във връзка с установяването на наличните на проверяваните лица средства в началото на проверявания период е посочено, че вещото лице е установило, че по банковите им сметки са били налични общо 52 059,03 лв., а относно наличните пари в брой ответниците не са установили техния размер. По отношение на твърдението за направено от майката на проверяваното лице дарение в негова полза в размер на 50 000 лв. в брой, които същото е използвало за закупуването на автомобил, съдът при сравнението на датите на извършените сделки, включително и тази, въз основа на която майката е получила средствата, и представените доказателства, е приел, че действително е налице такова дарение, но сумата е изразходвана преди началото на проверявания период. Отново във връзка с твърденията на ответниците, че родителите на проверяваното лице постоянно са помагали финансово на семейството му, са взети предвид показанията на сестра му, както и заключението на вещото лице А., в което подробно са проследени приходите на родителите, като е стигнал до извод, че на година те са получавали дарения в размер на 7000 лв., тоест за целия проверяван период общо 70 000 лв., които следва да се причислят към приходите им. Към тях са включени и доходи от трудови възнаграждения, от наеми, приходи от връщане на предоставени заеми, включително и такива дадени преди началото на периода, от продажба на дружествени дялове, на автомобили /части от тях/, застрахователни обезщетения, от лихви, получени аренди и усвоени кредити, като в обобщение е приел, че общият размер на приходите на ответниците за проверявания период възлиза на 675 915,50 лв. При определянето на разходите съдът е посочил, че не следва да се вземат предвид преминалите по сметките, но неналични към края на проверявания период, суми, а следва да се добавят разходите за пътуване в чужбина с включени квартирни, като общият размер на разходите е определен на 307 403,62 лв. Така нетният доход на проверяваните лица за периода е изчислен на 368 511,88 лв. Съгласно корекцията на заключението на вещо лице А., през проверявания период придобитото от ответниците имущество при съобразяване на заключенията на СТЕ и САТЕ е на стойност 295 744, 66 лв. Предвид посоченото разликата между нетния доход и придобитото имущество възлиза на 72 767,22 лв., т. е. доколкото не надвишава предвидения в ЗОПНИ праг, е направен извод за неоснователност на исковата претенция. В допълнение е посочил, 3 че начинът, по който Комисията в исковата си молба е формирала извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на проверяваните лица и нетния им доход не отговаря на установения в закона механизъм на изчисление съобразно дадените в съдебната практика насоки. Според тях имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Нетният доход, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Следва ли съдът да се позовава на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес?“.

2. „Предвид целта на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е в защита на обществения интерес, следвало ли е съдът да приложи правилото, разписано във второто изречение на първия параграф на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, изключващо приложимостта на разписаната защита на собствеността и извършването на проверка за пропорционалност и намеса?“.

3. „Какво е приложението на изричните разпоредби на чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ, въведената от законодателя оборима презумпция в чл. 107, ал. 2 от с.з. и дадените разяснения в решенията на СЕС по дело № С-234/2018 г. и дело № С-319/2019 г. пр. и преценка дали мярката е пропорционална на преследваната цел?“.

Твърди се, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“.

5. „Следва ли да се приемат за доказани твърдения на ответниците, които почиват на свидетелски показания, дадени от заинтересовани свидетели, без да се изследват в цялост събраните по делото доказателства?“.

6. „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му, респ. заинтересован свидетел?“.