Определение № 591 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500397 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Д. Б., пълномощник на Д. Е. Д., против Определение № 242/22.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 1512/2025 г. на РС Асеновград, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. Б., за изменение на основание чл.

248 от ГПК на Решение № 712/15.12.2025 г. по същото гражданско дело, в частта за разноските, във връзка с увеличаване на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неоснователна.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Настоява се, че претендираното адвокатско възнаграждение попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, поради което е необосновано неговото намаляване. Обсъжда се практиката на СЕС за необходимостта от присъждането на разумни и пропорционални разноски. Посочва се, че в конкретния случай е предявен иск с цена от 1146, 11 лева и предвид осъществената от процесуалния представител дейност по делото се претендира възнаграждение от 205, 52 евро, което е под минимума на Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи искането по чл.248 от ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, чрез пълномощника адвокат М., с който се оспорва като неоснователна и се иска да се остави без уважение. Излагат се доводи, че претендираните разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е следвало да се отхвърлят, тъй като представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран. Поддържа се, че съдът не е обвързан от Наредба № 1/ 2004 г. и се намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по – нисък размер от посочения в наредбата. Моли да се потвърди обжалваното определение и жалбата да се остави без уважение.

1

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество на частната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:

С Решение № 712/15.12.2025 г. постановено по гр. д. №1512/2025 г. по описа на РС Асеновград, съдът е уважил предявения от Д. Е. Д. против „Кеш Пойнт България“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1 146,11 лв., представляваща заплатена от ищеца по Договор за потребителски кредит № 1128304 от 14.08.2024 г., сключен между страните, и получена от ответника без основание сумa, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2025 г., до окончателното плащане.

Процесуален представител на ищеца по делото е адв. Д. Б., оказаната на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С горепосоченото решение на процесуалния представител на ищеца е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 300 лв., което ответното дружество е осъдено да заплати на адв. Д. Б..

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е постъпила молба от пълномощника на ищеца с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде завишено с 51, 13 евро.

С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без уважение подадената от ищеца молба за изменение на решението в частта за разноските след като е приел, че определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. съответства на предмета на делото и на извършената работа от процесуалния представител на ищеца.

Определението е неправилно.

По делото се установяват предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца - същият е материално затруднено лице (според представените доказателства пред районния съд), на който процесуалният представител е оказал безплатна правна помощ на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. Неоснователно е позоваването от ответника на липсата на индивидуализация на договора за правна защита и съдействие – представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025 г. предхождат подаването на исковата молба на 20.06.2025 г., поради което адвокатът не би могъл да знае номера под който ще се образува дело по ИМ, а и същата е депозирана непосредствено след подписване на пълномощното и договора. Същевременно представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед на което не се обосновава извод за липса на делегираната представителна власт по конкретния 2 спор между страните според договореното - по реда на чл.38 от ЗАдв.

Следва и да се допълни, че според практика на ВКС (напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о.)достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление (в случая същите не са налице), съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

Според съдебната практика, при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от установените в Наредба 1/2004 г. на ВАС минимуми предвид задължителното за съдилищата Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия (така напр. Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК).

Съгласно Определение № 816 от 20.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 482/2025 г., III г. о., ГК, съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговият труд е висококвалифициран.

В разглеждания случай действително не се касае за фактическа и правна сложност на делото, налице е обилна и непротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, а производството е приключило в две съдебния заседания. Въпреки изложеното следва да се отчете, че работата на адвоката е висококвалифицирана, поради което същата следва да е възнаградена поне в минимален размер. В този смисъл, макар съдът да не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 ВАС, то същите следва да служат като ориентир за минимумите, които се присъждат в хипотезата на чл. 38 от ЗА или при възражение за прекомерност. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство от приблизително 400лв (към момента на постановяване на решението).

Предвид изложеното и съобразно обема на осъществения от процесуалния представител труд, който е и висококвалифициран, на адвокат Б. следва да се определи адвокатско възнаграждение от 204, 52 евро (с равностойност 400 лева) за оказаното безплатно процесуално представителство на ищеца.

Ето защо, определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и да се присъдят 3 още 51, 13 евро ( с равностойност 100 лева) към вече определеното адвокатско възнаграждение на адв.Б. за оказаната правна защита на Д. Е. Д..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 242/22.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 1512/2025 г. на РС Асеновград, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. Б., за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 712/15.12.2025 г. по същото гражданско дело, в частта за разноските, във връзка с увеличаване на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неоснователна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 712/15.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 1512/2025 г. на РС Асеновград, III гр.с., описа на Районен съд - Пловдив – V гр. състав в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен № 1100108640 в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора: гр. П., ул. „Р.Д.“ № **, ет. 3, офис № 4, адвокатско възнаграждение в размер на още 51, 13 евро ( с равностойност 100 лева), с което общо определеното му възнаграждение става 204, 52 евро ( с равностойност 400 лева), за оказаната правна защита и съдействие по реда на чл. 38 от ЗАдв. на Д. Е. Д., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4