Определение № 1594 от 23.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Варна, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100502490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 7197/19.03.2024 г., подадена от С. Ю. С., чрез адв. Д.

П., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 213/01.03.2024 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителката.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г. И. – особен представител на О. С. О., в който изразява становище за неоснователност на молбата.

Депозирана е и молба с вх. № 9178/09.04.2024 г. от адв. Г. И. – особен представител на О. С. О., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 213/01.03.2024 г. по настоящото дело, като се определи адвокатско възнаграждение на назначения особен представител, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от С. Ю. С., чрез адв. Д. П., в който изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени в законоустановения срок и изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

В производството по настоящото дело Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба, депозирана от О. С. О., чрез особен представител адв. Г. И. , срещу Решение 1

№ 162/19.10.2023 г. по гр. д. № 110/2023 г. по описа на РС-*****, в частта, с която е постановено, че режимът на лични отношения между бащата и детето Ю. С. следва до навършване на петгодишна възраст на детето да се осъществява в присъствието на майката и без преспиване.

С Решение № 213/01.03.2024 г. по настоящото дело, Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.

По отношение на молбата на въззиваемата страна, съдът намира следното:

В настоящия случай Варненският окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на С. Ю. С. в последното открито съдебно заседание на 09.02.2024 г. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила списък по чл. 80 от ГПК и разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (л. 30 и 31 от делото). Възражение не е направено от въззивника чрез особения му представител адв. И., която лично е присъствала в о.с.з., в което списъкът е представен.

Възражението, наведено в отговора на молбата по чл.248 ГПК от особения представител на въззивника, че разноски не се дължат и на въззиваемата страна, тъй като съдът е приел, че такива не се следват и на въззивника, съдът намира за неоснователно.

Съдът не е изложил мотиви в решението си, че в производството по спорна съдебна администрация разноски не се дължат, поради което и не е присъдил такива на въззивника /напротив, такива са присъдени, макар и в минимален размер/. Различни мотиви са формирани от състава с оглед определяне на размера на възнаграждението на особения представител. В конкретния случай следва да бъде съобразена нормата на чл.78 ал. 1 ГПК, както и факта, че жалбата на особения представител е приета за неоснователна, а решението потвърдено, респективно на въззиваемата страна се дължат разноски. С адекватната процесуална защита на въззивника е следвало да намери отражение чрез процесуално действие по чл.78 ал.5 ГПК. Такова възражение обаче особеният представител не е направил. Предвид това и с оглед изхода на спора в настоящата инстанция, съставът на ВОС намира, че молбата на С. С. по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на въззиваемата в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

По отношение на молбата на адв. Г. И., съдът намира следното:

С решението си настоящият състав на ВОС се е произнесъл по искането на особения представител за присъждане на разноски за упражненото от адв. И. процесуално представителство на ответника (сега въззивник) във въззивната инстанция, като е приел, че такива се следват единствено за разходи по депозиране на жалбата в размер на 50 лв., излагайки подробни съображения в тази насока.

В настоящото производство по обжалаване на първоинстанционното решение 2 относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, назначеният особен представител има за задача да следи дали са защитени в правата на представляваното от него лице. Респективно, особеният представител има право на жалба при преценка, че правата на представлявания не са защитени в максимална степен.

Особеният представител разполага с правомощия такива, каквито разполага и представляваното от него лице и те произтичат от акта на съда, с който особеният представител е назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Затова и направеното в молбата по чл.248 ГПК тълкуване на мотивите на въззивното решение е неправилно. Съдът не е приел, че особеният представител не е легитимиран да подаде въззивна жалба от името на представляваното лице. Жалбата е допустима.

В правомощията на съда обаче е да направи преценката досежно размера на дължимото на процесуалния представител адвокатско възнаграждение, като съобрази спецификата на спора, извършените процесуални действия, включително тяхната необходимост с оглед осъществяване на адекватна защита. В конкретния случай се касае за определяне на режим на лични отношения между родител и дете.

На първо място, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят безспорно установените още пред първата инстанция факти: бащата е напуснал семейството, когато детето е било на три месеца; детето не познава бащата и не е прекарвало време с него и с майка си заедно; бащата е дезинтересиран от детето-няма емоционална връзка с него, не го е търсил за осъществяване на режим на лични отношения; детето е на твърде ниска възраст- две години и половина; няма данни въобще къде пребивава бащата понастоящем, както и къде би реализирал режима си на лични отношения. При тази установеност първоинстанционният съд е определил един изключително разширен режим на лични отношения, обхващаш както ежемесечните срещи, така и официалните празници и дори личните празници – рождения ден на детето и бащата.

Режимът е разделен и две- до навършване на петгодишна възраст на детето и след това. Т.е. адекватно е преценен необходимия преходен период, в който следва да бъде осъществена и изградена връзката между бащата и детето.

При тази установеност настоящият състав намира, че подадената от особения представител въззивна жалба само в частта, в която е определено, че бащата няма да взема детето с преспиване до навършване на петгодишна възраст /при положение, че бащата до настоящия момент въобще не е потърсил детето/, категорично не може да бъде квалифицирано като адекватна защита на интересите на представляваното лице. Именно в тази връзка настоящият състав на ВОС е посочил, че искането за изменение на определения от ВРС режим неоснователно е инициирано от особения представител, тъй като същият дори и не твърди да е осъществил контакт с родителя, поради което не може да се приеме, че действа от негово име и за негова сметка. Тези изводи на съда не са обвързани с допустимостта на въззивната жалба, тъй като както вече се коментира, същата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок. Оплакванията в нея касаят единствено 3 нейната основателност. С въззивната жалба особеният представител, квалифицирайки действията си като такива за обезпечаване на интереса на представляваното от него лице, само е сезирал горната инстанция да се произнесе относно правилността на първоинстанционното решение по този въпрос.

Неправилната преценка на особения представител относно основателността на депозираната по негово усмотрение жалба обаче, не може да рефлектира върху възникването на задължения за заплащане на разноски от насрещната страна или от съда, както е в настоящия случай. Както вече се коментира по-горе, на особения представител безспорно се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл.47 ал.6 ГПК вр. чл.36 ал.2 ЗАдв., но определянето на неговия размер е приоритет на съда.

По изложените съображения съдът намира, че не следва да преразглежда въпроса относно присъдените на адв. И. разноски в настоящото производство. Молбата на особения представител по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 213/01.03.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2490/2023 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА О. С. О., ЕГН **********, с адрес: с. ***** *****, общ. **** дол, обл.

Варна, да заплати на С. Ю. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 102, сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9178/09.04.2024 г. от адв. Г. И. – особен представител на О. С. О., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 213/01.03.2024 г. по в. гр. дело № 2490/2023 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4