Решение № 620 от 21.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110217240 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Й. Н. Т., чрез упълномощения процесуален представител адв. М. против наказателно постановление № 25-4332026594/16.10.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева (102.26 евро) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмЯ.. Излага подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради липса на описание на нарушението. Релевира доводи за недоказаност на субективната страна на нарушението. Оспорва изложената фактическа обстановка и намира, че вмененото нарушение не е извършено от обективна страна, тъй като има разлика между нерегистрирано МПС или такова с прекратена регистрация. Доразвива доводите си за липса на субективната страна на нарушението, с оглед липсата на уведомяване от страна на компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията. Алтернативно се прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Прави се искане за съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата и пледира за отмЯ. на атакуваното наказателно постановление. Излага 1 доводи за липса както на обективна, така и на субективна страна на нарушението. Поддържа алтернативно направеното искане в жалбата за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки с изложени съображения по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На ***. Н.М.Е. придобил чрез договор за покупко -продажба собствеността върху л.а марка „ Волво“, модел „ В 40“, с рег. № ***.

Договорът бил изпратен служебно от нотариуса до ОПП-СДВР, с което те били информирани за промЯ. на собствеността на процесното МПС.

Е. не изпълнил задължението си за пререгистрация на процесното МПС в едномесечен срок от придобиването му, тъй като същото се намирало на територията на Кралство Испания и било обективни невъзможно представянето му пред контролните органи за промЯ. на регистрацията.

На 04.07.2025г. в 18:32 часа, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно била прекратена регистрацията на процесното МПС, за което Е. не бил уведомен, тъй като не било предвидено подобно задължение за органите на ОПП-СДВР.

На 28.07.2025г., в 02:33 часа Й. Т. управлявала лекия автомобил марка „ Волво“, модел „ В 40“, с рег. № ***, като се движела в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към Околовръстен път.

Автомобилът бил спрян за проверка от Ц.В. и К.П. – полицейски служители при ОППСДВР, които по това време изпълнявали служебните си задължения.

При извършената полицейска проверка Т. представила на контролните органи личните си документ, както и тези на управляваното МПС.

След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС е служебно прекратена, считано от 04.07.2025г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

При така установеното на Т. бил съставен АУАН № GA № 3330238/28.07.2025г.

Материалите по преписката били изпратени в СРП по компетентност, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от ЗДвП.

С постановление на прокурор при СРП от 30.09.2025г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на 2 административнонаказателна отговорност.

Въз основа на цитираното постановление на 16.10.2025г. началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 24-4332-033167, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева (102.26 евро)и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 30.09.2025г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаване на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН и атакуваното НП притежава всички изискуеми от закона реквизити.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното НП е издадено при спазване на административно процесуалните правила и не са налице основания за отмЯ.та му на формално основание.

По приложението на материалния закон.

3

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места „.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 28.07.2025г., а именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.

18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.

Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил.

В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

По делото, както и в атакуваното НП, обаче като собственик на автомобила е посочен Н.М.Е. и липсват доказателства въззивникът да е приобретател на процесното МПС, за да се приеме, че същият има задължение съгласно чл. 145, ал. 2, което не е изпълнил, в следствие на което е последвало служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

В действителност законът не предвижда уведомяваме на собственика за прекратяването на регистрацията, както това е предвидено при прекратяването на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Това е така, защото посочената законова норма създава презумпция за знание, но тя е приложима само по отношение на собственика на придобитото МПС, чието именно е задължението за неговата пререгистрация и не е относимо към трети лица, които само го 4 управляват. В този смисъл, не само, че в АУАН и в НП не се твърди, че въззивникът е собственик на процесното МПС, но и такива доказателства изобщо липсват в административнонаказателната преписка, поради което следва да се приеме, че отговорността на Т. е ангажирана неправилно, тъй като не е доказана субективната страна на нарушението.

Изложените от АНО твърдения, че нарушението може да бъде извършено и при двете форми на вина е общ принцип. В конкретния случай, обаче въззивникът Т. е заела автомобила от Е. , като е получила от него всички необходими документи, а регистрационните табели са били на предвидените за това места. От своя страна Е. не я е уведомил за прекратяването на регистрацията на МПС, тъй като самият той не е знаел за това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което същите следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна, която заплати на жалбоподателя сумата от 500,00 лева ( 255,60 евро) , представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в минимален размер и с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и участието на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание не се явяват прекомерни.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-026594/16.10.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева (102.26 евро) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.