Решение № 632 от 27.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Велико Търново, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Т., подадена чрез пълномощника им адв. Ц. Д. от ВТАК против решение № 898/12.07.2023г. по гр.д. № 3216/2022г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника иск по чл.

45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи в отправени клеветнически твърдения на 04.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че изводите на районния съд за липсата на противоправно поведение на ответника, което да е причинило неимуществени вреди на ищеца е в противоречие с установено по делото. Изтъква се, че по делото безспорно е установено, че ответникът е направил изявления в медиите относно причините за уволнението на жалбоподателя, относно това, че на 05.12.2021г. последният се е опитал да се свърже с него, относно момента на подаване на сигнали за корупция и техния адресат, които имат клеветнически характер, тъй като са неверни и 1 противоречат на чл. 39 ал. 2 КРБ и на общия принцип „да не се вреди другиму“.

Акцентира се, че ответникът с разпространеното от него становище публично е наклеветил жалбоподателя, като му е преписал позорни обстоятелства отнасящи се до неговата професионална реализация и в частност за немърливо изпълнение на служебните му задължения и за това, че е корумпиран. Допълва се, че по този начин е накърнено доброто име на жалбоподателя и са засегнати честта и достойнството му.

Релевира се оплакване, че съдът неправило се е позовал на нормата на чл. 10 КЗПЧОС, която прокламира свободата на изразяване на мнение, тъй като тя не позволява разпространението на неверни и клеветнически твърдения. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата. Излагат се съображения, че по делото не е установено ответникът да е автор на изявленията, които жалбоподателя счита за клеветнически, както и че дори те са изречени от него и да са неверни, с оглед на естеството си, същите обективно не могат да бъдат унизителни, позорящи и увреждащи по някакъв начин.

Възразява се, че като висш държавен служител жалбоподателят е публична личност и следва да търпи критика за дейността си в значително по – висока степен, в каквато насока е постоянната практика на ЕСПЧ и на българските съдилища. В тази връзка се изразява становище в подкрепа на решаващият извод на районния съд, че липсва противоправност в поведението на ответника, поради което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в 2 предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 45 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отправени от първия клеветнически твърдения в изразена от него официална позиция на 04.03.2022г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че на 27.02.2022г. чрез медиите е отправил отворено писмо до ответника, с което му поискал оставката като народен представител. Допълва, че на 28.02.2022г. бил освободен от длъжността директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. В.

Търново, както и че на 04.03.2022г. е дал пресконференция пред журналисти във връзка с начина и причините за прекратяване на служебното му правоотношение.

Сочи, че на същия ден ответникът излязъл с официална позиция, която е публикувана в интернет сайтове на местни и централни ежедневници, в която е отправил увреждащи за ищеца изявления. В тази връзка се твърди, че ответникът е направил коментар, че „не е вярно, че ищецът е уволнен по политически причини, защото преди два дни е поискал оставката му, нито че е поискал оставката му заради позициите му за войната в Украйна. Войната няма нищо общо“. Ищецът изтъква, че в излъчен същия ден запис по програма „Хоризонт“ на БНР ответникът е споменал, че „единствените опити за среща и разговор с мен са от страна на г-н Т. и аз още пазя съобщенията от него“. Ищецът допълва, че от публикации в официалните сайтове на централни и местни медии от 04. и 05.03.2022 г. отнасящи се до уволнението му като директор на ОД на ДФ „Земеделие“ става ясно, че ответникът е заявил, че „ищецът е информиран за това и на 5 декември 2021 г. го е потърсил чрез съобщения, обаждания и разговори е общи познати“. Ищецът заявява още, че във въпросните публикации ответникът е посочил, че „след близо десетилетие начело на фонда ищецът се „сетил“ за корупцията едва, когато е освободен“. Ищецът, счита че горните твърдения на ответника са клеветнически, тъй като се уронва доброто му име на професионалист и че със същите са му нанесени неимуществени вреди – унижение, оскърбление, накърнени били честта, достойнството и доброто му име в обществото, нарушено било общуването му с познати, приятели и колеги и пр.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва да е доказано твърдените от ищеца увреждащи реплики да са изречени от него, както и че същите дори да са неверни нито са унизителни, нито са позорящи по какъвто и да е начин. С тези доводи се моли да бъде отхвърлен предявения иск, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка 3 по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото безспорно се установява, че по повод на дадена от ищеца на 04.03.2022г. пресконференция, ответникът е излязъл с позиция излъчена по програма „Хоризонт“ на БНР и впоследствие публикувана в периода 04.03. – 07.03.2022г. в интернет сайта на в-к „Борба“, в-к „Болярски новини“, в-к „Труд“ и в-к „Янтра днес“, в която се съдържат описаните в исковата молба изявления.

Следователно по делото е установено с категоричност, че ответникът е автор на изявленията, че „не е вярно, че ищецът е уволнен по политически причини, защото преди два дни е поискал оставката му, нито че е поискал оставката му заради позициите му за войната в Украйна. Войната няма нищо общо“, че „единствените опити за среща и разговор с мен са от страна на г-н Т. и аз още пазя съобщенията от него“, че „ищецът е информиран за това /мнението на ответника за необходимост от промяна в структурата на ОД на ДФ „Земеделие“/ и на 5 декември 2021 г. го е потърсил чрез съобщения, обаждания и разговори е общи познати“, както и че „след близо десетилетие начело на фонда ищецът се „сетил“ за корупцията едва, когато е освободен“.

От показанията на свидетелите Р. и Х. се установява, че след публикациите е имало промяна в отношението на хората към него, който поставили под съмнение доброто му име, което го огорчило и той станал по – затворен и притеснен.

От показанията свидетелите Ем. Б. и Б. Б. се установява, че ищецът многократно е искал от първия от тях да му уреди срещи с ответника и че втората е присъствала на разговора на последния с журналист от БНР, който не бил иницииран от него и в който заявил, че изнесеното от ищеца на дадената от него пресконференция не е истина.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Източник на вредоносния резултат е осъществено от деликвента противоправното поведение, което може да се изрази в действие, включително словесно изявление или в бездействие /пропускане или въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи/. Противоправният му характер е налице, не само когато се нарушава конкретна правна норма, а и общото правило да не се вреди другиму. Деликтната отговорност възниква само при кумулативното наличие на всички елементи от фактическия й състав, като липсата на кой да е от тях води до неоснователност на исковата претенция.

В случая ищецът е ограничил основанието на предявения иск до търсене на 4 отговорност на ответника единствено за описаните в исковата молба негови изявления /конкретно посочени по – горе/, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /арг. чл. 6 ал. 2 ГПК/ съдът е обвързан от така очертания предмет и дължи произнасяне в неговите предели. В тази връзка извън предмета на спора, с който е сезиран остава израза „сигнали /за корупция/ има, но те са в обратна посока и тепърва ще се насочат към компетентните органи“. Ищецът не е изложил в исковата си молба твърдения за отправянето на това изявление от ответника, нито по реда на чл.

143 ГПК е пояснил и допълнил същата в този смисъл. Искането да се съберат доказателства и приемането на такива, от които е видно, че ответникът е отправил това изявления, не могат да замесят липсата на конкретно наведено твърдение, което да е част от основанието на иска. Предвид на това, въпреки че този израз е въведен от жалбоподателя с въззивната му жалба, съдът не дължи произнасяне по въпроса дали това твърдение е невярно и клеветническо, тъй като не е надлежно сезиран с него.

По съществото на спора съдът приема, че за да е клеветническо дадено изявление то следва да разгласява позорно обстоятелство за другиго или да приписва престъпление /арг. чл. 147 НК/. В изявлението следва да се съдържат конкретни неверни, позорни или унизителни факти по отношение на даден субект /личност/. С правно значение са обаче само тези неистински обстоятелства, които са обективно позорни, но не и тези които според субективните възприятия на индивида се характеризират като такива. Приписаните обстоятелства са обективно позорни, когато са злепоставящи адресата си и го определят като отрицателна личност от гледна точка на обществения морал и добрите нрави, а те са такива когато са очевидно непристойни, цинични, унизителни и по естеството си са явно неприемливи за обществото. Дори изявленията за факти да имат позорящ характер, ако те са верни, не е налице противоправно поведение, което да е източник на деликтна отговорност. Не представляват клеветнически твърдения оценъчните съждения и изразените мнения, тъй като те съставляват коментар на фактите и не подлежат на оценка за вярност.