Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 954 от 12.03.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1847/2018
Вид
Определение № 954
Подписан
12.03.2019
Състав
ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.621 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 22 · Кодекс за застраховането
  • § 26 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./12.03.2019 год. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1847 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след прекратяване на гр.д.№ 9998/2018 год. по описа на СГС,

ГО, I-21 с-в и изпращането му по подсъдност на ВОС, във връзка с направено възражение по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК.

Предявени са регресни искове от „ЗАД

АРМЕЕЦ“ АД, гр. София, чрез юрк. Н.Д., срещу И.С.И.,***, с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства.

С разпореждане № 28293/30.08.2018 год. по гр.д. № 9998/2018 г. на СГС, съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.

Ответникът

И.С.И., чрез адв. Я.Я., в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

В срока по чл.

372 ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова молба.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” със сертификат „Зелена карта“ и настъпили вреди, причинени от ПТП, настъпило в чужбина. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от надлежно регистриран застраховател. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет право по застрахователно правоотношение следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Предявеният иск черпи правото си основание в чл.274, ал.1 т.1 КЗ /отм./. Същият е правен способ, чрез който застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите предявява за защита пред съда регресното си вземане към застрахования при него водач на МПС за възстановяване на сумата, която е изплатил за обезщетяване на причинените от водача вреди. Регресното вземане на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" възниква от самостоятелен фактически състав, предвиден в закона и чийто правопораждащ факт е изплащане на застрахователното обезщетение.

Последното е сторено при действието на отменения КЗ, поради което и приложим за разглеждане на така предявения иск е именно същият. Последното се аргументира и от § 22 от ПЗР на КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от

29.12.2015 год./, без оглед на обстоятелството, че чл. 274, ал. 1, т.1, вр. ал.2 КЗ /отм./ е разположен в част пета от стария КЗ. Това е така, тъй като цитираната разпоредба допълва хипотезата на чл. 227 КЗ /отм./, уреждаща именно правото на регрес при изплатено застрахователно обезщетение и която разпоредби е разположена в част четвърта на кодекса. Аргумент за приложимостта на разпоредбите на отменения КЗ е и § 26 от ПЗР на КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год./, визиращ приложимостта на чл.266 от отменения КЗ досежно определяне на лимитите на отговорността и за изтекли договори, по които са възникнали застрахователни събития.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства /л.5-74 от гр.д. № 9998/2018 г. на СГС/ за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че направеното с исковата молба искане за изискване и прилагане в цялост на преписката по наказателното производство с № 258/2014 год. /с № 3999/2012 год. в гл. регистър със съобщенията за престъпления/ по описа на първоинстанционния съд в гр. Кротоне, Р. И, образувана за процесното ПТП, е преждевременно. На ищеца следва да бъде дадена възможност на първо място да уточни дали и респективно да представи доказателства, че постановеното по делото решение е влязло в сила, с оглед приложение на разпоредбата на чл.300 вр. чл.621 ГПК. На следващо място, изискването за прилагането на цялото наказателно производство е и ненужно, като на ищеца следва да бъде дадена възможност на ищеца да конкретизира от кои документи ще се ползва от същото /освен от самото решение/, респективно за доказване на кои факти и обстоятелства се иска събирането им.

Във връзка с направеното с отговора на исковата молба оспорване на всички представени с нея документи, ведно с превод от италиански, СЪДЪТ намира, че на ответника следва да бъде дадена възможност да посочи конкретно за всеки един документ какво оспорва /автентичност, съдържание, верност на превода или др./, респективно какво искане отправя в тази връзка, с оглед различния им характер.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано съвместно от изп. директори М И и В К – М, чрез пълномощника юрк. Н.Д., срещу И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, регресни искове за осъждане на ответника да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ“ АД следните суми: 68 000 евро, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп И“ АД), в качеството му на представител по „Зелена карта“ на увреденото лице Л А, гражданин на Р. И, по силата на сключено споразумение между последните на 16.07.2013 г., за уреждане на щета, претърпяна от Л А, вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2012 год., в Община Рока ди Нето (обл.

Кротоне), Р. И, вследствие управление на л.а. „Нисан-Морано“ от ответника със концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в периода на покритие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436; сумата от 7 000 евро, представляваща изплатено от ищцовото дружество чрез посредника на пострадалата Л А обезщетение за признатите й разходи по съдебна защита; както и сумата от 3 775,75 евро, представляваща общ размер на изплатени на посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп И“ АД) суми, от които разходи за медицински преглед - 134,73 евро, разходи за експерт – 141 евро и такса за посредника – 3500 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в сезиралата съда исковата молба, че на 27.07.2012 год. между ищцовото дружество и ответника била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436 и срок на покритие 24.07.2012 год. – 23.07.2013 год. Сочи се, че на 17.11.2012 год., около 20.30 ч. на държавен път № 107, на територията на Община Рока ди Нето, близо до гр. Кротоне, Р. И, ответникът, управлявайки лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Морано“ , рег.№ 9357 НА., в посока Кротоне – Козенца, навлиза внезапно в насрещната лента за движение, където се движела Л А, която управлявала собствения си л.а. марка „****“, модел „***“, рег.№ ******, като блъска последната.

Изложено е, че местопроизшествието било посетено от Моторизирано оперативно звено към ротата в гр. Кротоне на Легиона на карабинерите в Калабрия. Посочено е, че в резултат на извършените проверки в кръвта на ответника било установено съдържание на алкохол в кръвта от 2.38 g/l, което обстоятелство било удостоверено с протокол № 460 от 17.11.2012 год., издаден в 22.11 ч. Лабораторията по анализи към болница „С. Джовани ди Дио“ – гр. Кротоне. Започнато било разследване за извършеното от ответника престъпление по чл. 186, ал.2, б. „с“ от Законодателно постановление № 285/1992 год. /Пътния кодекс на Р. И/. Сочи се още, че за посоченото престъпление било образувано наказателно производство под номер в главния регистър 258/2014 год. по описа на първоинстанционния съд в гр.

Кротоне, по което на 16.12.2016 год., с решение № 2574/2016 год. И.С.И. бил признат за виновен за посоченото престъпление и осъден на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 евро, както и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от една година, като лишаването от свобода били отложено.

Ищецът твърди, че вследствие настъпилото ПТП и направените изследвания от лекар в Р. И се установени следните травми, претърпени от пострадалата Л А: аномалия на гръбначен стълб и фрактура на лява напречна апофиза. След престой в ортопедично отделение пострадалата била изписана на 24.11.2012 год, а след поредицата контролни прегледи на 09.04.2013 год. било установено зарастване на контузиите и едва на 01.05.2013 год. на пострадалата било разрешено от Института, отговарящ за трудови злополуки в Р.И да започне трудовата си дейност. Пострадалата предявила претенция за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени вследствие процесното ПТП, а претенцията била заведена чрез кореспондента на ищцовото дружество по сертификат „Зелена карта“ – InterEurope Italia под № **********. От своя страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД въз основа на подаденото искане образува преписка по щета № 10013100100106. Изложено е, че на 16.07.2013 год. било сключено споразумение между кореспондента на ищеца и пострадалата Л А за уреждане на щетата на стойност 75 000 евро, от които сумата от 7 000 евро били признати разходи за съдебна защита, сторени от пострадалата. Сочи се, че сумата била преведена по сметка на InterEurope Italia на 23.07.2013 год., които от своя страна изплатили обезщетението на пострадалата на 24.07.2013 год. по банков път. Отделно от това, във връзка с ликвидирането на щетата и оценяването на медицинското състояние и трудоспособност на пострадалата на 10.12.2013 год. на посредника била изплатена по банков път сума в размер 3 775,73 евро, включваща посредническа такса в размер 3 500 евро, разходи за медицински преглед – 134,73 евро и разходи за експерт – 141 евро.

Изложено е, че с регресна покана с изх.№ Л-6271/19.06.2015 год. ответникът бил поканен да заплати общо сумата от 78 775,73, която била получена на 17.07.2015 год. С писмо вх.№ 100-2245/24.08.2015 год.ответникът, чрез адв. Я.Я., възразил, че към онзи момент за случая се водело разследване в Р. И, като не е имало основание за регресната претенция. Напомнителна покана с изх.№ Л-6415 била изпратена на ответника на 25.06.2016 год. и получена на 30.06.2016 год., на която отговор не е последвал.

Ищецът обосновава интереса си от иницииране на настоящото производство като твърди, че съгласно чл. 186, ал.2, б. „с“ от Законодателно постановление № 285/1992 год.

/Пътния кодекс на Р. И/ е забранено управлението на МПС след употреба на или под въздействието на алкохолни, наркотични вещества, а българският КЗ предвижда регресна отговорност за застахованият, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.