Решение № 191 от 08.05.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Монтана, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231630101774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с § 19, ал. 1 ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011г. ).

Образувано е по повод на жалба, подадена от В. П. Н., с адрес: **** срещу Решение № 20РГ на Общинска служба по земеделие-гр.Монтана. Жалбоподателката твърди, че оспорва адм. акт в качеството й на наследник на И. П. К. Заявява, че с посоченото Решение на нея и на другите сънаследници било отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния недвижим имот: нива от 3 400 кв.м., трета категория, находящи се в землището на с. ********** *****, местност ***********. За това решение наследниците били уведомени на дата 07.07.2023 г.

Жалбоподателката Н. твърди, че това решение било изготвено след 2011 г, но било антидатирано от дата 05.05.**************г. Жалбоподателката и другите наследници устно били уведомени, че за нивата били обезщетени с компенсаторни бонове. Твърди се, че в решението за отказ за възстановяване на посочения имот е приложен неправилно материалния закон, а също така процесуалните норми били съществено нарушени. Този индивидуален административен акт бил нищожен акт. Издаден е от компетентен орган, но при неправилно проведена реституционна процедура. Твърди, че решението не било издадено в законоустановената форма, изискваща съдържанието на решението да включва мотивите относно разпоредителната част. Твърди се, че в решението за отказ за възстановяване на посочения имот е приложен неправилно материалния закон, а също така процесуалните норми били съществено нарушени. Поддържа, че този индивидуален административен акт бил нищожен акт. Издаден е от компетентен орган, но при неправилно проведена реституционна процедура. Решението не било издадено в 1 законоустановената форма, изискваща съдържанието на решението да включва мотивите относно разпоредителната част. В решението безспорно бил установен фактът на признато за подлежащо на възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи. На следващо място се твърди, че способът за обезщетяване с комп. бонове се прилага алтернативно, но не е единствен способ- този способ се прилагал само в случай, че са налице пречки по чл. 10б, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че атакуваното решение на ОСЗ-Монтана не било мотивирано, при неизяснена и непрозрачна фактическа обстановка. Налице било незавършено адм.производство - не бил завършен фактическият състав на земеделската реституция разписана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Признатото право на собственост на тези земи нито било възстановено, нито е обезщетено. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Решение № 20РГ от ************** г. на ОСЗ-Монтана, в частта относно отказа да се възстанови собствеността на наследниците на И. П. К върху нива от 3 400кв.м., намираща се в с.**********

*****,

*********** и да бъде задължен административния орган да проведе и приключи процедурата по обезщетяване на възстановената собственост върху земеделската земя.

Въззиваемата страна *** изразява становище за неоснователност на жалбата.

Подробни доводи и съображения са изложени в приложено по делото писмено становище.

Заинтересованите страни Д П. Й., В. П. П., становище по жалбата.

И. И. П. и Б. И. П. не вземат

Заинтересованата страна Г. А. П. моли съда да остави в сила оспореното решение.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Установено е по делото, че жалбоподателската е заявила искане за прогласяване на частична нищожност, твърдейки че в обжалвания акт липсват мотиви и противоречи на процесуалния и материалния закон, което по същество представлява оспорване законосъобразността, а не валидността на акта. От една страна жалбоподателката твърди, че процесното решение е издадено от компетентен орган, но едновременно с това твърди, че същото противоречи на материалния закон, тъй като е издадено от ОСЗ, а не от общинските поземлени комисии, които са били компетентни към датата на постановяване на решението.

Установено е по делото също, че няколко месеца преди да бъде изискан препис от ************ от 05.05.**************г., жалбоподателката е заявила продължаване на процедурата по възстановяване в стари реални граници на два имота. признати с процесното решение. Приложение към заявлението е именно същата разпечатка от електронния статичен регистър, поради липса на оригинал или копие, съхраняван в ОСЗ или при наследниците. Реално заявявайки продължаване на процедурата само въз основа на данните 2 от информационната система, жалбоподателката е заявила интереса си да се ползва от информацията, която дава представената по делото разпечатка дава за посоченото решение.

Впоследствие жалбоподателката е прилагала поетапно разработки от лицензиран геодезист, с които е извършена идентификация на имотни граници на два от имотите, признати с ************ от 05.05.**************г. Посочените доказателства доприснасят за изясняване на действителната воля на жалбоподателката.

В случая се претендира нищожност с мотив, че неправилно е проведено производство по обезщетение като се оспорва вида на обезщетението, а именно, че същото е с поименни компенсационни бонове, а не със земя. Следва да се има предвид, че с оспореното ************ от 05.05.**************г. се отказва възстановяването в стари реални граници на имот - нива от 3.400 дка с мотив, че следва да се заяви начин на обезщетяване по реда на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Установено е по делото, че производството по обезщетяване е проведено и финализирано с решение № 20/29.03.2000 г. на ПК Монтана, /същото приложено по преписката/, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тоест правният интерес за жалбоподателката от оспорване на законосъобразността процедурата по обезщетяване е обезпечен в друго производство. В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д.№ 1/2012 г. ВАС приема, че правен интерес на оспорващия от обявяването на нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване същият не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси.

В настоящия случай искането на жалбоподателката за прогласяване на частична нищожност на решението на ПК-Монтана, не е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната й защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици, тъй като същата има и други процесуални правни средства да защити своите права и законни интереси.

Пороците, които обосновават отмяна на акта, са изброени в чл.146 от АПК, като в зависимост от тежестта на порока същият е нищожен или унищожаем. За да е валиден един индивидуален административен акт, същият следва да е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, да съдържа фактически и правни основания за издаването му, да е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.

В случая обжалваното решение отговаря на посочените по – горе изисквания подписано е от всички изброени членове на колегиалния орган, издадено е в законоустановената форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и като такова представлява валиден административен акт.

Атакуваният административен акт е и законосъобразен.

Административното производство по обезщетяване, както бе посочено по-горе се 3 провежда по реда на чл. 10 б и сл. от ЗСПЗЗ и същото към днешна дата е проведено и приключено с решение за обезщетяване с поименни компенсационни бонове, които са известни на жалбоподателката и са приложени също по делото, с оглед изясняване на факти и обстоятелства от значение за делото. Недопустимо е в производство по оспорване валидността на решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, каквото е процесното, издадено по реда на цитираните в същото разпоредби - чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, да се заявяват претенции за вида и начина обезщетяване, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол.

При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения обжалваното решение се явява обосновано и законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. П. Н., с адрес: **** срещу Решение №

20РГ на Общинска служба по земеделие-гр.Монтана, с искане да се прогласи нищожността на Решение № 20РГ от ************** г. на ОСЗ-Монтана, в частта относно отказа да се възстанови собствеността на наследниците на И. П. К върху нива от 3 400кв.м., намираща се в с.********** *****, *********** и да бъде задължен административния орган да проведе и приключи процедурата по обезщетяване на възстановената собственост върху земеделската земя.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване

МОНТАНА в 14-дневен срок от съобщението. пред

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4