Решение № 966 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5562 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д. № 56615/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125-и състав, Еднолично дружество с ограничена отговорност „Пик нюз“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Д. Г. на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, доставчик на медийна услуга чрез домейн с адрес www.pik.bg сумата от 3000лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на публикация на 02.9.2024г.,, публикувана в рубрика „акценти“, със заглавие „СКАНДАЛ! По заповед на Г. Г. и аверите му Х.М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“ . Датата на публикацията е 2.9.2024г., като под заглавието са поставени два броя снимки, едната на ищеца, под които снимки е поставена лента „полиция“, като съдържанието на статията е следното: По заповед на Г. Г. и аверите му Х.М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П. Г. Г. е най-вероятният поръчител на жестокото убийство, смразило кръвта на обитателите от столичните ж.к.Хаджи Д. и Сухата река, преди близо десетилетие – седмици след като Х.М. и Н.Г. поемат федерацията по борба. Това издадоха наши източници от столичната улица „Шести септември“, които са подновили работата си по „студеното досие“ за жестокия побой, завършил със смърт, на бореца и наркотрафикант Д. П.. Те припомниха, че безжизненото му тяло беше открито във входа на жилищен блок, а главата и крайниците му са били буквално смлени на кайма от смъртоносните удари и ритници. Въпреки че случаят остана в графа „поръчител . неизвестен“, свидетелски показания сочат, че то е иницциирано именно от Г. Г. и „десните му ръце“ от федерацията по борба Х.М. и Н.Г., дължогодишен шеф на „Петрол“/по – долу се разказва история за Д. П.“ относимо към спора: „…Гаврата със сина му вбесила Д. П., който отишъл в Дианабад да се разбере по мъжки с аверите на Г. Г.. Какво е съдържал разговорът и дали са се разменяли ритници и шамари, знае само шефът на Федерацията по борба. Часове по – късно, обаче, П.

– старши е намерен безжизнен и обезобразен да лежи във входа на един от блоковете в близост до стадион „Герена“ в София. Свидетелски показания, до които разследващите са се добрали в последно време, сочат, че след първоначалната разпра, Х.М. и Н.Г. докладват на Г.

Г. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то по възможно най1 болезнения и унизителен начин. "По – долу се обсъжда следа, по която тръгнали разследващите, която няма връзка с ищеца Г., „Именно причастността на убития П. към ъндърграунда кара разследващите да забравят връзките му с Г. Г. и да изключат ловешкия бос от кръга на заподозрените. Друга грешка на ченгетата по онова време е, че са неглижирали постъпилите в МВР сведения, че не друг, а именно Г. Г. стои зад убийствата както на Крушата, така и на близкия до П. бос на ВИС Васил Илиев, коментираха източниците ни.“,; заедно със законната лихва от 2.9.2024г. до плащането и сторените по делото разноски от 150 лева, като предявеният иск е отхвърлен за горницата над сумата 3000 лева, до пълния му предявен размер от 10000лева.

Срещу така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че за оценка на публичното възприятие на публикацията, съдът е следвало служебно да назначи специфична експертиза – т. нар. „контент анализ“, която да определи еднозначно доминиращото възприятие на новината. Поддържа, че е оборена презумпцията за вина на издателя, доколкото е доказано наличието на предходни публикации със същото съдържание, а и е доказана предварителната проверка на информацията, която била отречена от решаващия състав.

Твърди, че презумпцията за невинност не е засегната, доколкото и навсякъде в статията изрично се подчертава, че се касае за евентуално начало на разследване, което тепърва ще установява данни и събира доказателства за съпричастност на ищеца в поръчката на тези убийства. Сочи, че самият ищец лично в интервю по Българската национална телевизия заявява и признава, че е бил разпитван за убийствата. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че не е оборена презумпцията за вина. От официално констатирания от страна на нотариус текст на процесната публикация било видно, че в същата се твърди съпричастността и деятелността на въззивника Г. в умишлена престъпна дейност при условията на престъпна група, създадена и ръководена от същия в продължителен период от време. Не се установявало обаче да е било налице такова разследване спрямо Г. Г.. Намира за ирелевантни оплакванията, че ищецът сам бил потвърдил обстоятелствата, изложени в процесната статия.

Споделя изводите на първоинстанционния съд, че е установен фактическият състав на предявения иск. Счита, че процесната статия е била публикувана като авторски материал на изданието и никъде в текста не се сочело, че същата представлява цитат на вече публикуван текст. Моли съда да потвърди решението е обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответното дружество, чрез адвокат Д. К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за горницата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49, 2 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на издателя на електронното издание за употребени в публикувана от него статия, които ищецът счита за позорни и груби нарушаващи честта, достойнството и доброто му име.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността на непозволеното увреждане, представлява несъответствие между предписаното от нормативните правила поведение и фактически осъщественото от дееца. Отделено е като безспорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че на 2.9.2024 г. в интернет платформа с адрес: www.pik.bg е публикувана статия, като под приложената снимка е вписано „Автор: ПИК“, както следва: В рубрика „акценти“, със заглавие „СКАНДАЛ! По заповед на Г. Г. и аверите му Х.М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. Под заглавието са поставени два броя снимки, едната от които е на ищеца. Под снимките е поставена лента „полиция“, като съдържанието на статията е следното: По заповед на Г. Г. и аверите му Х.М. и Н.Г., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П. Г. Г. е най-вероятният поръчител на жестокото убийство, смразило кръвта на обитателите от столичните ж.к.Хаджи Д. и Сухата река, преди близо десетилетие – седмици след като Х.М. и Н.Г. поемат федерацията по борба. Това издадоха наши източници от столичната улица „Шести септември“, които са подновили работата си по „студеното досие“ за жестокия побой, завършил със смърт, на бореца и наркотрафикант Д. П.. Те припомниха, че безжизненото му тяло беше открито във входа на жилищен блок, а главата и крайниците му са били буквално смлени на кайма от смъртоносните удари и ритници. Въпреки че случаят остана в графа „поръчител . неизвестен“, свидетелски показания сочат, че то е иницциирано именно от Г. Г. и „десните му ръце“ от федерацията по борба Х.М. и Н.Г., дългогодишен шеф на „Петрол“/по – долу се разказва история за Д. П.“ относимо към спора: „… Гаврата със сина му вбесила Д. П., който отишъл в Дианабад да се разбере по мъжки с аверите на Г. Г.. Какво е съдържал разговорът и дали са се разменяли ритници и шамари, знае само шефът на Федерацията по борба. Часове по – късно, обаче, П. – старши е намерен безжизнен и обезобразен да лежи във входа на един от блоковете в близост до стадион „Герена“ в София. Свидетелски показания, до които разследващите са се добрали в последно време, сочат, че след първоначалната разпра, Х.М. и Н.Г. докладват на Г. Г. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то по възможно най- болезнения и унизителен начин. "По – долу се обсъжда следа, по която 3 тръгнали разследващите, която няма връзка с ищеца Г., „Именно причастността на убития П. към ъндърграунда кара разследващите да забравят връзките му с Г. Г. и да изключат ловешкия бос от кръга на заподозрените. Друга грешка на ченгетата по онова време е, че са неглижирали постъпилите в МВР сведения, че не друг, а именно Г. Г. стои зад убийствата както на Крушата, така и на близкия до П. бос на ВИС Васил Илиев, коментираха източниците ни.