Решение № 1210 от 30.11.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1210

Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20237040701679 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., издаден от Е. М. на длъжност главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с идентификатор ***, находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева, който АУЗД е потвърден с Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество са изложени съображения за неправилно изчислен размер на дължимия данък и ТБО.

Твърди се, че приходният орган погрешно е определил данъчната основа, като е взел за база отчетната стойност на имота. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото данъчно задължено лице при учредено право на ползване е ползвателят, то в случая е следвало данъчната основа да бъде определена съобразно правилата за физически лица. Отбелязва се още, че неправилно приходната администрация определя имота като нежилищен и съответно неправилно прилага относимите за този вид имоти разпоредби. Иска се отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ангажира доказателства.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от страна имаща правен интерес от оспорването му, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК. Решението на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, с което е потвърден оспореният акт за установяване на задължения по декларация, е издадено на 28.08.2023 г. и е изпратено на жалбоподателя с придружително писмо от 05.09.2023 г., а жалбата е подадена директно пред Административен съд-Бургас на 07.09.2023 г., т.е. преди изтичане на 14 дневния срок за оспорване от датата на издаване на потвърдителното решение, поради което се явява допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фондация за осъществяване на дейност в частна полза „НЮИ“, представлявана от С.Д.Д., въз основа на нотариален акт № 7, т. ІІ, рег. № 3632, дело № 191 от 27.04.2021 г., е придобила недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 735 кв.м., находящ се в с. Равадиново, общ. Созопол, ***, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Закупеният имот е деклариран в Община Созопол с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.07.2021 г., въз основа на която е обособена партида № 5210F8174. В декларацията е посочена отчетна стойност на имота в размер на 80 000.00 лева. По повод на уведомително писмо от 27.07.2021 г., изготвено от служител в отдел „МДТ“ при Община Созопол, от страна на Фондацията е представена счетоводна справка към 27.07.2021 г., в която е посочено, че имотът е отразен по сметка 201 „Земи и терени“ на стойност 80 000.00 лева. При приемане на декларацията, служител в общинската служба е отразил служебно, че имотът според предназначението на ПУП е за жилищно строителство, категория на населеното място – VІ, намира се в строителните граници на населеното място и съгласно ЗРП попада в централна жилищна устройствена зона.

С нотариален акт № 129, том ІІ, рег. №

6275, дело № 302 от 26.05.2022 г. Фондация „НЮИ“ е учредила вещно право на ползване върху собствения си имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Равадиново, общ. Созопол, ***, на С.Д.Д..

На 23.06.2022 г. от Фондация „НЮИ“ е подадена пред Община Созопол коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е отразено учреденото право на ползване на С.Д. върху процесния имот. Съобразно коригиращата декларация на Д. е учредено право на ползване на целия имот. За имота е отразено, че представлява земя и не се ползва за стопански цели.

На 13.07.2023 г. от главен инспектор

„Принудително събиране“ в отдел „МДТ“ при Община Созопол на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден оспореният АУЗД, с който по отношение на декларирания имот са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2022 г. и 2023 г. (до датата на издаване на акта). За да определи размера на задълженията приходният орган е приел, че отчетната стойност на имота е 80 000.00 лева, а данъчната му оценка към 2023 г. е 2 302.60 лева. Приел е също, че данъчно задължено лице е ползвателят на имота. В резултат са определени следните задължения: за 2022 г.

- данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева.

Издаденият АУЗД е оспорен от С.Д., в резултат на което е издадено Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, с което АУЗД е потвърден изцяло. Решаващият орган е приел, че в приложимите законодателни разпоредби не се съдържа регламентация относно начина на определяне на данъчната основа, когато данъчно задълженото лице е ползвател – физическо лице. В тази връзка е възприел, че следва да се прилага общия установен ред, а именно за определяне на данъчната оценка съобразно собственика на имота, който в случая е юридическо лице. Приел е още, че декларирания имот не е жилищен и съответно по отношение на него се прилага правилото за определяне на данъчна оценка за нежилищни имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Издаването на актове за установяване на задължения по декларация е регламентирано в чл. 107 и сл. от ДОПК. Съгласно ал.

4 на чл. 104 от ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Според чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, доколкото със заповед № 8-Z-1367/31.12.2019 г. кметът на Община Созопол е възложил на издателя на оспорения акт – Е. М., инспектор в отдел „МДТ“, права и задължения на орган по приходите. Оспорването по административен ред също се е провело пред компетентния орган – началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол, имащ функциите на решаващ орган съгласно нормата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издадена в изискуемата писмена форма, като не се констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред, които да водят от неговата отмяна.

Действително актът съдържа минимални мотиви относно определените задължения, но същите се явяват достатъчни за да се обоснове извод относно волята на административния орган, т.е. начина на определяне на формираните задължения. Отделно от това видно от основанията за оспорване на АУЗД жалбоподателят не е посочил неяснота в издаването на акта, а е оспорил същия по същество, поради което съдът намира, че не е ограничено правото му на защита, предвид минимално посочените в акта мотиви, съответно последното не е съществено нарушение, което да води до необходимост от отмяна на акта. Производството е започнало служебно, каквато възможност е дадена с нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като задълженията са определени въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Актът е издаден в съответствие с материалния закон.

В чл. 10 от ЗМДТ е посочено, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, а в чл. 64 от ЗМДТ е посочено най-общо, че ТБО се дължи за имоти на територията на общината.

Данъчно- задължени лица за данък недвижими имоти съгласно чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот; ползвателите при учредено право на ползване; концесионерите при предоставяне на концесия; лицата, на които държавен или общински имот е предоставен за управление. Тези лица са и задължени лица за такса битови отпадъци, съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ.

В нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В ал. 2 на чл. 21 от ЗМДТ е предвидено, че когато ползвател на имота е предприятие, данъчната оценка е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2. Размерът на данъка се определя съобразно ставка, установена с наредба на Общинския съвет (чл.22 от ЗМДТ). Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В случая размера на ДНИ е определен с наредба на Общински съвет Созопол. Съгласно чл. 18а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (последно изменена и допълнена с Решение №295 от Протокол №14/17.12.2020 г. на Общински съвет Созопол и съответно приложима по отношение на 2022 г. и 2023 г.) данъкът върху недвижимите имоти за 2022 г. и 2023 г. се определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.