Решение № 422 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20251100902120 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Прокуратурата на Република България, чрез Софийска градска прокуратура против „НИМ 11” ЕООД, ЕИК 201716556, иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че управителят и едноличен собственик на ответното дружество управителят и едноличен собственик на ответното дружество М.Л.П. е починала на 13.06.2025 г. Твърди, че дружеството е без управител за период, по-дълъг от три месеца, след настъпилата смърт на управляващия и представляващ дружеството. Сочи, че са налице предпоставките за прекратяване на търговското дружество по съдебен ред по иск на прокурора.

Ответникът, чрез адв. Р.М., упълномощен от назначения от съда особен представител адв. К. Г., САК, е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва иска. Твърди, че от представеното удостоверение за наследници се установява, че наследник по закон на М.Л.П. се явява Н.К.Г.- син, приел наследството по опис съгласно решение, постановено от СРС. Ищецът бил сезиран изрично от Н.К.Г., в качеството му на наследник по закон на М.Л.П. , 1 действащ лично и със съгласието на своя баща К.П.Г., с искане за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Твърди, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба от Търговски закон, поради което счита предявения иск за основателен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници изх. № РИЛ25-УГ012649/19.06.2025 г., изд. от СО, р-н Илинден, М.Л.П. е починала на 13.06.2025 г.

При служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, че ответното дружество „НИМ 11” ЕООД, ЕИК 201716556 е с управител и едноличен собственик на капитала М.Л.П., които обстоятелства не са променени до приключване на съдебното дирене в производството и до постановяване на настоящия съдебен акт.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.

Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството, последното може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

С оглед защита на обществения интерес законодателят е предвидил изчерпателно случаите, при които прокурорът е легитимиран да предяви иск пред гражданския съд. В такива случаи искът се предявява от прокурора от името на държавата и засяга правната сфера на носителя на правото. Такъв е именно искът с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

В т. 1 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на 2

ОСТК на ВКС е прието, че еднолично дружество с ограничена отговорност, каквото е ответното дружество, се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно от ТЗ. В мотивите на горецитираното тълкувателно решение е прието, че съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не вземат решение за продължаване на дейността. Нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с правните норми относно ликвидацията на дружеството и отразяването на настъпването й в Търговския регистър. При настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността е налице състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е. не е налице автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване екс леге /по силата на закона/, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския регистър управител повече от три месеца, посочено изрично в чл. 155, т. 3 ТЗ.

Предвид тълкуването на чл. 155, т. 3 ТЗ в задължителното тълкувателно решение, съдът приема, че предявеният иск за принудително прекратяване на ответното дружество се явява допустим.

В разглеждания случай СГС приема, че са налице предпоставките на фактическия състав за прекратяване на дейността на ответното дружество по предявения от Прокуратурата иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ.

Установява се от събраните по делото доказателства, че след смъртта на М.Л.П. – управител на ответното дружество, на 13.06.2025 г., последното няма вписан управител над изискуемия от закона период от повече от три 3 месеца. Установява се от извършените справки в ТРРЮЛНЦ, че към настоящия момент дружеството съществува в правния мир без да има управител, който да осъществява оперативното му управление и да представлява дружеството в отношенията му с трети лица, доколкото последния вписан управител е М.Л.П., която е починала на 13.06.2025 г.

Несъмнено е, че както към датата на депозиране на исковата молба – 29.10.2025 г., така и към момента на даване ход на устните състезания пред настоящата инстанция – 24.03.2026 г., дружеството продължава да няма вписан управител, т. е. за период над три месеца. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/ са без значение за основанието на иска.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, ответникът „НИМ 11” ЕООД, ЕИК 201716556 следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по делото за държавна такса в размер на 40,90 евро съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 2,56 евро съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното Софийският градски съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ „НИМ 11” ЕООД, ЕИК 201716556, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1618, р-н Витоша, ж.к. БЪКСТОН, бл. 21, вх. В, ет. 8, ап. 47.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „НИМ 11” ЕООД, ЕИК 201716556, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, р-н Витоша, ж.к. БЪКСТОН, бл. 21, вх. В, ет. 8, ап. 47, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по делото в размер на 40,90 евро /четиридесет евро и деветдесет евроцента/, и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/.

4

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5