Определение № 1817 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1817 гр. София, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501390 по описа за 2026 година

С определение № 1762 от 16.04.2026 г., по т.д. № 2/26 г., СГС, VІ-21 с-в, ВРЪЩА исковата молба на „Фредо 3С“ ЕООД срещу „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД в частта по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533584/29.04.2024 г. за разликата над 17 373,20 лв.

( 8882,26 евро) до 26000 лв. (13 935,89 евро) и по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533585/29.04.2024 г. за разликата над 18 147,31 лв. (9278,57 евро) до 26000 лв.

(13 935,89 евро).

Срещу определението е постъпила частна жалба от „Фредо 3С“ ЕООД. Твърди, че по друго дело (т.д. № 2071/24 г.), с ищеца „ЕРМ Запад“ ЕАД и ответник „Фредо 3С“ ЕООД, съдът е отхвърлил предявените там частични претенции, но поради плащане в хода на процеса, без да са били обсъждани въведените там възражения за възникването и съществуването на дълга. Подчертава, че извършеното плащане от „Фредо 3С“ ЕООД е не поради признаване на задължението, а поради прекъсване на електрозахранването на обектите на търговеца, извършено от „ЕРМ Запад“ ЕООД. То е било извършено по време на друг висящ процес (т.д. № 960/2024 г.), в който „Фредо 3С“ ЕООД е било предявило отрицателен установителен иск за недължимост, който е преминал в осъдителен след изменении. Твърди, че след като в предходното производство не са обсъдени възраженията за недължимост, то не може да се счита, че те са попаднали под действието на силата на присъдено нещо относно съществуването на правоотношението между страните. Моли да се отмени акта на СГС и да се върне делото за разглеждане на исковата претенция.

В писмен отговор „ЕРМ Запад“ ЕАД оспорва частната жалба. Счита, че с плащането си жалбоподателя е признал дължимостта на целия дълг.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред СГС ищецът „Фредо 3С“ ЕООД е предявил частични искове по чл. 55 ЗЗД за 1 връщане на суми, които е платил на ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД по два броя фактури за периода 02.02.2021 г. - 19.01.2024 г., и претендира връщане на сумата от 26 000 лв., представляваща част от сумата от 32 379,20 лв. по фактура № 3533584/29.04.2024 г. и сумата от 26 000 лв., представляваща част от сумата от 38 147,34 лв. по фактура № 3533585/29.04.2024 г.

Ответникът „ЕРМ Запад“ ЕАД е възразил за частична недопустимост на производството, тъй като задълженията по двете фактури били предмет на частични осъдителни искове, предявени от настоящия ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД срещу „Фредо 3С“ ЕООД съответно в размер на 15 000 лв. като част от вземането в общ размер на 32 379,20 лв. по фактура № 3533584/29.04.2024 г. и в размер на 20 000 лв. като част от вземането в общ размер на 38 147,34 лв. по фактура № 3533585/29.04.2024 г., като в хода на процеса по т.д. № 2071/2024 г. на СГС, VI-18 с-в, ответникът не е въвеждал възражения за несъществуване на вземанията и платил пълния им размер, поради което и исковете били отхвърлени като погасени чрез плащане.

Ищецът „Фредо 3С“ ЕООД на свой ред е възразил, че решението по т.д. № 2071/2024 г., СГС, VI-18 с-в няма отношение към спора, като подчертава, че платил сумите само защото електрозахранването било преустановено. Сочи, че сам е завел отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията по двете фактури (т.д. № 960/2024 г., СГС, VІ-4 с-в), което било прекратено именно поради извършеното плащане, тъй като отпаднал интереса от установителни искове, а възникнал такъв от осъдителни.

От данните по делото се установява, че първоначално „Фредо 3С“ ЕООД предявил срещу „ЕРМ Запад“ ЕАД искове по чл. 124 ГПК за установяване, че по процесните две фактури не дължи начислените суми за електроенергия (т.д. № 960/24 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в).

Малко след това „ЕРМ Запад“ ЕАД предявило срещу „Фредо 3 С“ ЕООД осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД (т.д. № 2071/24 г., СГС, ТО, VІ-18 с-в) за част от сумите по същите две фактури. В хода на този процес „Фредо 3 С“ ЕООД заплатило целите суми по фактурите. По това време в производството по т.д. № 960/24 г., градският съд е приел, че е отпаднал интересът от водене на отрицателните установителни искове поради извършеното плащане, като съдът е подчертал, че тезата на ищеца „Фредо 3 С“ ЕООД е относима към предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. На страната е разяснено, че целената правна защита може да бъде постигната не с установителен иск, а с осъдителен такъв, тъй като само с последния в патримониума на дружеството ще се върне сумата, за която то твърди, че е недължима към електроразпределителното дружество. Производството по т.д. № 960/24 г. е прекратено с влязло в сила определение от 22.04.2025 г. (няма спор). В производството по другото дело – т.д. № 2071/24 г., е постановено решение от 6.11.2025 г., с което съдът е приел, че с плащането, с конклудентни действия, се признава наличието на дълг, а от там е счел за установени всички елементи на фактическия състав на процесните вземания. В същото време в мотивите на това решение е отразено становището на ответника „Фредо 3С“ ЕООД, че причината за плащането са действията по прекъсване на електрозахранването от страна на електроразпределителното дружество. Исковете по чл. 79 ЗЗД на последното са 2 отхвърлени поради това плащане и решението е влязло в сила.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разрешението в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по гр. д. № 1/2000 г., което не е загубило действието си и след приемането на новия ГПК и се прилага трайно от ВКС и съдилищата, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато диспозитива на решението я удовлетворява като краен резултат. Този извод, споделян и в доктрината, е основан на аргумента, че решението е единство на диспозитив и мотиви, а самите мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. Единствените изключения от това разбиране са изрично посочени в закона – според чл. 298, ал. 4 ГПК сила на пресъдено нещо се формира и по отношение на разрешените с решението искания и възражения за право на задържане или прихващане. Посоченото класическо разбиране е процесуално прецизно и пази ясната граница между обжалваемост на съдебния акт, сила на пресъдено нещо и значение на мотивите като аргументация, а не като самостоятелен предмет на жалба.

То избягва опасността всяко несъгласие с отделен правен извод да се превръща в отделен спор в рамките на същото производство, което би разширило необосновано предмета на въззивното обжалване.

В разглеждания казус се установява, че осъдителните исковете на електроразпределителното дружество срещу „Фредо 3С“ ЕООД са отхвърлени поради плащане, като в мотивите си съдът е счел, че така с конклудентни действия ответникът е признал всички елементи на спорното правоотношение, от което произтича дълга. Очевидно е, че крайният резултат, сам по себе си, ползва ответника-ЕООД, но мотивите на съда противоречат на последователно поддържаната теза, че сумата е недължима и е платена, не с цел погасяване на дълга, а само с оглед необходимостта електроразпределителното дружество да възстанови спряното електрозахранване. Последното възражение е било въведено, но не е било обсъдено от съда по същество. Спорът относно дължимостта не е преустановен, нито е разрешен с влязлото в сила решение. Съдът със сила на присъдено нещо единствено е признал, че „ЕРМ Запад“ ЕАД е получил плащане на исковата сума и същата не може да му бъде присъдена повторно със съдебното решение. Според задължителната сила на посоченото по-горе тълкувателно решение, „Фредо 3С“ ЕООД не е разполагало с възможност да обжалва мотивите на съда по т.д. № 2071/24 г. За него е останала единствената възможност да се съобрази с разясненията в определението на СГС по т.д. № 960/24 г. и да претендира връщане на платената сума по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Последният, за разлика от вече разглежданите искове, се основава и на други твърдения и факти, а именно – че направеното плащане не цели да погаси дълг по договор за доставка на електроенергия, а е съставлявало необходимо условие за възстановяване на прекъснато електрозахранване. Тези оплаквания са били въведен в спора по чл. 79 ЗЗД от ответника, не са преклудирани, но са останали необсъдени. За тях няма формирана сила на пресъдено нещо.

С оглед прецизност и предвид спецификата на разглеждания казус, следва да се посочи, че на настоящият състав е известна и друга практика, която допуска в ограничени 3 случаи обжалване на мотивите на решението – напр. Определение № 3171 от 11.11.2025 г. по ч.т.д. № 1654/2025 г., ІІ ТО. Ако се прилага същата, правата на „Фредо 3 С“ ЕООД биха могли да се реализират чрез обжалване на мотивите в решение по т.д. № 2071/2024 г. В настоящия случай обаче и с оглед конкретиката на всички протекли между страните съдебни спорове и постановени съдебни актове, се установява, че „Фредо 3 С“ ЕООД е съобразило процесуалното си поведение с цитираното тълкувателно решение. Охраната на интересите на дружеството срещу неблагоприятните мотиви, които реално засягат правната му сфера, би могла да се постигне само с предявяването на иска по чл. 55 ЗЗД.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1762 от 16.04.2026 г., по т.д. № 2/26 г., СГС, VІ-21 с-в, ВРЪЩА исковата молба на „Фредо 3С“ ЕООД срещу „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД в частта по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533584/29.04.2024 г. за разликата над 17 373,20 лв. ( 8882,26 евро) до 26000 лв. (13 935,89 евро) и по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533585/29.04.2024 г. за разликата над 18 147,31 лв. (9278,57 евро) до 26000 лв.

(13 935,89 евро).

ВРЪЩА преписката на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4