Решение № 6965 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6965 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110107177 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу В. Н. И., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 06.08.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36069/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, за сумите, както следва 335,99 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 51,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 22.05.2024 г., 33,36 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Н“ АД. Посочва, че ответницата не е изпълнила 1 задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Н. И. чрез назначения особен представител адв В., с който оспорва предявените искове по основание и размер като частично погасени по давност.

Сочи, че доколкото няма връзка с ответницата е възможно същата да е извършила плащания, свързани с процесните суми.

Третото лице-помагач „Н“ АД не взема становище по спора в предоставения от съда срок.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 06.08.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36069/2024 г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „Т С“ ЕАД срещу В. И. за следните вземания: сумата 335,99 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 51,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 22.05.2024 г., 33,36 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника В. И. по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

2

От ангажираните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****. се установява, че ответницата В. И. е придобила собствеността върху процесния имот – апартамент № 4, находящ се на адрес: гр. С*****.

С молба-декларация за откриване на партида от 11.04.1997 г. В. И. отправя искане да бъде й открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД за процесния топлоснабден имот, в която декларира, че семейството й се състои от трима члена.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по делото молба – декларация, се установява, че В. И. е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот апартамент № 4, находящ се на адрес: гр. С*****, на нейно име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на ответницата, депозирани от третото лицепомагач. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота, респективно ответницата да се е разпоредила с него преди или по време на исковия период.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно представената молба-декларация за откриване на индивидуална партида на името на ответника от 11.04.1997 г., по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2021 г. – 30.04.2023 г. ответницата е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което и дължи заплащането на възникналите задължения за това.

Не е формиран между страните спор относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот. Това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност и от представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

Не е налице и спор между страните относно количеството и стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2021-30.04.2023 г. възлиза на претендираната от ищеца сума в размер на 335,99 лв.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна 3 експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период не са извършвани плащания за топлоснабдения имот, поради което незаплатените за исковия период суми възлизат на 335,99 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца.

По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т С“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.