Акт от 29.10.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 404/2010
- Подписан
- 29.10.2010
Цитирани разпоредби
- чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 - 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 492, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 522, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Търговски закон
Решение № 88
Номер
88
Година
16.04.2010 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
04.16
Година
2010
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Елена Димова Налбантова
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Ангел Фебов Павлов
Въззивно гражданско дело номер
20105100500110 по описа за
2010 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Р. - 98” , ЕИК *********, срещу действия на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Кърджали, по изп. д. № 439/2009 г. по описа на същия съдебен изпълнител. От жалбата и от молбата-уточнение към същата може да бъде извлечено, че се обжалват и се иска да бъдат отменени следните действия на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело: извършване на опис на 18.12.2009 г. на първия етаж от ТК „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, включително определяне на началната цена, от която следва да започне наддаването при публична продан на посочения етаж от ТК „Зорница”; обявлението за продан, въз основа на което е извършена проданта на споменатия етаж от ТК „З”; протоколното постановление за определяне на купувач на горепосочения етаж от ТК „З” от 02.03.2010 г.; постановлението за възлагане на същия етаж от ТК „З” от 04.03.2010 г. В жалбата и молбата-уточнение към нея се твърди накратко следното:
На 02.03.2010 г. по изп. дело № 439/2009 г. по описа на горепосочения ЧСИ е обявен купувачът по публична продан, започнала на 28.01.2010 г. и завършила на 01.03.2010 г.), на първия етаж от ТК „З”, гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, състоящ се от търговска зала, портиерно помещение, 12 складови помещения, 3 хладилни камери, 3 санитарни възела, вътрешен коридор със стълбище към сутерена, два товарни асансьора, с обща застроена площ 1003,54 кв. м. Целият комплекс бил собственост на „Т. К” ООД, като имотът бил включен в капитала на това дружество. Дружеството-жалбоподател било закупило по реда на общинската приватизация 80% от дяловете в капитала на „Т. К” ООД, поради което посоченият имот бил ипотекиран в полза на община Кърджали, за да се обезпечи вземането на общината срещу „Р. 98” . Община Кърджали била взискател по изпълнителното дело. Изпълнителното дело било образувано въз основа на решение на Районен съд – Кърджали по ч. гр. д. № 391/2009 г., по което съдът бил издал заповед за незабавно изпълнение.
На 04.03.2010 г. било издадено постановление за възлагане на продадения етаж.
На първо място, съдебният изпълнител не бил изпратил призовка за доброволно изпълнение на „Т. К” ООД, което дружество имало качеството на ипотекарен длъжник по делото и въз основа на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК върху него се простирали пределите на изпълнителния лист. Така било засегнато правото на ипотекарния длъжник да плати доброволно и по този начин да спаси имота си. Визираното нарушение засягало и правата на жалбоподателя „Р. - 98” , тъй като за него било от значение да се използват всички възможности, които законът дава за доброволно изпълнение на задължението; това нарушение било опорочило целия изпълнителен процес, включително извършената продан и издаденото постановление за възлагане.
На второ място, взискателят бил поискал съдебният изпълнител да извърши продан на ТК „Зорница” и то на целия търговски обект, въпреки че за имота имало три отделни идентификатора, същият представлявал един имот, с общи инсталации и пр. Съдебният изпълнител обаче продал само част от имота.
На трето място, в началото на протокола за опис на имота се посочвало, че се описва целият имот, а от по-нататъшния текст се виждало, че се описва само част от него, която е продадена. Продаден бил имот, който не бил описан. След публичната продан на посочения етаж ползването на останалата част от комплекса ставало нефункционално и това затруднявало продажбата й.
На следващо място, вещото лице не следвало да даде устна оценка на имота, при положение, че се описвала само част от него, а и не ставало ясно как това вещо лице е приело, че се касае за самостоятелен имот. Самата оценка била силно занижена. Нямало акт на ЧСИ, с който да е назначил вещо лице, а такъв следвало да има, предвид разпоредбата на чл. 468, ал. 2 вр. чл. 485 от ГПК, при което положение нямало назначено вещо лице и оценката била дадена на практика от трето лице.
На пето място, в протокола за опис било посочено, че за пазач е назначено „Т. К” ООД, но никой от дружеството не бил присъствал и в протокола липсвал подпис за „пазач”.
На шесто място, на 23.12.2009 г. взискателят бил поискал спиране на производството по изпълнителното дело за един месец, като на същата дата съдебният изпълнител бил спрял производството. Още на 22.01.2010 г. обаче ЧСИ вече бил обявил продажбата на РС - Кърджали и на Общината. Въпреки разпоредбата на чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител не издал постановление за възобновяване на производството, нито пък съставил протокол с дата за обявяване на проданта. Докато не се било възобновило производството, действия по него не можели да се извършват, поради което всички извършени след 23.12.2009 г. действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело били незаконосъобразни и следвало да се отменят.
На следващо място, за времето на публичната продан (28.01.2010 г. – 01.03.2010 г.) на сградата на имота нямало обявление за проданта.
На осмо място, по изпълнителното дело бил приложен акт за поставяне на обявление относно продажба, но на сутеренния етаж от ТК „З”. Този акт бил съставен по съвсем друго иþпълнително дело. Това водело до липса на достоверност на актовете на съдебния изпълнител.
На девето място, нито в плика, в който било подадено единственото предложение за закупуване на имота при проданта, нито някъде другаде по изпълнителното дело можело да се открият данни за търговското дружество – купувач. Нямало представено удостоверение за актуално състояние, не било ясно на кого продава съдебният изпълнител, поради което липсвал легитимиран купувач. Този липсващ купувач обаче бил обявен за купувач и с обжалваното постановление за възлагане съдебният изпълнител му бил възложил имота. Нямало какъвто и да било акт на собственика на капитала, с който да е взето решение за участие в търга, а представеното пълномощно не можело да подмени волята на собственика на капитала, която следвало да се обективира в решение. В случая не били спазени изискванията относно специалните форми на представителство, предвидени в ТЗ. В пълномощното нямало и изрично посочване на имота, което било изискуемо при всяка сделка с недвижим имот, още повече, когато се касаело за съдебна процедура. Не ставало ясно каква е била волята на упълномощителя и дали той би се съгласил да придобие само част от имота. Лицето, което било пълномощник на купувача, не отговаряло на условията на чл. 32 от ГПК. Освен това, в протокола за постъпилите наддавателни предложения било записано, че се е явило „С” ЕООД, но не било изписано кое физическо лице се е явило. Купувачът не се бил идентифицирал с БУЛСТАТ.
На следващо място, проданта била обявена и извършена на цена по-ниска от 75% от цената, дадена от вещото лице. Редуцираната цена по изпълнителното дело обаче включвала и ДДС, защото нищо не било посочено изрично за дължимия ДДС и при разпределяне на получените суми съдебният изпълнител щял да преведе по сметка на Държавата ДДС, като по този начин взискателят щял да получи по-малка сума от тази, която му се следва.
Изложеното по-горе е преценено от жалбоподателя като наличие на съществени процесуални нарушения, опорочаващи освен съответните, посочени по-горе, действия, също и последвалите ги определяне на купувач и постановление за възлагане.
С жалбата е направено искане да бъде прието като доказателство копие на акт на секретар при КРС за поставено обявление за продажба на сутеренен етаж, което било приложено по изпълнителното дело. Иска се още да бъде допуснато назначаването на СТЕ, която да установи има ли одобрени архитектурни проекти в Община Кърджали за разделянето на Комплекс „З” на отделни самостоятелни обекти и продаденият първи етаж от комплекса самостоятелен обект ли е по проектна документация, като експертът даде заключение и за пазарната стойност на обекта към датата на извършване на описа. Също така е направено искане за допускане разпит – при условията на довеждане - на двама свидетели с оглед установяване липсата на обявления върху имота за извършваната продан. С оглед на доказателствените искания е направено и искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Към жалбата са приложени копие от удостоверение за регистрация по ДДС на „Т К” ООД и УАС на „Р. 98” .
От страна на взискателя Община Кърджали е подадено възражение, но същото е извън срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, поради което не следва да бъде разгледано. Възражения не са подадени и при изпращането на препис от молбата-уточнение на взискателя с оглед даване на възможност на последния за подаване на възражения отново по реда на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Съдебният изпълнител, чиито действия се обжалват, е изпратил на съда изпълнителното дело като е приложил писмени обяснения. В обясненията са изброени всички процесуални действия по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, чиито действия се атакуват, излага накратко следното становище:
На първо място, счита за недопустима жалбата, доколкото обжалваните от длъжника действия не попадали в нито една от изброените в чл. 435 от ГПК хипотези. Излага становище, че на третото лице (визирайки „Търговия К” ) не следвало да бъде връчвана призовка, доколкото същото не било страна по изпълнението. И жалбоподателя, и „Т К” ООД били уведомени за насрочване на описа върху въпросния имот с уведомления за това. На „Търговия К” ООД не следвало да се връчва покана за доброволно изпълнение, а уведомление (за насрочване на описа). Било видно от протокола за опис на недвижимия имот, че е присъствал процесуален представител на Община Кърджали, който бил поискал от съдебния изпълнител описването на част от имота. ГПК не изисквал, при ползване на вещо лице с оглед даване на оценка на описвания имот, същото лице да даде писмено заключението си. За даване на оценката в случая бил ползван лицензиран оценител. От тръжната документация се удостоверявало, че упълномощеното лице има съответните правомощия; удостоверението за актуално състояние било с валиден срок. Видно било от делото, че обявления за публичната продан били поставени на всички, предвидени от закона места.
Преди да пристъпи към обсъждане на въпросите по същество, поставени с процесната жалба, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка на това дали и в коя част подадената жалба е допустима. За да извърши тази преценка, съдът следва да има предвид чл. 435 от ГПК, където са регламентирани случаите, при които въобще е налице правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а именно – кои лица, в кои случаи и на какви основания могат да обжалват действията на съдебния изпълнител. Следва да се има предвид и това, че в законовата уредба на материята относно обжалването на действията на съдебния изпълнител в изключително висока степен е застъпено диспозитивното начало и съдът е ограничен от посочените в съответната жалба основания. Съобразявайки твърденията, изложени в подадените жалба и молба-уточнение от дружеството–жалбоподател, чрез неговия процесуален представител, както и изложените там основания и направени искания, настоящият съдебен състав стигна до извода, че жалбата е частично недопустима относно обжалването на следните действия на съдебния изпълнител: извършване на опис на първия етаж от ТК „З”, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, на 18.12.2009 г., включително определяне на началната цена, от която следва да започне наддаването при публична продан на посочения етаж от ТК „З”; обявлението за продан, въз основа на което е извършена проданта на споменатия етаж от ТК „Зорница”; протоколното постановление за определяне на купувач на горепосочения етаж от 02.03.2010 г. Визираните процесуални действия не подлежат на обжалване от жалбоподатля по настоящото производство на нито едно от посочените в чл. 435 от ГПК основания. По-конкретно, случаите, при които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител, са посочени в алинеи 2 и 3 на чл. 435 от ГПК. От съответните законови текстове е видно следното: съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С това се изчерпват случаите, при които обжалването от страна на длъжника е допустимо. В процесния случай длъжникът не обжалва постановление за налагане на глоба, не обжалва насочване на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, не обжалва отнемане на движима вещ или отстраняване от имот (като се има предвид, че визираният в жалбата имот е собственост не на длъжника, а на третото лице „Т К” ООД и като се има предвид, че в случая под „отстраняването от имот” законодателят има предвид процесуалното действие по чл. 522, ал. 1, изр. 2 от ГПК). В тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – частично прекратено. В частта относно частичното прекратяване на производството и частичното оставяне без разглеждане на подадената жалба настоящото решение има характер на определение.
Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5404af81-8106-4f2f-97a6-ec983697f22b