Определение № 45124 от 06.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45124 гр. София, 06.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110101733 по описа за 2022 година

С решение РЕШЕНИЕ № 17489 гр. от 30.09.2024 г. по Гражданско дело № 20221110101733 по описа за 2022 година съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил .... с ЕИК .... да заплати на адв. К. ... Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 180 лв.- възнаграждение за сторена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от адв. Б., в качеството на процесуален представител на ищцата Ивнова, с което се иска изменение на решението в частта на разноските, като се иска присъждане на още 300 лв. - адвокатско възнаграждение за сторената безплатна правна помощ.

Становище на насрещната страна не е постъпило.

Молбата е допустима, но не основателна.

Съдът счита, че в крайния съдебен акт е мотивирал разпределението на разноските, като не смята за нужно да преповтаря същите, но за пълнота на изложението счита, че следва да допълни същите, като счита определеното възнаграждение в размер на 180 лв. за правилно, освен по изложените съображения в акта, още и поради това че съдът следва да вземе предвид и подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ 1 по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на на ищеца в размер по-висок от определения с постановеното решение.

С оглед горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба на адв. Б., в качеството на процесуален представител на ищцата И., с което се иска изменение на РЕШЕНИЕ № 17489 гр. от 30.09.2024 г. по Гражданско дело № 20221110101733 по описа за 2022 година в частта на разноските, като се оставя без уважение искането за присъждане на още 300 лв. адвокатско възнаграждение за сторената безплатна правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2