Решение № 3471 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3471 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна П. Перчева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110112071 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. Б. И., ЕГН ********** срещу „****“ АД, ЕИК ****, с която е предявен иск по чл. 86, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 336.11 лева (171.85 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.11.2022г. до 03.04.2024г. в размер на законната лихва, дължимо върху главница в размер от 1 930.61 лева (987.11 евро), представляваща присъдено с Решение № 1002/21.03.2025 г. по гр. д. № 104071/2024 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с Решение № 863/01.08.2025г. по въззивно гражданско дело № 1230/2025г. по описа на ВОС, застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Ищецът поддържа, че на 13.04.2022г., около 13:10 часа паркираният лек автомобил марка „****“, с рег. № В ****, управляван от М. Х., при маневра на заден ход, блъснал в задна лява част паркиран мотоциклет марка „****", с рег.

№ В **** – собственост на ищеца, който паднал на земята на дясната си страна. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие бил посочен водачът на лек автомобил марка „****", с рег. № ****. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, чиято полица действала към настъпването на ПТП. На 21.04.2022г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като 1 последният извършил оглед на мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил Оглед по щета № ****. Твърди се, че като застрахователно обезщетение ищецът получил сума в размер на 600.40 лева, която сума била крайно недостатъчна да покрие щетите, поради което на 04.04.2024г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С Решение № 1002/21.03.2025г., постановено по гр.д. № 20243110104071 по описа на Варненски районен съд, 9 състав, ответното дружество било осъдено да заплати застрахователно обезщетение в размер на 1930.61 лв. (987.11 евро), ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 863/01.08.2025г., постановено по въззивно гражданско дело № 1230/2025г. по описа на ВОС. Поддържа се, че ищецът на 21.04.2022г. е уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 13.04.2022г., поради което това било датата, от която ответникът бил в забава. Според ищеца, за сумата от 1930.61 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава, се дължала законна лихва за периода от 12.11.2022г. до 03.04.2024г. - ден преди подаване на исковата молба по гр. д. № 20243110104071 по описа на Варненски районен съд, 9 състав, в размер на 336.11 лева (171.85 евро). Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „****“ АД, ЕИК ****, с който се изразява становище за основателност на иска както по основание, така и по размер. Моли се, че доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело и с оглед направеното признание на исковете, всички сторени по делото разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. Претендират се разноски.

С молба с вх. № 8266/02.02.2026г. ищецът признава, че е извършено плащане от страна на ответника на претендираната сума. Поддържа се, че плащането е извършено след депозиране на исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а ответникът дължи сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че с 1002/21.03.2025 г. по гр. д. № 104071/2024 г.

2 по описа на РС – Варна, потвърдено с Решение № 863/01.08.2025г. по въззивно гражданско дело № 1230/2025г. по описа на ВОС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 930.61 лева (987.11 евро), представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, претърпяно на 13.04.2022г. На 21.04.2022г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Безспорно е и че размерът на дължимата мораторна лихва за периода от 12.11.2022г. до 03.04.2024г. върху присъденото обезщетение от 1 930.61 лева (987.11 евро) е 336.11 лева (171.85 евро).

Доколкото ищецът признава, че в хода на настоящото производство ответникът е заплатил претендираната сума, това изявление представлява признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира иска за доказан по основание и размер, но поради извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, като ищецът дължи разноски в полза на ответника. Съгласно цитираната норма, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни, като наличието им се преценява с оглед поведението на ответника преди и след предявяването на иска и дали към момента на сезиране на съда ищецът обективно е бил принуден да търси съдебна защита. В случая липсва презумпция за дължимост на лихва за забава, изначално, с депозираното уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Не се установява преди завеждането на настоящото дело ищецът да е отправил до застрахователя конкретно искане за заплащане на процесните лихви. Обстоятелството, че съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ застрахователното покритие обхваща и дължимите от застрахования лихви за забава, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че ответникът е дал повод за отделния процес. В предходното производство, при липса на отделно предявяване на период на лихвата 12.11.2022г. до 03.04.2024г., ответникът не е бил длъжен да предполага, че правоимащият ще упражни самостоятелно и непредявената до този момент претенция. По делото не е представена 3 застрахователна претенция с такова съдържание, нито друго изявление, от което да се установява, че ответникът е бил сезиран с тези вземания и е отказал или е бездействал след получаването на искането. Ответникът е признал изцяло предявения иск още с отговора на исковата молба и е представил доказателства за заплащането на претендираната сума непосредствено след узнаването, поради което съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото производство /в този смисъл Определение № 3682/15.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 1413/2026г. и Определение № 2031/29.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 760/2025 г. на Окръжен съд – Варна/. Доколкото обаче по делото не са представени доказателства за сторени от ответника разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. И., ЕГН ********** срещу „****“ АД, ЕИК **** иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 336.11 лева (171.85 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.11.2022г. до 03.04.2024г. в размер на законната лихва, дължимо върху главница в размер от 1 930.61 лева (987.11 евро), представляваща присъдено с Решение № 1002/21.03.2025 г. по гр. д. № 104071/2024 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с Решение № 863/01.08.2025г. по въззивно гражданско дело № 1230/2025г. по описа на ВОС, застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4