Решение № 19 от 30.11.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600021 по описа за 2023 година и с участието на прокурора полк. И. П. образувано на 12 юни 2023 година по Въззивна жалба и Допълнение към въззивна жалба от ........ Н. Г. И. и ...........В. И. Д. от военно формирование ......– Д.М., чрез адв. А. Т. от САК, против Присъда № 2 от 26.01.2023 г., постановена по НОХД № 70/2022 г. по описа на С. военен съд

С Присъда № 2 от 26.01.2023 г. по НОХД № 70/2012 г. по описа на С. военен съд подсъдимият ...........В. И. Д. от в.ф. ......- Д.М. е признат за виновен, че на 27.11.2021 г., във военно формирование ......- Д.М., в качеството си на длъжностно лице – ...........във военното формирование на длъжност „.........“ в „.............“ в система „................“ на ескадрила „................“ и назначен в наряд - дежурен по комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на стартови команден пункт във военното формирование, като извършител в съучастие с помагача си ........ Н. Г. И., присвоили чужди вещи - 9 броя пластмасови туби от минерална вода, напълнени с 88 литра дизелово горИ., собственост на военното формирование, общо на стойност 216.48 лева, поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от 1

НК е осъден на 8 (осем) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият ........ Н. Г. И. от военно формирование ..... - Д.М. е признат за виновен, както следва: че на 27.11.2021 година, във военно формирование 52 090-Д.М., като помагач в съучастие с извършителя ...........В. И. Д., длъжностно лице във военното формирование като „.........“ в „.............“ в система „................“ на ескадрила „................“ и назначен в наряд дежурен по комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на стартови команден пункт във военното формирование, го подпомогнал да присвоят чужди вещи - 9 броя пластмасови туби от минерална вода, напълнени с 88 литра дизелово горИ., собственост на военното формирование, общо на стойност 216.48 лева, поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъдден на 8 (осем) месеца лишаване от свобода; че на 27.11.2021 г., във военно формирование ......- Д.М., на обект „.......“, протИ.законно пречил на орган на властта – военнослужещите от военнополицейско формирование в Българската армия ..... Р.Л.С. на длъжност „.....“ и ...... Д.Е.Ф. на длъжност „..... .....”, в отделение във втори взвод на рота „Военна полиция“, назначени със Заповед № РД..../26.11.2021 г. на командира на в.ф. ......– Д.М. за мотопатрулен наряд от 08.00 ч. до 20.00 часа на 27.11.2021 г. в района на военното формирование, да изпълнят задълженията си по охранителна дейност за предотвратяване и пресичане и защита от протИ.законни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия, съгласно чл. 2 ал. 3 т. 2 от Закона за военната полиция, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за военната полиция, които гласят: „При изпълнението на дейностите по чл. 2, ал. 3 военнослужещите от военно-полицейските формирования в БА извършват проверки на лица, документи, багаж, товари и превозни средства и издават устни разпореждания до военнослужещите и гражданите“, като осуетил устно разпоредената му физическа проверка на товара в собственото му МПС – л. а. „.....“ рег. № ....., като отказал да отвори автомобила си на проверяващите, привел го в движение и напуснал с него района на в.ф. ......- Д.М., поради което и на основание чл. 270 ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден 5 (пет) месеца лишаване от свобода; и че на 27.11.2021 г., в землището на град Д.М., до северната ограда на в.ф. ......- Д.М., в паркирания си собствен лек автомобил „.....“ рег. № ....., държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – ... броя патрони „.....“ калибър ....., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал. 1 от НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 5 (пет) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия Н. Г. И. е наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от посочените - 8 (осем) месеца лишаване от свобода, изпълнението на 2 което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 53 ал. 2 б. “а“ предмета на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК – боеприпаси за огнестрелно оръжие ... броя патрони „.....“, калибър ....., държани без да има за това надлежно разрешение и притежаването на които е забранено, са отнети в полза на държавата.

С присъдата са възложени осъществените по делото разноски, както следва: подсъдимият ...........В. И. Д. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС „Военна полиция“ – П. направените разноски в досъдебно производство по делото в размер на 348 (триста четиридесет и осем) лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист; и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в сметка на СВС направените разноски по делото в размер на 458 (четиристотин петдесет и осем) лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист; подсъдимият ........ Н. Г. И. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС „Военна полиция“ – П. разноски в досъдебното производство по делото в размер на 456.35 (четиристотин петдесет и шест и 35 ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист, и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в сметка на СВС направените разноски по делото в размер на 448 (четиристотин четиридесет и осем) лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

С присъдата Военен съд – С. се е произнесъл и по веществените доказателства.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба, допълнена, подадена от подсъдимите Н. Г. И. и В. И. Д., чрез защитника адв. А. Т..

Въззивната жалба е подадена от лица, имащи право на това в законният срок. В нея се твърди, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на своя акт първоинстанционният съд не е взел предвид фактите по случая и не е съобразил действащите материални разпоредби в страната.

Сочи се, че обвинението срещу двамата подсъдими не е доказано по безспорен начин.

Относно обвинението за протИ.законно присвояване на туби с дизелово горИ. се сочи, че не се доказва със събраните гласни и писмени доказателствени средства; че във военното формирование не са били открити липси; че макар багажникът на автомобила на подсъдимия И. да е миришел на горИ. и да е бил мазен, това не доказва обвинението, още повече, че по делото има предположения откъде може да е тая миризма. Прехвърлянето на тубите над оградата на военното формирование се счита недоказано, предвид височината на оградата и тежестта на самите туби.

Твърди се, относно обвинението на подсъдимия Н. И., че е пречил на военната полиция да 3 изпълнява свое задължение, че видно от доказателствата, същият не е пречил на разследващите и доброволно е отворил багажника на автомобила си.

Прави се искане подсъдимите Н. И. и В. Д. да бъдат признати за невиновни по повдигнатите обвинения. В депозираното в срок допълнение към въззивната жалба подробно са развити доводи в посока на твърденията им, и освен искането подсъдимите да бъдат признати за невиновни, алтернативно се прави искане да бъдат намалени наложените с първоинстанционната присъда наказания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите – адвокат Т., защитник на подсъдимите И. и Д., заема становище за недоказаност на обвиненията и за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон.

Обръща се внимание на действията на представителите на Военна полиция по навлизане в строго охраняемите обекти на СКП и РСП и на възможността за установяване на визуален контакт към пренасяните вещи и се счита, че служителите не са изпълнили задълженията си за незабавна намеса за прекратяване нарушението на военната дисциплина. Твърди се, че гласните и писмени доказателства по делото установяват, че оградата е с нарушена цялост и същевременно на височина, непозволяваща прехвърлянето на каквито и да било през нея.

Твърди се, че липсват категорични доказателства подсъдимият И. да е ходил в полето между поделението и язовира, нито същият да е влизал в контакт с процесните туби с горИ..

Оспорва се извършването на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК от подсъдимия И. и се твърди, че той е оказал пълно съдействие на органите на Военна полиция, поради което не е налице и извършено от него престъпление по чл. 270 от НК. По отношение инкриминираните боеприпаси се сочи, че те са на изключително ниска стойност и всички са от вида, използвани в оръжието, за което подсъдимият И. е имал разрешение, като се твърди и че той е имал намерението да ги разходва в лова, обявен за неделния ден.

Подчертава се продължителността на доблестната служба на подсъдимите, тяхното високо самосъзнание и желанието им да подпомогнат органите на държавната власт, като се иска по отношение на тях да бъде постановена оправдателна присъда по всички обвинения.

Подсъдимият ...........В. И. Д. се явява лично пред въззивния съд, поддържа становището на защитника си като добавя, че от доказателствата по делото и по-конкретно от заклрючението на вещото лице не се установява дали намереното горИ. е цивилно или военно, и че след направена инвентаризация не е установена липса или излишък на горИ..

Оспорва се твърдението на прокурора, че е МОЛ и се заявява, че само е приемал и издавал текущо материалните ценности, а МОЛ е разпитаният като свидетел ........ П.. Сочи, че мотопатрулът пред двете съдебни инстанции е дал различни показания – докато пред първия съд твърди, че е видял двама военнослужещи (а подсъдимият е единствен цивилен), пред втората съдебна инстанция се отрича от това твърдение. Поставят се въпроси, съществени според подсъдимия за решаването на делото – относно поведението на мотопатрула, липсата 4 на извършена проверка по отношение на неговия автомобил, и се твърди, че запечатаните с восък проби са били сменени и не са признати. Твърди се, че той самият и да иска, не може да носи две туби и изобщо не може да прехвърля такива през оградата.

В последната си дума моли съда да преквалифицира деянието от чл. 201 от НК в такова по чл. 204 от НК.

Подсъдимият ........ Н. Г. И. се явява лично пред въззивния съд и излага твърдения за недобросъвестни действия на колегите си, които са намерили процесните туби с горИ., като се твърди, че е следвало да му бъдат показани на мястото. Сочи се, че дежурният по база не е бил уведомен за случая и не е взел отношение по него, както и че назначената комисия не е установила липси на горИ..

Относно обвинението за отказ да отвори личния си автомобил се сочи, че мотопатрулът не е имал правомощия за проверка извън поделението и поради това е поискал да бъде докладвано на дежурния по база, а не е отказал да отвори автомобила. Твърди се, че когато след това автомобилът му бил спрян, само го е обърнал и го е преместил на сянка, като се подчертава, че не е разбрал за какво е извършена проверка на автомобила.

Изразява се съмнение в свидетелската годност на свидетеля, който е видял прехвърлянето на тубите през оградата, и се твърди, че всичко е постановка срещу него, инспирирана от началника на автопарка ...... Г.. Оспорва се качеството на МОЛ и се твърди, че двамата са били само охранители.