Решение № 203 от 24.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 433/2025
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл.608, ал.3 · Търговски закон
- чл.613 · Търговски закон
- чл.613а · Търговски закон
- чл. 613а, ал.1 · Търговски закон
- чл. 621а, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл.629б · Търговски закон
- чл.630, ал.1 · Търговски закон
- чл.630, ал.3 · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл.632, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. София, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ТЗ.
С решение рег. № 650 от 12.05.2025 г., постановено по т.д.н. № 1190/24 г., СГС, ТО, VІ- 1 състав е отхвърлил молбата на „Ди Ен Ви“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Инфинити Ферромодул“ ЕООД.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Ди Ен Ви“ ЕООД, с която се обжалва първонистаницнотното решение. Твърди че производството по делото е изначално опорочено още в първото съд. заседание, провело се на 12.08.24 г., в което е допуснато нарушение на чл.186 и чл.190, ал.1 ГПК, във вр. чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ, във вр. чл.161 ГПК, като въпреки неизпълнение на дадените с определение № 2212/10.06.24 г. указания, съдът не се е произнесъл с нарочно определение, с което да бъдат приети за доказани посочените в определението и молбата от 12.08.24г. факти и обстоятелства. С определение № 4523/22.11.24 г. съдът отново бил допуснал нарушение на чл.186 ГПК и чл.190, ал.1 ГПК, във вр. чл.161 ГПК, като въпреки постановеното определение № 4523/22.11.24 г. е оставил без уважение искането на „Ди Ен Ви“ ЕООД да бъде прието за доказано, че всички вземания на ответника в Таблица № 17 от доп. заключение, издадени преди 01.01.24 г. не съществуват и е допуснал изготвянето на допълнителна задача към вещото лице, което изготвило заключението си, в което е даден алтернативен вариант ІV, който вариант не следвало да ес кредитира. Видно от констатациите на вещото лице, счетоводството на ответника било неизрядно, поради което договорът за цесия бил 1 фиктивна сделка, създадена само с цел предотвратяване на обявяването в несъстоятелност Видно от приетото по делото заключение- алтернативен вариант ІІІ, към 30.09.24 г. дружеството било изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност, не можело да изпълнява задълженията си, не разполагало с имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Ето защо се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде поставовено друго, с което молбата да бъде уважена, с присъждане на разноски.
По делото не постъпил писмен отговор от „Инфинити Ферромодул“ ООД.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.613а ТЗ, от страна в първоинстанционното производствомолителят, чиято молба е отхвърлена, от където произтича и правният му интерес от обжалване.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 613 а, ал.1 ТЗ валиден и допустим съдебен акт.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на
Производството е образувано по подадена от „Ди Ен Ви“ ЕООД молба, в която се твърди, че страните са в търговски отношения по сключени на 01.02.24 г. и на 06.02.2024г. устни договори за доставка на стоки, по които, съответно считано от 01.03.2024 г. - по първия договор, и считано от 08.04.24 г.- по втория договор, ответното дружество „Инфинити Ферромодул“ ЕООД, в качеството си на продавач, е в пълно виновно неизпълнение на задължението си, поради недоставяне на стоките в уговорения между страните срок, по които ищцовото дружество- купувач, е заплатило изцяло договорената цена. Тъй като изпълнението на договора за доставка е станало изцяло невъзможно и поради забавата на длъжника изцяло безполезно, на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД, на 04.06.24 г. „ДИ Ен Ви“ ЕООД е развалило договорите, като е поканило ответника да върне платената по тях продажна цена, ведно със законната лихва и обезщетение за забава от деня на извършване на плащанията по всяка от фактурите до настоящия момент, което задължение по двата договора възлиза на общо 44 000, 08 лв. На 09.02.2024 г. и на 27.03.2024 г. между страните са сключени и договори за заем, по които „Ди Ви Ен“ ЕООД- заемодател, е предоставил на ответното дружество- заемател, сумите от 9900 лв.- по първия договор за заем, и 70 589,87 лв.- по втория договор за заем, които суми, заедно с уговорените по тях възнаградителни лихви, не са върнати в уговорения срок. Сочи, че към датата на исковата молба дългът на ответното дружество възлиза в общ размер на 127 152,43 лв. по процесните четири броя договори, което си задължение „Инфинити Ферромодул“ ЕООД не може да изпълни и е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Инфинити Ферромодул“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността – 01.03.2024 г. и да бъде обявено в 2 несъстоятелност, с присъждане на разноски.
Ответното дружество „Инфинити Ферромодул“ ЕООД оспорва дължимостта на претендираните с молбата вземания, като счита и че не са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството, тъй като финансовите му затруднения, доколкото има такива, са временни; дружеството извършва активна търговска дейност, обслужвайки текущите си задължения и вземанията на молителя за спорни, като за установяването им са заведени висящи искови производства.
САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа стлана следното:
На 01.02.24 г. „Инфинити Ферромодул“ ЕООД е издало фактура № 1000000081, с получател „Ди Ен Ви“ ЕООД за сумата от 5000,04 лв. с ДДС , с отбелязване: наименование на продукта- хумидори, за която сума е издаден касов бон.
На 01.02.24 г. Инфинити Ферромодул“ ЕООД е издало фактура № 1000000082, с получател „Ди Ен Ви“ ЕООД „Инфинити Ферромодул“ ЕООД за сумата от 5000,04 лв. с ДДС , с отбелязване: наименование на продукта- хумидори, за която сума е издадено и платежно нареждане.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане, на 07.02.2024 г. „Ди Ен Ви“ ЕООД е превело по сметката на „Инфинити Ферромодул“ ЕООД сумата от 1000 лв., с посочено основание: частично плащане по проформа фактура 10.
На 22.03.2024 г. „Инфинити Ферромодул“ ЕООД е издало фактура № 1000000096, с получател „Ди Ен Ви“ ЕООД за сумата от 24 000,04 лв. с ДДС , с отбелязване: аванс по договор, за която сума е издадено и пл. нареждане.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане, на 05.04.2024 г. „Ди Ен Ви“ ЕООД е превело по сметката на „Инфинити Ферромодул“ ЕООД сумата от 4000 лв., с посочено основание: аванс по договора.
На 04.06.2024г. „Ди Ен Ви“ ЕООД е изпратило на ел. поща на „Инфините Ферромодул“ ООД уведомление, с което го е уведомило, че изпълнението на договорите за доставка е станало изцяло невъзможно и безполезно с оглед забавата, поради което и на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД ги разваля, с даден срок до 05.06.24 г. за връщане на платените по договора суми, ведно със законната лихва и обезщетение за забава, дължима от деня на плащането до настоящия момент.
Видно от приложения по делото договор, на 09.02.2024 г. между „Ди Ен Ви“ ЕООДзаемодател, и „Инфинити Ферромодул“ ЕООД- заемател, е сключен договор за заем, с който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 9900 лв., която сума е заплатена с два бр. преводни нареждания, представени по делото. Съгласно чл.4.1 от договора, заемът се отпуска за срок от 3 месеца, считано от 09.02.2024 г., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 5% годишно.
Видно от приложения по делото договор, на 27.03.2024 г. между „Ди Ен Ви“ ЕООДзаемодател, и „Инфинити Ферромодул“ ЕООД- заемател, е сключен договор за заем за 3 сумата от 70 589,87 лв., която сума е заплатена с 3 бр. преводни нареждания, представени по делото. Съгласно чл.4.1 от договора, заемът се отпуска за срок до 07.05.2024 г., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 5% годишно.
За установяване на финансовото състояние на „Инфинити Ферромодул“ ЕООД пред първоинстанционният съд са приети основно и допълнителни заключения, каквото заключение за периода 31.12.2024 г. до датата на изготвяне на заключението е прието и от настоящата инстанция.
САС, ТО, 5 състав, след проверка на обжалваното решение, приема следното:
За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните материално- правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл.625 ТЗ, длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, в случаяпарично задължение към молителя, породено от търговска сделка; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.
В настоящият случай молбата за откриване производство по несъстоятелност на търговеца „Инфинити Ферромодул“ ЕООД е подадена до компетентния съд, от „Ди Ен Ви“ ЕООД, легитимиращо се като кредитор на парични вземания, произтичащи от сключени между страните два договора за продажба на стоки и два договора за заем.
По своята правна същност производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, поради което и споровете, относно отделните вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика. Установителното действие на решението по чл.630, ал.1 ТЗ се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и има действие по отношение на всички- чл.630, ал.3 ТЗ. Решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, като наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посоченото в молбата по чл.625 ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост. За да установи основанието на вземането си молителят следва да докаже съществуването на юридическият факт, който поражда вземането, а в случай че длъжникът го оспорва, то тойдлъжникът следва да докаже съществуването на такъв юридически факт, който към датата на приключване на съдебното дирене, или правопрекратява вземането или отрича съществуването на твърдения от молителя правопораждащ юридически факт.
В случая, както не се спори по делото, между страните не са съставяни писмени договор за продажба, като длъжникът оспорва тяхното сключване.
4
Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, като сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между тях се учредява валидно облигационно правоотношение. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Ето защо и при съобразяване с ангажираните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че приложените по делото фактури следва да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото и в самите тях фигурира описание на стоките по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. По делото липсва твърдение, както и ангажирани от продавача „Инфинити Ферромодул“ ЕООД доказателства за предаване на стоката- предмет на двата договора за продажба, при неизпълнението на което задължение по- нататъшното им доставяне е безполезно за купувача, който е развалил договора, с което за продавачът е възникнало задължението за връщане на получените по договорите суми, ведно със законната лихва и обезщетение за забава.