Решение № 53 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205295 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 92-02-866, издадено на 16.08.2024 г. от Заместник-изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „Бимекс Инженеринг“ АД, ЕИК 115037126, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Р. К. Р., И. С. А. и Н. С. А. е наложено административно наказание на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП (ПЗР на ЗМИП) – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител прави искане за отмяна на оспореното НП с довод за влязло в сила споразумение за приключване на административнонаказателното производство, сключено между него и наказващия орган. Не оспорва по същество вмененото му нарушение.

Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява 1 процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на постъпила в Агенция по вписванията докладна записка № 92-02-21 от 04.01.2024г. от Директора на Дирекция „ДЛР и ДЛВ“ към Агенцията по вписванията, била извършена проверка на дружеството жалбоподател „Бимекс Инженеринг“ АД от длъжностно лице по вписванията относно изпълнение на изискванията на ЗМИП. След справка по електронната партида на дружеството в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, било установено, че в Регистъра нямало вписани съдружници или еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на изискванията на §2 от ДР на ЗМИП. В тази връзка за дружеството възникнало задължението да заяви за вписване действителния собственик на дружеството в срок до 31.05.2019 г., което не било сторено от жалбоподателя.

Установеното в хода на проверката било квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, за което срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-21 с отразена в него дата на съставяне 09.05.2024г. Актът бил предявен на един от изпълнителните директори на дружеството, който отбелязал, че на 29.05.2024г. се е запознал със съдържанието му и е получил препис от акта, както и че е запознат с възможността в 14-дневен срок да отправи предложение до административнонаказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

След съставяне на горепосочения АУАН, от Агенция по вписванията била отправена покана до дружеството жалбоподател за сключване на споразумение, изведена с изх.№ 92-02-21/21.06.2024г. На 23.07.2024г. между „Бимекс Инженеринг“ АД и Агенция по вписванията, представлявана от Заместник-изпълнителния директор, било сключено споразумение № 92-02-21 от 23.07.2024г. за приключване на административнонаказателното производство, с отразено в него съгласие на страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, липсата на условия за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.54, ал.1 от ЗАНН, както и заплащане на наложеното административно наказание в 14-дневен срок от сключване на споразумението.

На 26.07.2024г. дружеството заплатило наложеното му административно наказание имуществена санкция в размера, определен със споразумението – 700 лева.

Въпреки сключеното споразумение, на 16.08.2024 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което дружеството жалбоподател било санкционирано на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП – имуществена санкция в размер на 1000 2 лева за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, както и писмените доказателства:

Констативен протокол от 11.05.2024г., товарителници, заверени копия от покана за сключване на споразумение с изх.№ 92-02-21/21.06.2024г., споразумение № 92-02-21 от 23.07.2024г., преводно нареждане за кредитен превод от 07.2024г.

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът намира, че „Бимекс Инженеринг“ АД не е изпълнило задължението си по чл.63, ал. 6 от ЗМИП, доколкото не е заявило за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел действителния собственик на дружеството в предвидения в закона срок – до 31.05.2019г. По същество нарушението не се оспорва от жалбоподателя.

Въпреки това и с оглед приобщените по делото писмени доказателства, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на обсъжданото НП като незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение при прилагане на уредените в ЗАНН процесуални правила за провеждане на административнонаказателното производство и по-конкретно предвидената в чл.58г от ЗАНН процедура за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

С реформата на административното производство, проведена през 2020г., в общия административен закон – ЗАНН, беше въведен института на споразумението между наказващия орган и нарушителя за приключване на административнонаказателното производство по реда на чл.58г от ЗАНН.

Споразумението по силата на ЗАНН се допуска да бъде сключено след съставяне на АУАН, или образуване на производството по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, но преди издаването на наказателно постановление от наказващия орган (арг. чл.58г, ал.1 от ЗАНН). Изключение от това правило се допуска само в случаите, в които издаденото НП бъде обжалвано и отменено от съда при провеждане на съдебен контрол. В случая от представените в хода на настоящото производство и приети като писмени доказателства заверени копия от покана за сключване на споразумение с изх.№ 92-02-21/21.06.2024г. от Агенция по вписванията, споразумение № 92-02-21 от 23.07.2024г., преводно нареждане за кредитен превод от 07.2024г., съдът установява, че страните в административнонаказателното производство са приложили института на споразумението, след съставяне на процесния АУАН и отправяне на предложение за сключване на споразумение от наказващия орган към нарушителя при спазване на предвидените в Закона предпоставки и срокове.

Между страните е било постигнато съгласие по въпросите за наличието на нарушение на установения със ЗМИП ред с правна квалификация по чл. 63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, извършено от дружеството жалбоподател, срещу което е съставен АУАН и е било сключено споразумение в писмена форма, съдържащо предвидените в чл.58г, ал.4 от ЗАНН реквизити, като не са били налице основанията, предвидени в чл.58г, ал.2 от ЗАНН, при 3 наличието на които не се допуска сключване на споразумение, нито специален закон предвижда забрана за сключване на споразумение. Видно от представеното заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод от 07.2024г., нарушителя е заплатил определената от наказващия орган и посочена в споразумението имуществена санкция в размер на 700 лева, представляваща 70 на сто от минимално предвидения в Закона размер съгласно чл.58г, ал.8 от ЗАНН. Заплащането е било осъществено в посочения с постигнатото споразумение 14-дневен срок от сключването му, видно от положения върху преводното нареждане мокър печат на Първа инвестиционна банка.

В случая със сключването на споразумение по ЗАНН между административнонаказващия орган и нарушителя, последният понася административнонаказателната отговорност за извършеното от него административно нарушение.

Със заплащане на наложената имуществена санкция, определена със споразумението, същото влиза в сила от датата на заплащането й, като споразумението се счита за окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, така както е повелява разпоредбата на чл.58г, ал.11 от ЗАНН. Намаленият размер на глобата стимулира нарушителят да я заплати в определения в споразумението размер, а административнонаказващият орган не издава наказателно постановление. Той няма право повече да осъществява санкционната функция на държавата спрямо този нарушител за извършеното нарушение, за което е сключено споразумението.

Въпреки тези принципни положения, заложени в Закона и въпреки влязлото в сила споразумение за приключване на административнонаказателното производство, сключено между страните в производството по инициатива на наказващия орган, последният е издал срещу „Бимекс Инженеринг“ АД обжалваното наказателно постановление, с което е нарушил процесуалните правила по водене и приключване на административнонаказателното производство. Поради това настоящият съдебен състав следва да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител, като същият доказва направени такива в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024 г., в който изрично е посочено, че сумата по него е платена в брой. По делото няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът следва да възложи в тежест на въззиваемата страна да заплати сторените от жалбоподателя разноски в техния пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-866, издадено на 16.08.2024 г. от Заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Бимекс Инженеринг“ АД, ЕИК 115037126, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Р. К. Р., И. С. А. и Н. С. А. е наложено административно наказание на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби от ЗМИП (ПЗР от ЗМИП) – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „Бимекс

Инженеринг“ АД, ЕИК 115037126, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Р. К. Р., И. С. А. и Н. С. А. сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5