Решение № 1411 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330110254 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. С. К. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните в гр. *** Договор за паричен заем № ***/*** г. е нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и да осъди ответника да й заплати сумата 13, 04 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода 27.03.2019 г. – 20.07.2019 г. и сумата 86, 98 лева, представляваща платена без основание неустойка, по нищожния Договор за паричен заем, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение. Прави възражение за погасяване на претенциите на ищцата по давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищцата и ответника в гр. *** е бил сключен Договор за паричен заем № ***/*** г., с който ответникът е предал в собственост на ищцата сумата 300 лева, срещу задължението й да я върне в срок от 12 седмици на 12 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 26, 27 лева – като общата сума на задължението на ищцата, включваща отпуснатия заем и възнаградителната лихва, е в размер на 315, 24 лева, а в чл.4, ал.1 от този Договор ищцата, като Заемател, се е задължил в срок до три дни от датата на сключване на Договора да представи на ответника, като Заемодател, едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, или - ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен”, както и Поръчителят да подпише Договор за поръчителство; ИЛИ да представи банкова гаранция с бенефициер – Заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договора за паричен заем.

Доколкото уговорените в чл.4 от Договора за паричен заем обезпечения са на практика невъзможни за изпълнение от ищцата и противоречат на действащото законодателство, а освен това – както се установява от Заключението от 31.10.2024 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., с включването към ГПР на уговорената неустойка, същият оскъпява кредита със 118, 88 %, поради което съдът намира, че действително тази клауза се явява нищожна, а оттук - че това води и до нищожност на целия Договор, поради което този иск се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, ищцата е заплатила на ответника по Договора за паричен заем възнаградителна лихва в размер на 15, 24 лева и неустойка в размер на 89, 16 лева – поради което, предвид нищожността на Договора, и доколкото претендираните от ищцата размери са по-ниски от действително дължимите, установени от събраните по делото доказателства, платени от нея без основание, съдът намира, че тези искове също се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

С оглед обстоятелството, че поради обявеното извънредно положение в страната през периода 13.03 – 14.07.2020 г. не е текла давност за вземанията на ответника срещу ищцата по Договора, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите на ищцата по давност.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 210 лева (по 70 лева за всеки един от трите уважени иска), а в полза на 2 бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 150 лева ДТ за трите уважени иска и 100 лева депозит за ССЕ, (като с оглед фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове, цената им и доколкото така определените размери са съобразени с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на определеното адвокатски възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно и следва да бъдат оставено без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28 - “Силвър център”, ет.2, офис 40-46, представлявано от *** Г.Т.Т., ЧЕ сключения между него и М. С. К., ЕГН: **********, от с. ***, ***, със съдебен адрес: ***, в гр.

*** Договор за паричен заем № ***/*** г. Е НИЩОЖЕН поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, 13, 04 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода 27.03.2019 г. – 20.07.2019 г., И СУМАТА 86, 98 лева, представляваща платена без основание неустойка, по нищожния Договор за паричен заем № ***/*** г., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 150 лева ДТ И 100 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Р. Н. Р., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 210 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за прекомерност на определеното на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за погасяване по давност на претенциите на ищцата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________

3