Решение № 989 от 13.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Бургас , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красен Пл. Вълев при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело № 20212120102998 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Б. Б. срещу И. А. Х.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ***, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца:

1 138.84 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева и 84 стотинки), представляващи главница за периода от 29.11.2017 г. до 25.07.2018 г.;

- 99.88 лв. (деветдесет и девет лева и 88 стотинки)- договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 25.07.2018 г.;

- 490.00 лв. (четиристотин и деветдесет лева)- обезщетение за забава за периода от 22.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че на 27.09.2017 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и И. А. Х.. като заемател е сключен договор за паричен заем с № ***, по силата на който е отпусната в брой сумата от 1300 лева. Сочи се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 231,66 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1531,66 лв., платима на 43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35,62 лв. при първа погасителна вноска 4.10.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 25.07.2018 г. Поддържа се, че заемодателя дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми и му е начислено обезщетение за забава в размер на 490,00 лв. за периода от 22.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Сочи се, че nа 24.09.2019 г. вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу И. А. Х.., произтичащи от Договор за паричен заем № *** от дата 27.09.2017 г. са прехвърлени изцяло 1 с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на ищеца. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПСТК/*** от дата 01.10.2019 г., като същото се е върнало като непотърсено от длъжника.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Сочи се, че спрямо сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Прави се позоваване на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,ал. 1 ,т.9 от ЗПК и се твърди, че договорът е недействителен.

Поддържа се, че в договора е посочен ГПР-48.88%., както и годишен лихвен процент 39.98%, но липсват условия за прилагането му и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Твърди се нарушение на чл. чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото е посочено, че ГПР е 48.88%, но липсва обаче, уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент, а посоченият годишен лихвен процент 39.98%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.

Излагат се съображения, че погасителният план, не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК.

Оспорва е като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва в размер на 99,88 лева и обезщетението за забава в размер на 490.00 лева, поради противоречие с добрите нрави.

Сочи се, че е уговорен ГПР-48.88%., както и годишен лихвен процент 39.98%. при 43 седмични вноски. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Излагат се съображения, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Сочи се, че в чл.8 от договор за паричен заем № *** е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, и въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради явната и нищожност, фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Твърди се, че в размера на лихвения процент, трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 39.98%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1280.54 лева, формално уговорено като неустойка- нарушение е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. По същия начин се поддържа, че в размера на ГПР е следвало да участва и сумата от 1280.54 лева, изразена като процент. Сочи се, че тъй като това не е сторено, е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски по заповедното и настоящето производството.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и излага подробни доводи за основателност на предявените искове.

2

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и И. А. Х.. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем №*** от 27.09.2017 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 1300 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 43 седмични погасителни вноски, всяка от тях в размер на 35.62 лева, като във всяка вноска е включена част от дължимата лихва и главница. Крайният срок на договора е 25.07.2018 г.

Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 39.98 % и годишен процент на разходите в размер на 48.88 %.

Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1280.54 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора.

Представено е Приложение № 1 към договора- погасителен план видно от който дължимата месечна вноска е в размер на 65.40 лева, съставена както от вноска в размер на 35.62 лева /съдържаща част от главницата и възнаградителната лихва/, така и от вноска в размер на 29.78 лева- неустойка по чл. 8 от договора.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Г. Г. е представил писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.

Вещото лице е посочило, че сумата от 1300 лева е получена от заемателят при подписване на договора. Отчел е, че заемателят е заплатил на различни вноски общо сумата в размер на 1071.40 лв. в полза на заемодателя, по периоди както следва : на 09.10.2017 г. – 65.40 лева, на 20.10.2017 г.- 145 лева, на 07.12.2017 г. – 80 лева, на 10.11.2017 г. – 40 лева, на 20.11.2017 г. – 105 лева, на 21.12.2017 г. 60 лева, на 01.02.2018 – 100 лева, на 15.02.2018 г.

– 80 лева, на 05.03.2018 г. – 70 лева, на 16.03.2018 г. – 70 лева, на 02.04.2018 г. – 120 лева, на 25.01.2019 г. – 70 лева и на 18.06.2020 г. – 66 лева.

Посочил е съгласно счетоводните записвания на ищеца са останали дължими следните суми: главница от 29.11.2017г. до 25.07.2018 г. -1138.84 лева, договорни лихви от

21.02.2018 г. до 18.06.2020 г. – 99.88 лева, неустойка -590.60 лева и обезщетение за забава от 24.09.2019 г. до 01.02.2021 г. в размер на 490 лева. Вещото лице е изчислило и 3 обезщетението за забава за периода от 21.11.2017 г. до 24.04.2021 г. в размер на 396.70 лева.

Представено по делото е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 24.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД –цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД–цесионер. Представено е и извадка от Приложение № 1 към него от 24.09.2019 г., с което Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано вземане под №*** по договор с №*** с длъжник И. А. Х.. за сумите от 1138.84 лева- оставаща главница, 165.88 лева – остатък от договорна лихва, 590.60 – остатък от неустойка, 361.05 леваостатък от лихва за просрочие или общо сума в размер на 2256.37 лева.

Съгласно т.4.5. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията.

Представено е и пълномощно, с което цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 24.09.2019 г.

По делото е представено и едно уведомително писмо с адресат ответника И. А. Х.., с които заемодателят „Сити Кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД го уведомява за извършеното на 24.09.2019 г., в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прехвърляне на вземанията си по договора за кредит.

Не са представени доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника преди завеждане на делото, като видно от представеното копие от пощенски плик, пратката се е върнала като непотърсена. Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за цесията.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №1346/2021 г. на БРС , че по заявление от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 260702 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 1138,84 лева (хиляда сто тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***/27.09.2017 г.,сумата от 99,88 лева (деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 29.10.2018 г. – 01.04.2019 г.,сумата от 340 (триста и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 15.07.2020 г. до 23.02.2021 г. изаконната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане.