Решение № 260097 от 02.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 02.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 863 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С Решение № 2200/05.11.2018 г., постановено по търговско дело № 863/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, са отхвърлени предявените от всеки от ищците “Б.Ф.” ЕООД, ЕИК 1. “С.П.Х.1” ЕООД, ЕИК ********, “П.В.И.Б.” ЕООД, ЕИК ********, “М.К.С.” ЕООД, ЕИК ********, “К.1 С.” ЕООД, ЕИК********, “К.С.” ЕООД, ЕИК 2. “Х.2 С.” ЕООД, ЕИК********, “С.Е.С.” ЕАД, ЕИК*******, “К.” ЕООД, ЕИК********, “С.П.Х.2” ЕООД, ЕИК ********, “С.” ЕООД, ЕИК ********, против ответника Р.Б.иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., както следва:

1. от ищеца “Б.Ф.” ЕООД за сумата от 89 390,41 лева;

2. от ищеца “С.П.Х.1” ЕООД за сумата от 104 721,39 лева;

3. от ищеца “П.В.И.Б.” ЕООД за сумата от 48 858,85 лева;

4. от ищеца “М.К.С.” ЕООД за сумата от 34 225,76 лева;

5. от ищеца “К.1 С.” ЕООД за сумата от 83 263,11 лева;

6. от ищеца “К.С.” ЕООД за сумата от 45 119,72 лева;

7. от ищеца “Х.2 С.” ЕООД за сумата от 30 414,49 лева;

8. от ищеца “С.Е.С.” ЕАД за сумата от 91 604,75 лева;

9. от ищеца “К.” ЕООД за сумата от 51 186,70 лева;

10. от ищеца “С.П.Х.2” ЕООД за сумата от 102 769,47 лева;

11. от ищеца “С.” ЕООД за сумата от 49 388,33 лева, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

С Определение № 930/15.03.2019 г. по търговско дело № 749/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, е прекратено производството по делото пред САС и делото е върнато на СГС за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, съдържащо се във въззивната жалба на ищците. Прието е, че с обжалваното решение на СГС са отхвърлени предявените искове за неоснователно обогатяване, както и евентуалните деликтни искове, квалифицирани по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ, които са разгледани единствено като претенциите за причинени вреди от обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, а липсва произнасяне по претенциите за обезвреда на основание твърдените нарушения на ПЕС, а именно – на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС. Прието е, че при тези данни част от заявените в жалбата оплаквания (стр. 8 – 10) относно твърдените нарушения на ПЕС следва да се квалифицират като искане за допълване на първоинстанционното решение по предявени, но неразгледани искове.

С Решение от 16.05.2019 г., постановено по настоящото дело, е оставено без уважение искане с правно основание чл. 250 от ГПК, съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 165960/18.12.2018 г., подадена от ищците “Б.Ф.” ЕООД, “С.П.Х.1” ЕООД, “П.В.И.Б.” ЕООД, “М.К.С.” ЕООД, “К. 1 С.” ЕООД, “К.С.” ЕООД, “Х.2 С.” ЕООД, “С.Е.С.” ЕАД, “К.” ЕООД, “С.П.Х. 2” ЕООД и “С.” ЕООД, за допълване на решението по делото.

С определение №

3950/27.11.2019 г. по търг. дело № 3238/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, което е задължително за настоящата инстанция, е отменено решение от 16.05.2019 г. по настоящото търговско дело и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на предявените от ищците евентуални искове за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

С молба с вх. №

5779/17.01.2020 г. ищците уточняват поредността на предявените главен и евентуални искове.

В становище с вх. № 14850/05.02.2020 г. ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Изложените доводи относно материалноправната легитимация на ответника касаят основателността, а не допустимостта на исковете и ще бъдат обсъдени от съда с акта по същество. Ответникът оспорва наличието на материалноправна легитимация на държавата да отговаря за претендираните от ищците имуществени вреди от законодателната дейност на Народното събрание. Оспорва наличието на материалноправните предпоставка на ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 от ДФЕС. Оспорва наличието на нарушение на норма от правото на ЕС. Сочи, че не е налице нарушение на чл. 107 от ДФЕС, както и че съдилищата на държавите-членки не са компетентни да се произнасят по съвместимостта/несъвместимостта на държавни помощи с вътрешния пазар, а това е в изключителните правомощия на ЕК. Сочи, че в случая производителите не са получили финансова или друга помощ от държавата или от общината, пряко или чрез трети лица, както и с въвеждането на таксата не е предоставен държавен или общински ресурс на която и да е група производители от възобновяеми източници. Сочи, че не е налице изискването за нарушаване или застрашаване от нарушаване на конкуренцията. Сочи, че производителите на енергия от вятър и слънце, какъвто е и ищецът, свободно и доброволно са избрали да участват на регулирания пазар, което им гарантира по-благоприятно третиране и сигурност в развиваната от тях стопанска дейност. Сочи, че въведената такса по ЗЕВИ не е довела до засягане на търговията между държавите-членки. Сочи, че таксата е въведена само по отношение на производители на електроенергия от вятърна и слънчева енергия на територията на Р.Б.и то само по отношение на тези от тях, които оперират на регулирания пазар. Преференциалното изкупуване, което е характерно за регулирания пазар, също се осъществява изцяло и единствено в рамките на държавата и само по отношение на местни лица производители. Сочи, че на свободния пазар на електроенергия такава такса по ЗЕВИ въобще не е била дължима. Сочи, че липсва пряка причинно-следствена връзка между нарушената норма на правото на ЕС и настъпилата вреда. Сочи, че въвеждането на държавна такса е израз на държавния суверенитет и няма общо с предоставените в сочените норми на правото на ЕС права.

Съгласно §6, ал. 1 от ЗИДЗОДОВ (обн. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), законът се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. По аргумент на противното от цитираната разпоредба, ЗИДЗОДОВ не е приложим в настоящия случай и компетентен да се произнесе по иска е Софийски градски съд.

Предвид уточненията на ищците и с оглед указанията, дадени с определението на Софийски апелативен съд, предмет на настоящото решение са предявените при условията на евентуалност искове, които не са разгледани в решението на съда от 05.11.2018 г.

При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени предявените от всеки от ищците искове – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД (без основание), при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., всеки от ищците предявява иск с правно основание чл.

4, §3 от ДФЕС да бъде осъден ответника Р.Б., представлявана от М. на Ф., да заплати на всеки от ищците сумата, представляваща обезщетение за вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., удържана и внесена в държавния бюджет, а именно:

1. на ищеца “Б.Ф.” ЕООД – сумата от 89 390,41 лева;

2. на ищеца “С.П.Х.1”

ЕООД – сумата от 104 721,39 лева;

3. на ищеца “П.В.И.Б.”

ЕООД – сумата от 48 858,85 лева;

4. на ищеца “М.К.С.”

ЕООД – сумата от 34 225,76 лева;

5. на ищеца

“К.1

С.”

ЕООД – сумата от 83 263,11 лева;

6. на ищеца “К.С.”

ЕООД – сумата от 45 119,72 лева;

7. на ищеца “Х.2 С.”

ЕООД – сумата от 30 414,49 лева;

8. на ищеца

“С.Е.С.”

ЕАД – сумата от 91 604,75 лева;

9. на ищеца

“К.”

ЕООД – сумата от 51 186,70 лева;

10. на ищеца “С.П.Х.2”

ЕООД – сумата от 102 769,47 лева;

10. на ищеца “С.”

ЕООД – сумата от 49 388,33 лева, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 250 от ГПК, намира, че искането за допълване на постановеното решение е подадено в законния срок, от надлежна страна и е допустимо.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по иска с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС всеки от ищците следва да докаже удържаната такса по чл. 35а от ЗЕВИ за процесния период 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г.; че твърдяната нарушена норма на правото на ЕС предоставя права на частноправните субекти; че обявената за противоконституционна норма на чл. 35а от ЗЕВИ е несъвместима с вътрешния пазар, доколкото води до нарушаване или застрашаване от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение определени предприятия или производство и засяга търговията между държавите-членки; че нарушението на нормата на ЕС е достатъчно съществено; че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на нормата на правото на ЕС и претърпяната от всеки от ищците вреда, както и размера на вредите.

С § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) са приети изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници. Въведена е такса от 20% за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която се заплаща от производителите на такава енергия (чл.35а от ЗЕВИ - нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). Таксата се определя върху количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по преференциални цени по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, без данъка върху добавената стойност.

Съгласно чл.