Решение № 267 от 18.07.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 267

18.07.2023 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара

Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди, двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря: Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. ***6 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „Ч.-2008“

ЕООД, седалище в град Чирпан, представлявано от Управителя М.Ш., против заповед №ФК-36-0118510 от 23.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-51/15.02.2023г. на Директора на дир.

„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“-магазин, находящ се в град Чирпан, стопанисван от жалбоподателя, ведно със забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Иска се отмяна изцяло на заповедта, като незаконособразна и постановена при неправилно приложение на закона, при не обсъждане и не съобразяване на изложените възражения.

Оспорващият счита за необосновани изводите на органа, че при извършена проверка в магазина, стопанисван от него била извършена продажба на стоки, за която не бил издаден документ от регистрираното в обекта фискално устройство /ФУ/, тъй като изложените в протокола за проверка сер. АА №0118510/18.01.2023г. факти не отразявани вярно обективната действителност относно обстоятелствата, при които не бил издаден фискален бон /ФБ/, както и относно сумата от 195,10 лева.

Не била обоснована нуждата от прилагане на мярката, нито имало основания /фактически и правни/ за определената в заповедта продължителност на мярката от 14 дни. Мотивира се, че дори и да било от формална страна нарушение на изискванията за отчетност на продажбите, то трябвало да бъде толкова тежко, че да оправдае една толкова тежка ПАМ и то за такъв срок. В противен случай щели да се нарушат основни принципи, прокламирани в АПК и в частност този за съразмерността.

Оспорващият, редовно призован в с. з., не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатство възнаграждение. Поддържа представеното по делото становище от страна на процесуален представител на ответника, в което се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. В хода по същество акцентира на доводи за законосъобразността на избрания срок на продължителност на ПАМ.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2023 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на

§1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Чирпан, ул. „*** конгерс“ ***, стопанисван от „Ч.-2008“ ЕООД, ЕИК 200075357. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0118510 от 18.01.2023 г. /л. 11-12/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/, при проверката на магазин с транжорна, находящ се в град Чирпан и преди извършване на легитимация на служителите в 12.00 часа, била извършена контролна покупка на един брой тарелка, съдържаща 12бр. кюфтета на стойност от 6,80 лв., един брой солети на стойност 0,40лв. и обща стойност на покупката от 7,20лв., заплатени в брой от проверяващия Г.Н. на лицето М.Ш., Управител на дружеството, стопанисващо обекта. В протокола било посочено, че за продажбата не бил издаден фискален касов бон /ФКБ/ от монтираното, въведеното в експлоатация, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство, модел ELTRADE A3-KZ,с индивидуален номер /ИН/ на ЕD 322296 и ИН на фискалната памет /ФП/ 44322296, нито бележка от кочан с РКБ. При проверката била извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта, като било установено в КЛЕН, че от ФУ в обекта за периода от 11.00 часа до 12.07 часа не била отразена посочената по горе стойност на извършена покупка, а съгласно дневния отчет от ФУ за 18.01.2023 г. по данни от него била установена такава от 36,60 лв., а фактическа наличност на парични средства – 231,70 лв. или положителна разлика от 195,10 лева. За установената стокова и касова наличност в търговския обект бил изготвен и опис /л.13/ в присъствието на управителката на дружеството М.Ш..

Оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ №ФК-36-0118510 от 23.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от

ЗДДС и на основание чл.

186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, било разпоредено прилагането на ПАМ

„запечатване на търговския обект“ – магазин, находящ се в гр. Чирпан, ул. „*** конгерс“ ***, стопанисван от „Ч.-2008“ ЕООД, ЕИК 200075357 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Заповедта била съобщена на жалбоподателя, чрез неговия законен представител на 02.02.2023г. На 13.02.2023г. от дружеството подали жалба против заповедта до горестоящия административен орган /л.16-18/, в която основно се оспорвал изводът на органа по приходите да определи 14 дневен срок за наложената ПАМ. С Решение № ГДФК—51/15.02.2023г. горестоящият данъчен орган отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението било съобщено чрез законния представител на дружеството на 02.03.2023г. Жалбата била подадена чрез органа на 16.03.2023г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗПАМ. Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 19/.

Представени и приобщени като доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0118510 от 18.01.2023 г., 1 бр. въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект, 2бр. копия на дневен отчет, съответно от 18.01.2023 г. /л.12, гръб/, съкратен отчет на фискална памет /л.15/, както и АУАН сер. АN №F694031 от 30.01.2023 г.

Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на служителите, извършили проверката на търговския обект.

Съгласно показанията на св. Б., проверката била извършена на 18.01.2023г. и възложена с резолюция и работна дата, с основна задача са се констатира дали при приемане на плащания се издават фискални бонове. В 12,00 часа на 18.01.2023г., преди легитимация, била извършена контролна покупка на тарелка кюфтета и едно пакетче солети, които се платили в брой от Г.Н. – проверяващ, на лицето М.Ш. - представляваща дружеството, на стойност 7,20 лв., която приела плащането в брой и не издала фискален бон от работещото и регистрирано фискално устройство. След като била направена контролна покупка, винаги бил даван кредит време от около 10 минути. Проверяващите излизали навън. В случая контролната покупка била в 12 часа, а те се легитимирали в 12,07 часа. Нямало повикване да се върнат за касова бележка.

След това извадили т. нар. КЛЕН, имало приложена контролна лента, в която описаната контролна покупка също не била отразена, както и установили положителна разлика от 195 лв. между наличните пари и тези по фискално устройство, съотв. 231,70 лв. в каса, а от регистрирани продажби само 36,60 лв. Разликата била 195 лв. Въпросният лист бил попълнен от представляващата дружеството, тя си работила в частния си дом. Тя изброила парите, тъй като тя приела плащането. Не дала обяснение, подписала протокола без възражения.

Свидетелят Н. сочи, че проверката се извършила на 18.01.2023г. в гр. Чирпан. С колежката посетили обекта. Направили контролна покупка - опаковка солети и тарелка кюфтета, при която не се издала фискална касова бележка, нито имало издадена такава от кочан, но тъй като имало работещо ФУ в обекта, следвало да се издаде касов бон. След стартиране на проверката, се установила много голяма касова разлика. Заплатил сумата, изчакал 30 секунди, взел си нещата и излезнал.

Изчаках около 30 секунди и до минута и влязъл вътре в обекта. Продавачът не му издал касова бележка и после се легитимирали, че били контролни органи.

Касовата разлика била 195 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законово установения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна.

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ, мярката по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С оглед това и предвид представената по делото заповед №3892 от 10.11.2022 г. /л.45/ на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствената част подробно, точно и ясно са описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи съотв. принудителна административната мярка, като има отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на извършени продажби.

Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията, даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.