Решение № 26 от 19.03.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2024
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 275, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 , т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 211, ал. 2, т. 1 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 2 , предл. 3 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. гр.Велинград, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20245210200005 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следащите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 458 от 12.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, определен за наказващ орган със Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на А Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. Пашови, ул. „Девети септември” № 25, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 53 от ЗАНН.
Срещу НП е подадена жалба от А Х. Х. с ЕГН **********, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли същото да бъде отменено. В жалбата се твърди, че е налице неяснота между фактическото изписване на твърдяното нарушение и посочените нарушени норми, което води до неточна правна квалификация. Намира също, че една от посочените разпоредби не съществува, а именно: чл. 15а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии. Оспорва също приетите от АНО факти, а именно, че при добро взиране може да бъде видян задния регистрационен номер на товарния автомобил, който е описан в Превозния билет.
Алтернативно, моли съда да приеме, че случаят има всички признаци, за да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.
1
В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата. Представя и писмено становище. Намира издаденото НП за законосъобразно, а извършеното административно нарушение за доказано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2023 г. около 17 часа свидетелят Кехайов трябвало да транспортира дървесина от с. Чолакова, местност „Чешмата”, отдел 229 „а”.
Било мокро и камионът затънал в ливадата. Имало и други хора, които дошли с друг автомобил и трябвало да товарят на ръка дървата в камиона. Този автомобил се намирал зад товарния и фаровете му работили, за да има видимост. Осветявали задната регистрационна табела на камиона. Същата вечер жалбоподателят А Х. Х., в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП ДГС – Алабак, който е оправомощен от Директора На ТП ДГС Алабак да издава електронни превозни билети, е издал ПБ № 11994/00238 за транспортиране на дървесина, като изготвил и прикачил 4 броя снимки на товарния автомобил. Заради осветяването снимката на задната регистрационна табела не позволявала визуалното й разчитане. Х. качил изискващите се от него 4 броя снимки в информационната система. Поради лошото качество на едната в системата на ИАГ се отразило, че рег. № на МПС е 0000.
С Констативен протокол № 153224/02.11.2023 г. е установено, че след преглед на снимките в цифров формат към издадения ПБ с № 1994/00238 не се разчитала задната регистрационна табела на товарния автомобил.
На 02.11.2023 г. е съставен АУАН, в който се установява, че на 28.10.2023 г. в РДГ Пазарджик, ТП ДГС Алабак – Община Велинград, с. Чолакова, местност „Чешмата”, отдел 229 „а”, жалбоподателят като лице по чл. 211, ал.
2, т. 1 от Закона за горите оправомощено от Директора на ТП ДГС Алабак на длъжност горски стражар е издал превозен билет с № 11994/00238/ от 28.10.2023 г. за транспортиране на дървесина, като не са спазени изискванията описани в Заповед № 24 от 18.01.2022 г., II-т. 2.1.1, а именно заснетото изображение от задната част на описано в превозен билет не осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на същото МПС.
Приема, че са нарушени следните разпоредби: чл. 257, ал. 1, т. 2 , предл. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 15а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ, Заповед № 24/18.01.2022 г. , т. II т. 2.1.1 и Заповед № 1019/17.-11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.
На 12.12.2023 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление, като фактическото описание на нарушението е идентично, а като нарушени разпоредби са посочени следните: чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. Трето от Закона за горите, във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 15”а”, ал. 1, т. 3 от 2
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Наказанието е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 275, ал. 1,т. 1 /не е посочено от кой нормативен акт/, и чл. 53 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ по отделно и в съвкупност на целия доказателствен материал по делото, който е и непротиворечив, а именно: показанията на свидетелите Кехайов, К., С., както и на писмените доказателства по делото: Заповед № 225/21.05.2021 г. на Директора на ДГС Алабак; трудов договор № 13 от 26.04.2018 г. , който удостоверява качеството на жалбоподателя на длъжностно лице, издаващо превозни билети както и длъжностната му характеристика; Допълнително споразумение към трудов договор и Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, удостоверяващи компетентността на административно наказващия орган; превозен билет
№
11994/00238/22102023/193940 – А331446, ведно с приложени 4 броя разпечатки на снимки.
Съдът намира подадената жалба за о с н о в а т е л н а , поради което следва да о т м е н и обжалваното Наказателно постановление, по следните съображения:
-Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно Директора на РДГ Пазарджик, определен със Заповед РД № 49199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието, приложена и приета по делото. В производството по налагане на административното наказание, обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат и неговата отмяна.
- При съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при цитиране на законовите разпоредби, които са нарушени. При фактическото описание на извършеното е прието, че не е спазена разпоредбата на т. II, т. 2.1.1 от Заповед № 24 от 18.01.2022 г., без индивидуализиране на органа, издал заповедта. В частта от АУАН, описваща законовите разпоредби, които са нарушени от Х. са изредени множество такива, сред които горната липсва, а именно: чл. 257, ал. 1, т. 2 , предл. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 15а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии /която не същесвува/, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ, Заповед № 24/18.01.2022 г. , т. II т. 2.1.1 и Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ /без конкретен текст, а в цялост Заповедта/.
Тези нарушения не са поправени с НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а напротив неяснотата в състава на нарушението се задълбочава още повече.
3
На основание чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН администравно-наказващият орган намира, че следва да се търси административно-наказателна отговорност от А Х. за нарушение на разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 предл. трето от Закона за горите във вр. с. чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 15,“а“, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Цитираните норми гласят следното:
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 предл. трето от Закона за горите: „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:
2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“. Това е именно санкционната норма, която предвижда състава на административно – наказателната отговорност, който е бланкетно описан и следва да се изпълни с посочване на конкретно описани правила за поведение на наказаното лице. Но това не е сторено в настоящия случай. АНО продължава с изреждане на правни норми: чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите „Превозните билети се издават:
1. от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения.“ Тук също не могат да се изведат признаците от състава на нарушението, освен качеството на оправомещено лице на нарушителя.
Третата цитирана норма е чл. 15 „а“, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, каквато разпоредба изобщо не съществува. Поради всичко гореописано така и не се изпълва бланкетното съдържание на административното нарушение, заради което санкционираното лице е поставено в затруднение да определи точно какво е нарушението и срещу кои факти следва да се брани. Дори и в производството по оспорване на Наказателното постановление да се установи точно вида на нарушението, то самото административно „обвинение“ следва да бъде повдигнато ясно и адекватно, като в противен случай изначално е нарушено правото на защита на наказания.
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата на А Х. Х. уважена, като основателна.
При този изход на производството, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да се осъди Регионална Дирекция по горите - Пазарджик, да плати разноски по делото за един адвокат. Направено е възражение за прекомерност срещу платения хонорар от 400 лв., което съдът намира за неоснователно. На основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за 4 конкретния случай, при наложена глоба в размер на 300 лв, минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв,. колкото е претенцията в случая.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.3 , т. 2 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 458/12.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на А Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. Пашови, ул. „Девети септември” № 25 е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 53 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик, гр.
Пазарджик, ИН: 000356256, да плати на А Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с.
Пашови, ул. „Девети септември” № 25 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи разноски по делото за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му настраните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5