Решение № 11595 от 17.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38840/2023
- Вид
- Решение № 11595
- Подписан
- 17.06.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ,ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11595 гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110138840 по описа за 2023 година
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца М. С. Н. пълномощникът му твърди, че доверителят му претърпял травматични увреждания на гръдния кош и преживял шок и стрес в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 06.09.2022г. в град София , при което водачът на автомобил **** А.Н.И. поради неправомерни действия блъснал насрещно движещия се автомобил ***, който след удара отскачил назад и ударил лек автомобил „Фолксваген”, рег. № СА 5360 КН, управляван от ищеца. Виновен за проишествието бил водачът на автомобил **** А.Н.И., който не съобразил повеДето си с правилата на ЗДвП. Според ищеца ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП-то водач следва да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди , изразяващи се в преживените от него болки и страдания от уврежданията му и преживения стрес, за което той предявил извънсъдебна претенция , по която ответното дружество образувало щета № ***г. , но не се произнесло в срок.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил **** , който е бил управляван от деликвента А.Н.И. по време на осъщественото по негова вина ПТП на 06.09.2022г. в град София да му заплати сумата от 12 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи претъпените от него болки и страдания от травматичните увреждания и стрес, причинени му в резултат на осъщественото на 06.09.2022г. пътно-транспортно проишествие в град София,
1 причинено от водача на автомобил **** - А.Н.И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със законната лихва върху това обезщетение от 31.03.2023г. до окончателото плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване на иска.
Ответникът ЗД „Б.И.АД оспорва иска по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в представения на 18.08.2023г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП ; осъществяването на противоправно повеДе от водача на автомобил ****; наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърДте от ищеца неимуществени вреди, ; тежестта на травматичните увреждания на ищеца и на преживения от него стрес от ПТП-то, както и размера на претендираното обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищеца , тъй като е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и поради движението му на малка дистанция от движещия се пред него автомобил *** в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.23,ал.1 ЗДвП.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за установено от правна и фактическа страна следното :
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се установява , че на 06.09.2022г. около 22.05 часа в гр.София, кв. ***” в района на № 16/гребна база Панчарево/ било осъществено пътно-транспортно проишествие с участието на три автомобила : лек автомобил ****, управляван от А.Н.И. се сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил *** , управляван от А.Е.Г. , при което вторият автомобил отскочил назад и нагоре и се ударил в движещия се попътно зад него лек автомобил „**** управляван от М. С. Н. (ищецът по настоящото дело). В резултат от ПТПто на място загинал А.Н.И.- водачът на лек автомобил **** , а на други осем лица , сред които и ищецът по настоящото дело – М. С. Илиев , били причинени травматични увреждания , като три от тях са били с опасност за живота. Според данните по настоящото дело една от пострадалите при ПТП-то – Д. Д.В. починала дни след инцидента от нараняванията й въпреки оказаното й лечение.
Според посоченото в Констативния протокол № ****г. , както и в приетото в заседанието на 11.10.2024г. заключение по съдебната авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, от техническа гледна точка причината за настъпването на 2 процесното ПТП е „повеДето на водача на лек автомобил **** , който при движението си е навлязъл в лентата за насрещно движение”. От Констативния протокол № ****г. се установява , че водачът на автомобил „**** ТК - А.Н.И. е загинал на място при катастрофата, поради което срещу него не е образувано нито административно , нито наказателно производство. Това е видно и от съдържанието на писмо № 17702/2022г. от 26.02.204г. от прокурор при СГП до настоящия съдебен състав , в което е посочено , че по образуваното досъдебно производство № 11262/2022г. по описа на Сектор РТП – Отдел „Разследване” – СДВР , пр. пр. № 17702/2022г. по описа на СГП „няма привлечено в качеството на обвиняем лице и не са вземани мерки за процесуална принуда” От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по делото са доказани противоправността на повеДето (деянието) на водача на автомобил автомобил
**** и причинната връзка между неговото повеДе и процесното проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищеца.
Според посоченото от вещото лице в приетото по настоящото дело заключение по съдебната авто-техническа експертиза към момента на настъпване на удара лекият автомобил „**** управляван от ищеца, се е движил със скорост около 60 км/ч. , като ищецът би имал техническа възможност да предоврати удара с автомобила ***, само ако се движил на разстояние след него не по-малко от 45 метра , но по делото няма данни за дистанцията между тези два автомобила преди удара. Според вещото лице по приетото в заседанието на 11.10.2024г. заключение по съдебно-медицинската експертиза , неоспорено от страните , от уврежданията на ищеца може да се направи извод , че той като водач на автомобил „Фолксваген”, рег. № СА 5360 КН е бил с поставен предпазен колан , но и при правилно поставен предпазен колан получените от него рани и контузии щяха да бъдат причинени. Следователно възражението на ответника за съпричинителство от страна на ищеца е недоказано , т.е. неоснователно.
Страните не спорят , а и от вписванията в представения по делото Констативен протокол № ****г. се установява, че между собственика автомобил **** – А.Н.И. и ЗД Б.И”АД към датата на ПТП-то - 06.09.2022г. е съществувало застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG*** Съществуването на това застрахователно правоотношение е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство с протоколно определение, постановено в първото открито заседание на 16.02.2024г. по настоящото дело.
От приетото в съдебното заседание на 11.10.2024г. заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 06.09.2022г. ищецът е получил травматични увреждания : „рана в дясно над очницата , двустранно рани в областта на изпълкналостите на двата хълбока , контузия на лявото рамо , контузия на гръдния кош , контузия на корема”, които са причинили на ищеца „интензивни и продължителни болки и страдания” за срок „не по-дълъг от15-20 дни” , като всяко от тези увреждания 3 представлява „временно разстройство на здравето , неопасно за живота”. Според вещото лице през периода на възстановяването „не е имало пречка ищецът да се самообслужва”, а към настоящия момент „ищецът се е възстановил напълно от тези травматични увреди , окончателно и не може да се очакват от тях усложнения”. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза не посочва да е било проведено специално лечение на травматичните увреждания на ищеца.
От приетото в съдебното заседание на 19.03.2025г. заключение на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните, се установява , че след смъртоносната катастрофа на 06.09.2022г., при която пострадали тежко приятели на ищеца , а дни след това починала от нараняванията си приятелката му Д., той е „имал тежък период , с неспокоен сън, панически атаки , като ускорено сърцебиене , задушаване”, страх , отказ да шофира, потърсил е психологическа помощ , като е провел 4 срещи с психолог.
При извършено от експерта на 16.01.2025г. психологическо обследване на ищеца е установено , че той има „ниско равнище на личностна тревожност”/22 бала според специална скала/ и „умерено изразена степен на ситуативна тревожност”/39 бала по същата скала/, като „не се регистрират данни за депресивна симптоматика”. Според вещото лице по съдебно-психологическата експертиза „няма приложени документи , които да са подписани от психиатър за поставена дигноза ПТСР / посттравматично разстройство/” на ищеца, представено е само становище от психолог Александрина Караиванова , която е приложила на ищеца тест за тревожност Леймар-Тесие , при който са „регистрирани завишени показатели на тревожност при ищеца – 200 точки”. Според вещото лице по съдебно-психолигечската експертиза ищецът „все още не е преработил психологически травмата от преживяното и не е изключено във времето при даД обсотятелства да се прояви с изразени характерни особености – например паник атаки и пр.”
В заседанието на 11.10.2024г. по искане на ищеца като свидетел е разпитана С.И Н.а , която е майката на ищеца. Според свидетелката след катастрофата той не спирал да плаче , разпитвал постоянно за приятелката си Д , не можел да спи , бил много разтревожен за всички , получил тик на лявото око. Не отишъл на първия учебен ден – 15 септември , въпреки че бил ученик. Поради получения тик потърсили консултация с психолог. Но този тик се проявява и досега , както и паник атаките , особено на годишнините от смъртта на приятелката му Д. Трудно завършил училище. Станал нервен. Останал му белег от сцепването на веждатата му, от който той се притеснява , както и от тика на окото.
Посещава сам гроба на Д. Според майката на ищеца от физическите травми , които отшумели за около месец , нямало усложнения , но психичните му травми продължават да се проявяват – събужда се посред нощ , плаче , изпитва страх , тревога , изтъпват крайниците му и лицето , проявява се тикът на окото , не говори.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за ангажирането спрямо ищеца на отговорността по чл.432 КЗ на ЗД Б.ИАД: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска отговорност" със собственика на автомобил ****, 4 управляван по време на процесното ПТП от деликвента
А.Н.И..; застрахователно събитие- нанасяне на телесни увреждания на ищеца - „рана в дясно над очницата , двустранно рани в областта на изпълкналостите на двата хълбока , контузия на лявото рамо , контузия на гръдния кош , контузия на корема”, , както и изживяване на силен стрес, причинени му от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице (пътнотранспортното проишествие, осъществено на 06.09.2022г.); неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от ищеца болки и страдания в резултат от нанесените му увреждания и психически стрес, и причинна връзка между тях и повеДето на застрахования деликвент.
Не се спори между страните , че ответникът не е определил и не е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществените вреди , причинени му от травмите от процесното ПТП , въпреки предявената извънсъдебна застрахователна претениця от 29.03.2023г. (представена по настоящото дело – б.с.).