Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 899 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14505/2023
Вид
Решение № 899
Подписан
29.02.2024
В сила
11.04.2024
Състав
Диана Илиева Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20235330114505 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от В. В. В., действащ поради малолетието си чрез неговата майка и законен представител В. М. П., срещу В. И. В.. В исковата молба се твърди, че майката на ищеца и ответникът са живели на семейни начала в гр. Х. от средата на 2012г, като от съвместното им съжителство се родил ищецът В.. От месец *****, още преди раждането на детето, неговите родители се разделили, като майката заедно с детето живеела самостоятелно в гр. П.. Сама отглеждала и се грижила за ищеца. За отглеждането на ищеца й помагали единствено нейните майка и баща.

Майката осигурявала всичко необходимо от финансово и емоционално естество, за да може В. да расте като здраво и пълноценно дете, което да не страда от липсата на баща в живота си. От момента на раждането на В. бащата напълно се дезинтересирал от детето, никога не бил полагал грижи за него, както и никога и по никакъв повод не подпомагал майката на сина си.

Никога не бил изплащал издръжка и майката сама осигурявала нужните финансови средства. Към настоящия момент В. посещавал частни уроци по английски език и тренирал лека атлетика в спортен клуб в гр. П.. И двете занимания се заплащали само от неговата майка. Майката на ищеца 1 многократно била разговаряла с ответника, като го молила да помага финансово за отглеждането на детето и да поддържа лични отношения с В., но от тези разговори не последвало нищо. Ответникът обещавал, но никога не се случвало това, което обещавал. Според ищцовата страна месечно била необходима парична сума в размер на 1000 лв. за отглеждането на детето, за закупуване на храна, дрехи и учебници на същото, заплащане на частни уроци по английски и лека атлетика, за осигуряване на джобни пари за училище, заплащане на екскурзии, които детето посещавало и летни лагери на българското Черноморие. Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за своето малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2023г., до настъпване на причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Освен това на основание чл. 149 от СК е направено искане съдът да осъди ответника да заплати на своето малолетно дете месечна издръжка за минал период от време, а именно за периода 04.10.2022 г. – 04.10.2023 г. в размер на 300 лв. месечно или общо сума в размер на 3600 лв., ведно със законната лихва върху сумата. Претендират се направените по делото разноски, като е направено искане съдът да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от СК.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв от ответника.

Предявените искове са по чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за раждане /л.9 от делото/ се установява, че В. В. В. ЕГН ********** е дете на В. М. П., ЕГН ********** и В. И. В., ЕГН ********** Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – П. за В. М. П. ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец.

2

Няма регистрация като самоосигурявато се лице. Няма участие в търговски дружества. Има подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. с Вх. № 1600И1482637 от дата 14.03.2023 г. с декларирани данни в Приложение № 1 /доходи от трудови правоотношения/ с придобит облагаем доход от трудови правоотношения с код 101 - 13811.85 лв. и Приложение № 10 - ползване на данъчни облекчения за деца по чл. 22в, ал.

8 от ЗДДФЛ. Към настоящия момент няма данни за подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2023 г.

Съгласно справка местни данъци и такси, е видно че има недвижими имоти и МПС – апартамент в гр. П. и МПС – *****. От трудовите си доходи получава трудова възнаглаждение в размерна 1100 лева месечно.

Касателно доходите на бащата на детето, видно от приложената и приета по делото като писмено доказателство справка от ТД НАП – П., за В. И. В. ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества; Няма подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. Към настоящия момент няма данни за подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2023г.

Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доводи по чл. 73. ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по Е ГН, за лицето няма данни за изплатени доходи различни от трудови, за период 2022 г. Съгласно справка местни данъци и такси, е видно че има декларирани данни за МПС - *****. Няма декларирани данни за недвижими имоти.

От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна: М. Г. П., ****** на ищеца. д. му и в. му живеели в гр. П. в собствено жилище на д. му. С бащата на детето били разделени от 10 години. Детето б ило малко, на 6 месеца някъде, когато се разделили. Чат-пат детето казвало, че баща му се обажда по телефона. Не бил идвал да го взима, да го води по почивки, да му купува дрехи, обувки. Не бил чул такова нещо. Бащата нямал никаква грижа за детето. Поне свидетелят не знае досега нещо да му е дал, камо ли пък да му е купил нещо. Детето щяло да се похвали. Чат-пат се били виждали, но бащата даже и не вдигал телефона, когато детето му звъни . Последно детето каза ло, ч е баща му нещо му е обещал, пак го е излъгал и затова не му вдига телефона. Детето било на ***** години, ученик в **** клас. Училището било близо до дома им. Майката го водила, взимала го. В училище се заплащала 3 храната на детето. Майката му давала пари за закуска и обяд. Не може да кажа какъв размер е сумата, но предполага, че е някъде към 10 лв. на ден. В. бил спортист. Тренира л спорт, ходил на състезания. Лека атлетика тренирало детето, имало златни медали. Заплащала се такса за тренировките - 70-80 лв., горе-долу, всеки месец. Детето ходило и на уроци по английски. 20 лв. на ч а с бил урокът, два пъти в седмицата ходи ло детето. Не било често боледуващо дете. Майка му му купувала витамини, които били скъпички. И свидетеля и съпругата му им помагали. В училище детето био без униформа.

За спорта майка му взимала маратонки, анцузи, сега зимно време термо бельо за тренировките. Шпайковете били скъпи, някъде към 150 лв., с които бяга л.

И те се сменяли често, защото детето растяло.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М. Г. П. , тъй като същият споделя непосредствените си възприятия досежно отношенията между страните, показанията му допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в определен размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на детето си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на 4 детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето В., както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 500,00 лева - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за заплащане на храната му в училище, за джобни пари, за извънкласни занимания – спорт и др. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300,00 лева месечна издръжка за детето си В., а останалите 200,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Съдът приема, че ответника е млад, здрав и в трудоспособна възраст, без здравословни проблеми, не дължи издръжка на друго непълнолетно дете или на родител. В този смисъл същият може да реализира доходи от труд в размер на средния за страната такъв. Укоримо е поведението на бащата и това, че не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето В.. Предвид изложеното съдът намира, че на настоящия етап предвид възрастта на детето и неговите нужди от издръжка, предвид доходите на родителите му и факта, че баща му не му дава издръжка и не участва по никакъв начин в живота на детето, съдът намира, че издръжката на детето следва да бъде ориентирана над минималната такава, поради което я определи на сумата от 300 лева месечно.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 300 лв месечно за детето В., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2023г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.

Относно искането за издръжка за периода от 04.10.2022г. до датата на завеждане на исковата молба -04.10.2023г. съдът намира, че същото е 5 основателно и следва да се уважи до размер на месечната издръжка от 300 лева.

Установи се в хода на производството, че ответника не е живял с детето си и не се е грижил за него в процесния период. Не е давал пари на детето по никакъв повод, не му е давал издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се има предвид, че за периода от 04.10.2022г. -04.10.2023г..социално-икономическите условия в страната не са се променили значително, което обуславя извода, че детето В. е имало нужда от издръжка и в този период от около 500 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на 300 лева на месец за детето В..

Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено е било в затруднено положение предвид факта, че бащата не му е давал никаква издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 04.10.2022г. -04.10.2023г. следва да се уважи за сумата в размер на 300 лв. месечно за детето В..