Решение № 22198 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22198 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110122346 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. И. В., с ЕГН: **********, чрез адв.

П. С., против Е.-А. Л. Т., с ЕГН: **********, с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 2000 лева – имуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар по досъдебно производство по пр.пр.

6484/2022 г. на РП Плевен – за претърпяно от ищеца ПТП, в което същият е пострадал и което е причинено по вина на ответника и 2/ сумата от 237.98 лева – обезщетение за забава за периода от 20.09.2023 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 47825/2024 г. на СРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП, настъпило на 22.11.2022 г. в гр. Плевен. Уточнява се, че ищецът бил пешеходец като в качеството си на такъв бил ударен от л.а. „Опел“, управляван от ответника, който нарушил правилата за движение по пътищата. След ПТП ищецът бил откаран в болница, където претърпял поредица от медицински манипулации.

Предвид настъпването на ПТП с пострадало лице било образувано досъдебно производство пр.пр. 6484/2022 г. на РП Плевен. Доколкото ищецът пострадал сериозно същият ангажирал адвокат, който да защитава интересите му като пострадал при ПТП в хода на досъдебното производство – срещу сумата от 2000 лева адвокатски хонорар по ДПЗС от 20.09.2023 г.

1

На следващо място се твърди, че срещу ответника Е.-А. Л. Т. било образувано АНД № 2253/2023 г. на РС Плевен, което приключило със споразумение по чл. 78А от НК – влязло в сила на 14.02.2024 г. Съгласно последното Е.-А. Л. Т. се признал за виновен за ПТП – престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК като му било наложено административно наказание „глоба“ от 500 лева. Доколкото не взел участие в наказателното дело поради спецификата му ищецът счита, че е претърпял вреда – изразяваща се в заплатения хонорар, който така и не му бил възстановен.

Върху посочената главница било изтекло и обезщетение за забава в размер на 237.98 лева за периода от 20.09.2023 г. до 31.01.2024 г.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: ДПЗС, протокол по АНД № 2253/2023 г. на РС Плевен.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез работодател – на 29.05.2025 г. като в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

В хода на ч.гр.д. № 47825/2024 г. на СРС възражение не е постъпило, доколкото е заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление при данни за напуснат адрес.

По делото е изискано и приложено за послужване АНД № 2253/2023 г. на РС Плевен.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., ищецът, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на исковете, като счита, че са налице предпоставките за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебно заседание представя списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответникът Е.-А. Л. Т., редовно призован – по месторабота на 10.09.2025 г. не се явява в първото по делото съдебно заседание. От същия до датата на заседанието не е постъпило искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са следните:

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

От представените писмени доказателства / ДПЗС, както и АНД № 2

2253/2023 г. на РС Плевен/ може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции. Освен това по делото не се съдържат данни ответникът да е платил част или цялото задължение. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на К. И. В., с ЕГН: ********** срещу Е.-А. Л. Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2000 лева – главница, представляваща имуществени вреди, претърпени от ищеца – заплатен от него адвокатски хонорар по досъдебно производство по пр.пр.

6484/2022 г. на РП Плевен – за претърпяно от ищеца ПТП, в което същият е пострадал и което е причинено по вина на ответника и 237.98 лева – обезщетение за забава за периода от 20.09.2023 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Горното налага предявените искове да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Ищецът претендира разноски от общо 2000 лева за адвокатски хонорар – като в списъка е посочено, че цялата сума е за заповедното производство, но при преглед на ДПЗС съдът установи, че 900 лева са за заповедното дело и 1100 лева за исковото производство.

Посоченият хонорар е очевидно силно завишен и прекомерен, но в случая ответникът не е потребител и липсва възражение за прекомерност на хонорара от негова страна.

В тази връзка и посочената сума заедно с държавна такса по заповедното дело следва да бъдат присъдени на ищеца.

По исковото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на СРС – в размер на общо: 44.76 лева съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 1.50 лева – такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.-А. Л. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *********** ДЪЛЖИ на К. И. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Белене, ***********, следните суми: 1/ сумата от 2000 лева – имуществени вреди, претърпени от ищеца К. И. В. и изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар по досъдебно производство по пр.пр. 6484/2022 г. на РП Плевен – за претърпяно от ищеца ПТП, в което същият е пострадал и което е причинено по вина на ответника Е.-А. Л. Т. и 2/ сумата от 237.98 лева 3

– обезщетение за забава за периода от 20.09.2023 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 47825/2024 г. на СРС.

ОСЪЖДА Е.-А. Л. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на К. И. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Белене, ***********, сумата от 944.76 лева – разноски по ч.гр.д. № 47825/2024 г. на СРС / за адвокатско възнаграждение и държавна такса/ и сумата от 1100 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото гр.д. № 22346/2025 г. на СРС.

ОСЪЖДА Е.-А. Л. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийския РС сумата от 44,76 лева – държавна такса и сумата от 1.50 лева – такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК по настоящото гр.д. № 22346/2025 г. на СРС.

УКАЗВА на Е.-А. Л. Т., с ЕГН: **********, че следва да заплати така посочената държавна такса и такса по чл. 102з от ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от решението и да представи доказателства за това, като го предупреждава, че в противен случай срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист и ще бъде пристъпено към принудително изпълнение.

При неплащане на определените такси след изтичане на едномесечния срок срещу Е.-А. Л. Т., с ЕГН: **********, да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Софийския РС за размера на държавната такса от 44,76 лева, за таксата от 1.50 лева по чл. 102з, ал. 3 от ГПК и за сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителния лист.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 47825 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

СЛЕД влизане на решението в сила изисканото за послужване АНД № 2253/2023 г. на РС Плевен да бъде върнато на съответния съд и съдебен състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4