Решение № 126 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. В., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500338 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №54/28.04.2026 г. по гр.д. № 20251310100005 по описа за 2025 г.на Районен съд-Б. са отхвърлени предявените от Ц. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. В.*******, против Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства - с. В.****, обл. В., ул.

„Първа“ № 51, представлявано от Е.Ц. - Управител, обективно съединени искове с правно основание 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за отмяна на Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства - с.

В.****, обл. В., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „санитар“ в Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства - с. В.****, обл. В., и за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.42 евро.

Осъдена е

Ц. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. В.*******, ДА

1

ЗАПЛАТИ на Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства - с. В.****, обл. В., ул. „Първа“ № 51, представлявано от Е.Ц. - Управител, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 485,73 евро.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Ц. К. А. , ЕГН ********** от с. В.***** чрез адв. Р. Р. – ВАК – пълномощник .

Поддържа се ,че решението е незаконосъбразно ,постановено при нарушение на закона,съществено процесуално нарушение ,необоснованост и неправилност.

Твърди се ,че за да потвърди издадената заповед БРС бил приел , че не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с искането на обяснения за твърдените нарушения, като работодателят бил „ доказал", че е искал такива обяснения.

В нарушение на закона и необосновано БРС приел , че заповедта е издадена при спазване на императивното изискване за искане на обяснения от работника.

Сочи се ,че още с исковата молба и впоследствие във връзка с доказателствените искания по доклада по делото ищцата твърдяла ,че не са искани обяснения за двете нарушения , които се цитират в заповедта, като били оспоР. представените и оформени като отказ искания за обяснения за твърдените две нарушения, посочени в заповедта.

Изводът на съда , че такива обяснения са искани и за двете нарушения , но че ищцата била отказала да подпише двете искания бил произволен ,като се базирал на обобщението , че свидетелите на ответника твърдели , че ищцата „ отказвала по принцип" да подписва каквито и да е искания и заповеди на работодателя.Доказване „ по принцип" в правото нямало , още по - малко в хипотезата на оспоР. удостоверявания с подписи на двама свидетели , че са поискани писмени обяснения.

В тази си част решението било необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение - без работодателят да е доказал , че е поискал обяснения за всяко от двете нарушения , послужили като основание за заповедта .

Съгласно константната съдебна практика липсата на искане на 2 обяснения за което и да е от двете нарушения било съществено процесуално нарушение, което влече незаконосъобразност на издадената заповед.

В нарушение на закона и необосновано съдът приел, че е доказано, че работникът е извършил посочените в заповедта две нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди се,че за твърдяното първо нарушение от август 2024 г. липсвали доказателства въобще, че е извършено, никой от свидетелите, доведени от ответника ,не твърдял и не дал показания за такова нарушение,т.е. същото било недоказано. Отделно от това извън вниманието на БРС останало , че видно и от заповедта , не ставало ясно какъв състав на нарушение на трудовата дисциплина е осъществен , за да се прецени като съставомерно и съответно работникът да знае какво нарушение евентуално е извършил и съответно да организира защитата си.

Що се отнася до твърдяното второ нарушение - доколко съдът безкритично обсъждал свидетелските показания на свидетеля К. , която продължавала да работи в дома , а в населеното място това било единственото място за работа, свидетелката твърдяла , че е установила, че завивките на О. са мокри едва когато е отишла да буди потребителите за сутрешен тоалет.

Информация за това какво се е случило била получила , след като започвала да разпитва другите потребители в стаята , защото самия О. нямал представа какво се е случило.

Видно и от свидетелските й показания ,никой от потребителите, които са разказали за „ инцидента" - неправомерното поведение на потребител от другата стая, който бил влязъл и залял с вода потребителя О. П. ,същите не твърдели и не са информирали дежурната нощна смяна санитар - ищцата.

Свидетелката не твърдяла, а и липсвали доказателства потребителите да се извикали ищцата , да е настанала суматоха, да е имало шум и викове - за да може ищцата да „ разбере", че се случва нещо нередно.

Видно от представената длъжностна характеристика нощната смяна на санитарите включвала и други дейности - като дезинфекцията на подове в различните части на дома , дезинфекция на съдовете в трапезарята , поради което и санитарят не бил непрекъснато около спалните на потребителите.Ищцата повече от 12 години работела в дома и била наясно с високите обществени очаквания и отговорностите на работата, при грижата за 3 тези с хора, които са с тежки дементни и психически проблеми , но при описаната обстановка тя не е имала никакви индикации , че се е случил подобен „ инцидент", за да може съответно да вземе съответните мерки.

Твърди се ,че тези обстоятелства не били обсъдени от съда , както и свидетелските показания на свидетелите И.И. и Т.Т., които БРС отказал да обсъждал , но от което било ясно , че работодателят е имал преднамерено отношение към ищцата и злоупотребявайки с права, бил търсил повод, за да уволни именно нея, поради което всеки „ инцидент с потребител" без значение дали наистина се е случил ,и без обсъждане при какви обстоятелства евентуално се е случил и можел ли е да бъде предотвратен и дали обективно включва неизпълнение на трудови задължения,бил използван като повод да бъде отстранена от работа ищцата в хипотезата на „ злоупотреба с права".

Поддържа се ,че Решението на БРС е постановено при нарушение на материалния закон.Правното основание на заповедта било, че ищцата системно е нарушавала трудовата дисциплина. За да е налице системност следвало да има три нарушения на трудовата дисциплина.

Както се било посочило по- горе - за първото твърдяно в заповедта нарушение работодателят не ангажирал доказателства при положение , че с исковата молба било оспорено , че е налице такова нарушение т.е. това нарушение било недоказано.Не ставало ясно какво точно нарушение на трудовата дисциплина било, поради което следвало въобще да се изключи .т.е не била налице системност и оттук изводът на БРС, с който е приел , че заповедта е законосъобразна бил в нарушение на закона - липсвала хипотезата на системност-три нарушения на трудовата дисциплина.

С оглед на изложеното се иска да се отмени решението на БРС като незаконосъобразно и необосновано и да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред Районен съд-Б. са предявени за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл.

225, ал.1 от КТ - отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и обезщетение за 4 времето през което работникът е останал без работа за срок от 6 месеца, с цена на иска 4 100.42 евро.

Исковата молба е предявена от Ц. К. А. от с. В.****, обл. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р. Р. от АК - В., против Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПРЛПР) - с. В.****, обл. В., представлявано от Е.С. - Управител.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „санитар“ в ответния Център. Сочи, че със Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР - с. В., ищцата била дисциплинарно уволнена. Твърди, че Заповедта й за уволнение е незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. В заповедта липсвали мотиви съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Твърди се, че от Заповедта за уволнение не ставало ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила, за да й бъде наложено най - тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. Сочи се, че липсата на мотиви в заповедта я лишават от възможността да организира защитата си. В Исковата молба ищцата оспорва, че е налице системност на допуснати нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в заповедта са цитирани само две нарушения. Също така твърди, че не става ясно какво е нарушението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като правната норма включва два различни състава, а от заповедта не става ясно какво нарушение е извършила кой от двата фактически състава е осъществила. В Исковата молба се излагат и твърдения, че работодателят - ответник не е изпълнил задължението по чл.

193, ал. 1 КТ да поиска обяснения от ищцата, преди налагането на дисциплинарното наказание. Ищцата отрича да е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, вменени й със заповедта за уволнение. Твърди, че съвестно е изпълнявала задълженията си и от страна на ответника е налице злоупотреба, с цел да бъде назначен друг „удобен“ на ръководството човек.

След прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата твърди, че е останала без работа, поради което претендира обезщетение за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.42 евро.

Предвид изложеното в Исковата молба се иска съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР - с. В., с която ищцата е дисциплинарно уволнена, същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Санитар“ в 5

ЦНСТПЛР - с. В. и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода, през който е останала без работа поради уволнението за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.42 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЦНСТПЛР - с. В., в който отговор ответникът оспорва обективно съединените искове. В отговора процесуалният представител на ответника твърди , че уволнението е законосъобразно. Сочи, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и че на ищцата са поискани обяснения от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.

Твърди се, че Заповедта е мотивирана и са спазени изискванията на чл. 195, ал.

1 КТ от страна на работодателя. Твърди се, че от страна на ищцата са извършени системни нарушения на трудовата дисциплина. Със Заповед № 41 от 20.06.2024 г., ищцата е била наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ответникът твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си, които са й вменени с длъжностната й характеристика и са налице основания за налагане на най - тежкото наказание на ищцата - уволнение. Ответникът се аргументира, че наложеното на ищцата наказание съответства на тежестта на извършените от нея дисциплинарни нарушения.Твърди,че е спазена законовата процедура при налагане на наказанието,че заповедта за уволнение е законосъобразна и мотивирана.

По искане на ответната страна и с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът е допуснал и разпитал по делото свидетелите: Н.П. К., М.Т.Г. и Д.П.Д..