Решение № 12167 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12167 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря ****** като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20241110101268 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*******“ АД съществуват вземания от М. О. О. за следните суми: за сумата от 1324.78 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. сумата от 15.00 лева- сторени от ищеца ликвидационни разноски) за вреди по МПС „*****“ с рег. № СВ ******* ВС от ПТП, настъпило на 05.07.2022г. в гр. София, на ул. „***“, отговорен за което е ответникът като водач на лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА, чиято ***** в това му качество била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „*****“ на автомобилистите и който управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 57.78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.08.2022г. до 11.01.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № ****/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 05.07.2022г. ответницата М. О. О., управлявайки лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА по ул. „***“ в гр. София, не съобразила избраната от нея скорост на движение с пътната обстановка и ударила паркирания към този момент лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ******* ВС, при което му причинила увреждания на обща стойност 1309.78 лева, за които собственикът на автомобила бил обезщетен от ищеца в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка „*****“ на автомобилистите на лек автомобил „*****“, като освен това сторил разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. С оглед на това и доколкото към момента на ПТП ответницата управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ищецът претендира последната да му възстанови заплатеното обезщетение, както и ликвидационните разноски за определянето му, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноските за настоящото производство.

1

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените срещу нея искове като недопустими с твърдение, че наказателното постановление, с което й било наложено административно наказание във връзка с процесното ПТП, било отменено. В условията на евентуалност оспорва претенциите като неоснователни, оспорвайки да е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта към момента на процесния пътен инцидент, както и доказаността по делото на това правнорелевантно обстоятелство.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че противно на поддържаното в отговора на исковата молба, предявените с последната искове са процесуално допустими, тъй като същите са насочени срещу лицето, за което се твърди да е причинило процесните увреждания при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Следователно, в случая чрез своите твърдения ищецът надлежно е обосновал пасивната процесуална легитимация на ответника. Наред с това, следва да се изясни, че евентуалната отмяна на наказателното постановление, с което на ответницата е наложено административно наказание за процесното ПТП, няма отношение към допустимостта на настоящото производство, чийто предмет са гражданскоправните (имуществените) последици от евентуално виновно противоправно поведение на М. О. при управление на МПС.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „*****“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата;

5/ соченото за делинквент лице да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „*****“ в полза на правоимащото лице, респ. в полза на неговия застраховател.

Между страните по делото не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: наличието към датата на процесния пътен инцидент на валидно и действащо застрахователно правоотношение по сключен с ищеца договор за застраховка „*****“, имащ за предмет деликтната отговорност на водачите на лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА, механизмът на процесния пътен инцидент, в т. ч. конкретно предприетото от ответницата като водач на лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА поведение, в резултат от което се е осъществил процесният удар, настъпване в причинна връзка със същия на сочените от ищеца увреждания по лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ******* ВС, като и че стойността, необходима за отстраняването им, възлиза на претендираната от ищцовото дружество сума.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение безпротиворечиво се установяват от надлежно приобщените като писмени 2 доказателства и неоспорени от името на ответницата документи, както следва: застрахователна полица № BG/30/122001297795 по отношение на лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА с период на застрахователно покритие от 05.05.2022г. до 04.05.2023г., протокол за ПТП № **** от 05.07.2022г., съгласно който лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ****** РА, управляван от ответницата М. О. О., на 05.07.2022г., около 06:50 часа, движейки се по ул. „***“, в района на бл. 518, блъснал паркирания вдясно на пътното платно по посоката на движение на автомобила лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ******* ВС, който, от своя страна, се изместил напред и блъснал паркирания пред него трети автомобил, в какъвто смисъл са и данните в депозираната пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от името на собственика на лек автомобил „*****“ с рег. № СВ ******* ВС, както и в приобщените като писмени доказателства документи, приложени по образуваната във връзка със случая административнонаказателна преписка, както и описзаключения по щета от 06.07.2022г. и от 12.07.2022г., съдържащи описание на вида и степента на уврежданията по лек автомобил „*****“.

Ето защо, в случая следва да се приеме за безспорно установено, че като не е упражнила достатъчен контрол над управлявания от нея лек автомобил, ответницата М. О.

О. не е съобразила поведението си с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, с което е станала единствена причина за ПТП, респ. за вредоносните последици от него, вкл. по лек автомобил „*****“. Така осъщественото от ответницата виновно противоправно поведение при ПТП, в причинна връзка с което са настъпили описаните от ищеца повреди по сочения за увреден лек автомобил, е обусловило възникването в правната сфера на същата, респ. на застрахователя на гражданската (деликтната) й отговорност, на задължението за обезщетяване на собственика на увредената вещ за причинените по същата увреждания, което задължение ищецът като застраховател по застраховка „*****“ на автомобилистите на лек автомобил „*****“ е изпълнил, като на 18.07.2022г. и на 08.08.2022г. е превел в полза на собственика на увредения автомобил сумата от общо 1309.78 лева- обстоятелство, което също не е спорно между страните, както и фактът на извършване и стойността на разноските за определяне на това застрахователно обезщетение в размер на 15.00 лева.

За пълнота и прецизност и във връзка с изложените от ответницата в отговора на исковата молба твърдения в тази насока следва да се изясни, че ангажирането на гражданската й отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД е независимо от и се осъществява при преценка и установяване на различни предпоставки от подлежащите на изследване за ангажиране на административнонаказателната й отговорност, която е публичноправна, а в случая се касае за наличие на основание за ангажиране на отговорността й за гражданските последици от противоправното й поведение. Поради това правноирелевантно е дали наказателното постановление, съставено във връзка със случая, е било отменено.

Независимо от това, следва да се изясни, че от данните по делото се установява, че в случая отмяната на същото е обусловена не от извод за недоказаност ответницата да е осъществила вмененото й поведение, а поради допуснати от актосъставителя нарушения при приложението на процесуалния и материалния закон.

С оглед на така изложеното и доколкото в случая не се спори, че възстановителната стойност на МПС по смисъла на нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ, разбирана като стойността, необходима за привеждане на автомобила в състояние като отпреди пътния инцидент, възлиза поне на посочената от ищеца сума от 1309.78 лева, следва да се приеме за доказано, че обемът на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност се равнява на същата.

Единственият спорен между страните въпрос касае доказаността по делото на соченото от ищеца правнорелевантно обстоятелство, с което същият обосновава съществуването в 3 правната си сфера на регресно вземане от ответницата, че към момента на ПТП същата е била с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Последното се установява както въз основа на протокола за ПТП, в който е отбелязано, че след извършена на ответницата проверка с техническо средство от служители на Отдел „Пътна полиция“ на СДВР е установено, че същата е употребила алкохол, като е отчетено количество над 1.2 промила, така и от приложените към административнонаказателната преписка и неоспорени от ответницата възпроизведен на хартиен носител резултат от изследването с техническото средство, както и талон за медицинско изследване, към каквото ответницата е била насочена от служителите на „Пътна полиция“, пристигнали на мястото на инцидента, съгласно които конкретно отчетеният от техническото средство резултат е 2.85 промила, което обективно е значително над минимално установения като допустим праг съобразно нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 ЗДвП от 0.5 промила.

С оглед на така установеното и доколкото доказателствената стойност на коментираните писмени доказателства не е разколебана от останалата доказателствена съвкупност, а и не е оспорена от името на ответницата, съдът намира за установено, че в имуществения комплекс на последната е възникнало регресно задължение съобразно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да възстанови в полза на ищеца заплатеното от последния застрахователно обезщетение от 1309.78 лева, както и сторените за определянето му разноски, за които не се спори, че възлизат именно на претендираната сума от 15.00 лева.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53fed63f-2d9f-4624-a1f5-f85d8a1c95d7