Решение № 116 от 28.10.2019, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. Луковит, 28.10

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: В.П. като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 652 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Застрахователна компания "Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "Ч.В." № ***, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д.- Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Н.З., против З. А. Н., Р.М.Н., ЕГН ********** и Е.М.Н., ЕГН **********, и трите с адрес: ***, като наследници на М. Р. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1 от Кодекс за застраховането /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1 , предл. 1-во Кодекс за застраховането /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН - с цена на иска 5271.30 лева.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 227, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането /отм./, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството, ищецът ЗК „Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу наследниците на виновното лице М. Р. Н., до размера на изплатеното от застрахователната компания обезщетение, което в конкретния случай е 5271.30. лева.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени - З. А. Н., Р.М.Н. и Е.М.Н., в качеството си на законни наследници на М. Р. Н., да заплатят на ЗК „Л.И." АД, сумата 5271.30 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, съобразно равни наследствени дялове. Отправена е молба в полза на ищеца да бъдат присъдени и всички направени съдебни разноски в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.06.2011г.; Заключение на САТЕ по ДП № ЗМ 214/ 11г. на РУ Луковит; История на заболяването; Резултати от образното изследване; Медицинска документация;

Епикриза; Задължителна застраховка ГО; Справка от база данни; Решение по гр. дело № 44733/ 2012г. на СРС; Съдебно-медицинска експертиза; Автотехническа експертиза; Покана за доброволно изпълнение по ИД № 20138530400478/ 2013г.;

Изпълнителен лист от 27.09.2013г.; Преводно нареждане от 08.10.2013г.; Преводно нареждане от 22.10.2013г.; Покана за доброволно изпълнение по ИД № 20138530400480/ 2013г.; Изпълнителен лист за 404.00 лв.; Преводно нареждане от 14.10.2013г.; Преводно нареждане от 28.10.2013г.; Справка за лихвите; Платежно нареждане за кредитен превод.

Ответниците не са депозирали в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. В проведеното съдебно заседание на 15.07.2019 г., ответниците З. А. Н. и Р.М. А. направиха заявление, че са се отказали от наследството на починалия М. Р. Н., като представиха 3 броя удостоверения, издадени от РС - Луковит, от които се установява, че техните откази са вписани в особената книга при съда по чл. 49 от Закона за наследството. Отправят молба представените удостоверения да се приемат като доказателства по делото.

В съдено заседание ищецът, чрез процесуалния си представител и с писмено становище поддържа иска.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства и като взе доводите на страните по делото, съдът прие за установено следното:

На 24.06.2011 г. около 20.00 часа, М. Р. Н. управлявайки лек автомобил марка „Опел Омега“ с рег. № ********, негова собственост, по път 30517 в посока на село Бежаново, след употреба на алкохол над допустимото - 1.5 промила и при движение с несъобразена скорост, като на прав и сух участък изгубил контрол над автомобила и излязъл в дясно от пътното платно и автомобилът се блъснал в дърво, след което се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП водачът М. Р. Н. е починал. В катастрофиралия лек автомобил пътували четирима пътника, които получили увреждания. Един от тях бил С.А.М., който е получил комоцио и охлузни рани по тялото. За настъпилото събитие бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17 от 24.06.2011 г. и било образувано досъдебно производство № 214/ 2011 г. по описа на РУ – Луковит, по пр. вх. № 1306/ 2011 г. по описа на ОП - Ловеч, като производството било прекратена поради смърт на водача.

В следствие на реализираното ПТП са настъпили увреждания на пътника в автомобила С.А.М., изразяващи се в контузко капитис. Комоцио церебри.

Контузия на тялото и охлузване на крайници. Към момента на реализиране на пътнотранспортно произшествие, собственикът на автомобил „Опел Омега" с per. № ********, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ЗК „Л.И."АД със застрахователна полица № 2231110398170 валидна към деня на настъпилото ПТП.

В следствие на претърпените неимуществени вреди С.А.М. е предявил претенция пред ЗК „Л.И." АД в качеството си на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност за обезщетяване на претърпените болки и страдания, по повод, на която е образувана щета № 0000-1000-63-12-7003, определен е размер на обезщетение 600 лева, което е изплатено на пострадалия.

Тъй като увреденото лице С.А.М. е счело, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е малко, предявил претенция за 8000 лева, както и предявил съдебен иск в размер на 7400 лева, разлика от претендираната и изплатена сума.

Образувано е гр.дело № 44733/ 2012 г. по описа на Софийски районен съд, като съдът постановил решение, с което е уважил иска в размер на 4400 лева неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 24.09.2012 г. - датата на подаване на исковата молба и присъдил разноски от 626 лева в полза на М.. По цитираното делото, като трето лице помагач били конституирани законните наследниците на починалия М. Р. Н. – неговата съпруга и деца - З.А.Н. негова съпруга, Р. М. Н. и Е. М. Н. негови деца.

Образувано е ИД № 20138530400478 при ЧСИ А.Д.. Съгласно получената покана за доброволно изпълнение ЗК "Л.И." АД е следвало да преведе на ЧСИ 4400 лева - главница. 459.92 лева - лихви, 404.00 лева - разноски 527.03 лева и други такси и адвокатски хонорар по ИД в размер на 446.00 лева. С преводно нареждане от 08.10.2013 г. сумата от 5840.23 лв. е изтеглена от ЧСИ А.Д. чрез наложен запор от банкови сметки ищеца. С преводно нареждане от 22.10.2013г. ищецът превел доброволно на същото ЧСИ по същото ИД сумата 5856.25 лeва. С писмо на ищеца до ЧСИ А.Д. е поискано да му бъде върната надвнесената сума в размер на 5856.25 лева. Образувано е и ИД № 20138530400480 при ЧСИ А.Д. за присъдените разноски по гражданското дело в размер на 404.00 лева. Съгласно получената покана за доброволно изпълнение, ищецът дължал сумата от 686.48 лева, която включва присъдени разноски по гражданското дело 404.00 лева, разноски по ИД 66.48 лева и адвокатски хонорар по ИД 216.00 лева. Сумата от 686.48 лева е преведена от страна на ищеца на ЧСИ А.Д., на два пъти - на 14.10.2013 г. и на 28.10.2018 г., като на 01.11.20213г. сумата служебно е върната на ищеца.

От преведената сума 686.48 лв. ищецът претендира само сумата от 404.00 лв. присъдени разноски по гражданското дело, които заедно с присъденото обезщетение и законната лихва образува за ищеца главница, която претендира от ответника.

Общо по двете изпълнителни дела ищецът претендира сумата от 5271.30 лв., която се получава като от общо преведените по двете изпълнителни дела 6526.70 лв., като е приспаднал направените разноските по изпълнителните дела. От преведената сума 686.48 лв. претендираме само 404.00 лв. присъдени разноски по гражданското дело, които заедно с присъденото обезщетение и законната лихва образуват за нас главница която претендираме от ответника. Общо по двете изпълнителни дела ищецът претендира сумата 5271.30 лв., която се получава като от общо преведените по двете изпълнителни дела 6526.70 лв., като се приспаднат направените разноските по изпълнителните дела.

За да обоснове претенцията си, ищецът сочи, че починалият М. Р. Н. е бил с алкохол в кръвта 1.5 за което има събрани доказателства в ДП № 214/ 2011 г. по описа на РУ Луковит, по пр. № 1306/ 2011г. на ОП Ловеч, и е причинил телесни увреждания - неимуществени вреди на С.А.М.. Поради, настъпилата смърт на виновния водач М. Р. Н. и съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 ЗН, отговорността за погасяване на задълженията е на неговите наследници – тримата ответници по делото.

От представеното Удостоверение изх. № КБО-192-1 от 28.05.2019 г. за наследници на М. Р. Н., починал на 24.06.2011 г., за което е съставен Акт за смърт № ****/ 26.06.2011 г. се установява, че наследници по закон на М. Р. Н. са неговата съпруга З. А. Н., Р.М.

А. – дъщеря и Е.М.Н. – син.

Същите, видно от представените удостоверения от Районен съд - Луковит са вписали отказ от наследството на М. Р. Н. – на З. А.

Н. отказът е вписан под № 3/ 03.01.2018 г., на Р.М. А. отказът е вписан под № 1/ 03.01.2018 г. и на Е.М.Н. отказът е вписан под № 2/

03.01.2018 г.

От представените по делото – справка от ОД МВР – Ловеч, сектор „пътна полиция“, Удостоверение рег. № ******/ 30.08.2019 г. издадено от ОД МВР – Ловеч, справка от НОИ, справки от банкови сметки, на които титуляр е бил починалия М. Р. Н., справки от Агенция по вписвания, е видно, че и тримата наследници не са извършвали действия по разпореждане с недвижимо и движимо имущество, парични средства и МПС, които са били собственост на починалия М. Р. Н..

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 227, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1 , предл. 1-во КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН.

Фактическият състав на регресния иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 пр. 1-во от КЗ /отм./ включва валидно и действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ПТП, причинено от застраховано лице в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма) в срока на застрахователния договор, заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение на увредения на основание застрахователния договор /чл. 227 КЗ /отм./. Налице са изброените предпоставки.

Налице са условията за ангажиране на регресната отговорност на наследниците /чл. 60 ал. 1 от ЗН/ на причинителя на вредата спрямо застрахователя, който е изпълнил задължението си по договора за застраховка и е изплатил обезщетения на наследниците на починалия. Основанието за ангажиране на тази отговорност е пр. първо на цитираната норма, което предвижда такава при условие, че водачът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 1.5 промила на хиляда, която употреба на алкохол е установена по досъдебно производство № 214/ 2011 г. по описа на РУ – Луковит, по пр. вх. № 1306/ 2011 г. по описа на ОП – Ловеч, което досъдебно производство било прекратено поради смърт на виновния водач М. Р. Н..

В случая обаче застрахования е починал и след смъртта му неговите единствени законни наследници са ответниците З.А.Н. негова съпруга, Р. М. Н. и Е. М. Н. негови деца.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за неговите задължения, е необходимо те да са приели наследството, като приемането произвежда действие от откриване на наследството. Според чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл. 49 ЗН ред. На първо място приемането на наследство може да е изрично с подаване на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особената за това книга. Според чл. 49, ал. 2 от ЗН наследството може да бъде прието и мълчаливо чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. В задължителната практика на ВС – Постановление № 4/30.10.1964 год. на Пленума на ВС, както и задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК от 2007 год. – решение № 535/02.09.2011 год. по гр.д. № 92/2010 г. на ІІ г.о., решение № 395/04.11.2010 год. по гр.д. № 309/2010 год. на ІІ г.о. и др. се указва на съдилищата, че мълчаливо приемане на наследството по 49, ал. 2 от ЗН е налице при извършване на фактически и правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Във всеки конкретен случай съдът, анализирайки събраните по делото доказателства, следва да прецени дали извършените от наследника действия сочат на воля за приемане на наследството.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53fe5651-0864-4690-86d4-a8eda3f2af76