Определение № 571 от 31.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Габрово, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500359 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1791 от 19.05.2026 г. от Застрахователно еднолично акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", чрез адв. Д. М., против Определение № 95 от 27.04.2026 г. по гр. д. № 178/2025 г. по описа на РС – Трявна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение и допълнение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се твърди, че с посоченото определение съдът неправилно е приел, че претендираното от тях адвокатско възнаграждение следва да се намали като прекомерно. Излага, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правната сложност на делото, т.к. се изисквало проучване и запознаване с предходните производства – наказателно и гражданско за обезщетяване на неимуществени вреди, както и с извършената работа от страна на адвоката – явяване в откритите заседания, пътуванията на процесуалния представител, представяне на писмена защита.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 248 ГПК, с която е поискано присъждане на целия заплатен размер на адвокатското възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, ответникът по частната жалба И. А.

П., действащ чрез законните си представители/настойници/ Й. Г. Н.-П.а и А.

И. П., чрез адв. С. Ч., оспорва същата като неоснователна, за което излага съображения. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.

А. П., действащ чрез настойниците си Й. Г. Й.П.а и А. И. П., срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с която се претендира да се осъди ответникът да заплати на ищеца, както следва: сумата от 5 871, 68 евро /11 484,00 лв./, представляващи разходи във връзка с лечението и поддържането на живота на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1 562, 60 евро /3056,18 лв./ – лихва за забава върху всеки направен разход от датата на извършването му до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" е направил в срока за отговор на исковата молба възражение за прихващане на исковите суми със следните суми, представляващи разноски в хода на производството по т.д. №120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, дължими от ищеца; 971,14 лв. – разноски за въззивна инстанция; 920,06 лв. – разноски в касационното производство;

100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, или общо сумата от 1 018, 08 евро. В срока за отговор ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати сумите от 5 530, 85 евро /10 817,41 лв./ – главница, представляваща получена на 19.07.2021 г. сума на отпаднало основание следствие частичната отмяна на решение № 134/09.06.2021 г. по в. т. д. 82/2021 г. на ВТАС, ведно със законната лихва от 19.07.2021 г. до окончателното плащане, и 661, 84 евро /1294,45 лв./ – лихва за забава.

С решение № 15 от 13.02.2026 г. по гр. д. № 178/2026 г. по описа на РС – Трявна съдът е приел за изцяло основателни предявените от И. П. искове.

Приел е, че направеното възражение от ответника за прихващане с дължими суми, представляващи разноски по т. д. №120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово са вече платени въз основа на представените фактури. Приел е, че насрещния иск на ищеца за главницата е основателен, и е прихванал с вземането по него задължението на ответника към ищеца, в резултат на което е осъдил ответника да заплати на ищеца разликата между двете суми.

Отхвърлил е насрещния акцесорен иск за лихва.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Застрахователно еднолично акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" за изменение на решението по гр. д. № 178/2025 г. по описа на РС – Трявна в частта за разноските. Съдът е приел, че доколкото в представените за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 215 лв. /равностойност на 1 643, 80 евро/ документи не е направено разграничение заплатената сума за адвокатско възнаграждение касае, както първоначалните, така и предявените насрещни искове, като е по равно за всеки от тях, т.е. 821,90 евро по насрещния иск, като по възражение от ответника по този иск е намалил това възнаграждение на сумата от 500,00 евро. Съобразил е фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адв. Д. М. работа 2

/участие в две от общо три проведени о.с.з. по делото и изготвяне на писмена защита/ и е приел, че не е налице основание за увеличаване на присъденото възнаграждение до пълния му заплатен размер.

В представения списък на разноските от ответника по делото, адвокатският хонорар от 1643,80 евро, за чието заплащане са представени доказателства, е посочен общо, без отбелязване размера за всеки от предявените първоначални и насрещни искове.

При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по производството. Взема се още предвид вида на спора и съответно вида и обема на осъществената правна защита /вид, количество и сложност на извършената работа от адвоката, вкл. труд и време при осъществяването й/.

При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантни са доказателствените факти, които следва да се установят по делото и доказателствата, които ги обективират. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от правното разрешение на повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси, което е различно по сложност във всеки отделен случай.

С оглед изхода на спора по делото – основателни първоначални искове, които са погасени частично в резултат основателността на насрещния иск за главницата, първоинстанционният съд правилно е приел, че от посоченото общо възнаграждение следва да се определи частта от него за уважения насрещен иск, приемайки сума равна за двата насрещни иска. Правилно е преценена фактическата и правната сложност на делото, с оглед вида и обема на защита по дела със сходен предмет, като са отчетени особеностите на защитата по конкретното дело и свършената от адвоката работа – отговор на исковата молба, възражение за прихващане, два насрещни иска /без особена фактическа и правна сложност на защитата по тях/, лично явяване в две от три открити съдебни заседание, изслушване на съдебно-медицинска експертиза по искане на ищеца по първоначалните искове, представяне на писмена защита.

На следващо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, следователно е без значение какъв е минималният размер на адвокатското възнаграждение според Наредба на Висшия адвокатски съвет. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

При съобразяване на гореизложените обстоятелства, настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е намалил по възражение за прекомерност на ищеца дължимото възнаграждение за процесуално представителство на ответника до размер от 500 евро, както и 3 правилно е оставил без уважение молбата на ответника за увеличаване на присъдените им разноски до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 95 от 27.04.2026 г. по гр. д. № 178/2025 г. по описа на РС – Трявна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4