Акт № 437 от 08.11.2022, съд
- Дело
- 188/2021
- Подписан
- 08.11.2022
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.442 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 , б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.118 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Велико Търново, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100188 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Пълномощникът на непълнолетната А. Г. А. – адвокат В. Т. от АК Перник, твърди , че детето е длъжник на „Ю. Б.“ АД-София по изпълнително дело № 519/2020 г. на ЧСИ С. К., рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие ВТОС образувано на 20.08.2020 г. въз основа на издадени срещу нея по ч.гр.д. № 39398/2011 г. по реда на чл.417, т.2 и чл.418 ГПК и връчени й на 11.05.2012 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2011 г. за следните непогасени парични задължения, произхождащи от договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006 г. , сключен с нейния баща и наследодател Г. И. А.
, починал на 15.05.2008 г. : сумата 34 137,66 лева представляваща половината от главницата / 68 275,31 лева/; сумата 7988,11 лева, представляваща половината от възнаградителната лихва/ 15 976,22 лева /, дължима за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 г. ; сумата 583 лева , представляваща половината от наказателната лихва за забава/ 1166 лева/ за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 г. ; сумата 160,95 лева , представляваща половината от годишната такса в размер на 0,5 %/ 321,89 лева/ за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 т., начислена по т.4.4.7 от раздел 4 на договора ; законната лихва върху главницата за периода от 16.09.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 1511,10 лева – разноски за издаването на заповедта за изпълнение. Първоначално срещу нея е образувано 1 изпълнително дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Б., с рег.№ 726 на КЧСИ, с район на действие ВТОС , по което последното предприето на 18.05.2012 г. действие за принудително изпълнение е вписването на възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот в резултат на направено на 25.04.2012 г. от банката -взискател нарочно искане за това. Съдебният изпълнител с постановление от 23.05.2018 г. е изявил воля санкционираща прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на банката настъпването на последиците на давността за тези вземания/ употребата на израза „не дължи на ..“ следва да се тълкува в смисъл на отрицание на възможността сумите да бъдат принудително събирани/ .
В с.з. пълномощникът поддържа предявените искове с доводи, изложени в писмена защита .
Ответникът оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата , че иск за установяване , че нещо не се дължи/ каквато е формулировката в петитума на исковата молба /, позован на погасителна давност е извън приложното поле на чл.439, ал.2 ГПК, защото изтичането на срока й не е нов факт по смисъла на този законов текст, а средството за защита е възражението по чл.414 ГПК, което не е упражнено ; изпълнително дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Б. е образувано на 25.04.2012 г. и е било висящо по време, когато ППВС № 3/1980 г. не е още обявено за изгубило сила с т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителна давност за вземанията прекъсната на датата на образуването му, не е текла до 26.06.2015 г. ; дори и да се приеме , че не се извършвани никакви действия за принудително изпълнение , което не е така , защото са искани и извършвани справки за имущественото състояние на длъжника и са заплащани такси , погасителната давност е изтекла не на посочената дата , а на 02.09.2020 г. поради наличието на мораториум, касаещ спиране на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. въведен със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.
Предявени са по реда на чл.439, вр. с чл.124 ГПК обективно съединени установителни искове за несъществуване на годни за принудително събиране вземания поради погасяването им по давност с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл.
111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Спор по настъпването на изложените в исковата молба и писмения отговор, факти/ обстоятелства , които са писмено документирани и съответно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК / издадените срещу ищцата заповед за изпълнение и изпълнителен лист, неупражнено по реда на чл.14 ГПК възражение срещу тази заповед, договор за отпускане 2 на ипотечен банков кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006 г. , сключен с нейния баща и наследодател Г. И. А.- източник на претендираните вземания / без разноските /, образуването на двете изпълнителни дела на посочените дати , налагането и вписването на възбраната, изявената воля на съдебния изпълнител да прекрати първото изпълнително дело / страните нямат.
Спорно е правното им значение с оглед последиците на погасителната давност като основание на предявените искове.
Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.
Изтичането на давностния срок след приключване на съдебното дирене в исковото производство по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, признаващо вземането или след като издадената заповед за изпълнение на вземането е добила законна сила, поражда основание на длъжника да оспори по исков ред принудителното му осъществяване по неприключило изпълнително производство/ чл.439, ал.1, ал.2 ГПК/ чрез позоваване на последиците на погасителната давност / упражняване на правото/ възражението на/ за погасителна давност /, понеже този срок е юридически факт/ чл.110 ЗЗД/ несъществувал към посочените моменти, а е такъв защото е елемент от легалния фактически състав на давността/ включващ и бездействието на кредитора /, без който не може да настъпят последиците й , а настъпването им без възможност да бъдат упражнени е правна безсмислица.- чл.439, ал.1, ал.2 ГПК.
Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а от прекъсването започва да тече нов давностен срок- чл.116 , б.“в“,чл. 117 ал. 1 ЗЗД.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкувателно разрешение образуването на изпълнителното производство е действие/ по точно казано молбата на кредитора за образуване на изпълнително производство, включваща искане за прилагане на определен изпълнителен способ / прекъсващо давността, а докато то е висящо тя не тече / разширително разбиране изведено от нормата на чл.115, ал.1, б“ж“ ЗЗД/.
3
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността не се прекъсва с образуването на изпълнително дело , а се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие/ насочване на изпълнението върху дадена вещ на длъжника чрез налагане на запор или възбрана , присъединяване на кредитори , възлагането на вземане за събиране или вместо плащане , извършването на опис и оценка на вещ , назначаването на пазач , насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица/ в рамките на определен изпълнителен способ/ при паричните задължения: изпълнение върху движима и недвижима вещи, изпълнение върху вземания на длъжника и изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/, от който момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила. Краят на прилагането му в съдебната практика следва да се приеме , че настъпва на 26.06.2015 г./ издаването на ТР № 2 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ , от който момент занапред започва прилагането на новото тълкувателно разрешение, доколкото законът не урежда обратното му действие и от кой момент се прилагат тълкувателните съдебни актове въобще/ ППВС и ТР/ .
Логически издържано е да се приеме , че когато някога в миналото е дадено тълкувателно разрешение за точно прилагане на конкретна законова материалноправна норма и се постановява нов тълкувателен акт по същия или сходен материалноправен въпрос, чийто отговор е обусловил предходното разрешение, с който акт правилността му вече се отрича / изоставя съобразно различни причини като промяна в законодателството или в обществено-икономическите условия, превръщащи старото разрешение в практически неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, приложението на новото разрешение настъпва занапред от момента, в който е постановено и обявено по съответния законов ред.
Това е така , защото по начало не може да бъде изисквано от съответния правоприложен орган и правните субекти, да съобразяват поведението си с тълкувателен акт, който все още не е постановен.
Така че всички „заварени“ от новото тълкувателно решение, факти, имащи значение за изпълнението на дадено вземане по процедурния ред на принудата в ГПК, т.е. вече породили правните си последици , то те следва да бъдат преценявани с оглед действалото към момента на настъпването им разрешение, дадено в загубилото на 26.06.2015 г. приложна сила ППВС № 3/1980 г.
Затова ако изпълнителното производство не е било прекратено на някое от основанията по чл. 433, ал.1 ГПК преди тази дата , то до същата погасителна давност относно изпълняемото вземане не се счита , че е текла/ в този смисъл вж. Решение № 4
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, IV Г. О.; Решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. № 2917/2018г. на ВКС, IV Г. О. /.
В разглеждания случай съдбата на първото изпълнително производство е преустановена преди началото на приложението на т.10 на новото тълкувателно решение. Давността за вземанията/ за главницата и разноските тя е по начало 5 годишна – чл.110 ЗЗД , а за останалите вземания тригодишна – чл. 111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД/ – предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е прекъсната след издаването им на 25.04.2012 г. с образуването на изпълнително дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Б./ ППВС № 3/1980 г./ , а след това на 18.05.2012 г. с факта на вписване на наложената по искане на взискателя – ответник от 25.04.2012 г. възбрана върху ипотекирания недвижим имот/ предприето действие за насочване на принудително изпълнение върху същия – чл.442 ГПК/. Тъй-като друго действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД не е предприемано/ справките за проучвания на имущественото състояние на малолетния тогава длъжник нямат характер на същинско действие за принудително изпълнение , а имат само подготвителна функция за евентуално бъдещо предприемане на такова действие / в продължение на две години , считано от 18.05.2012 г. , двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на бездействие на взискателя – кредитор, изразено в непоискване да бъдат извършени изпълнителни действия е изтекъл на 18.05.2014 г. и последицата му е санкционна – прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство.
В този момент е преустановено спирането на теченето на давността/съгласно ППВС № 3/1980 г. / и съответно е започнала да тече нова давност за вземанията , която дори и да би се приело , че е станала 5 годишна и за онези от тях, за които по начало е тригодишна, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, ако би се счела за приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД/ съдът обаче не споделя подобно насилствено тълкуване на тази норма /, е изтекла на 18.05.2019 г. , т.е. упражненото от ищеца възражение за настъпване на последиците й спрямо вземанията е основателно . Второто изпълнително производство е образувано едва на 20.08.2020 г. и ако и да са предприети по него някакви действия за принудително изпълнение/ каквито не си вижда да има/ те не прекъсват давността , тъй-като такава вече не е съществувала/ била е изтекла/.
Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53fdfccd-526b-4241-bd72-a127bc8923ce