Определение № 2471 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502595 по описа за 2024 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 2595/24г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от ЗК „Лев инс“ АД против определение на СГС 1-6 състав от 31.07.24г. по г.д. № 1789/23г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Жалбата е частично основателна:

Дружеството /жалбоподател/ не оспорва стореното от СГС /в контекста на праговете по Наредба № 1/ изчисление. Ответникът е изложил само принципни съображения /както в молбата си по чл. 248 от ГПК – депозирана пред първоинстанционния съд; така и в процесната въззивна жалба/, с които е обосновал тезата си, че /от една страна/: адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в случая не следва да бъде присъждано изобщо /или следва да бъде редуцирано съществено/ и, че /от друга страна/: върху този тип възнаграждение не следва да се начислява ДДС.

В контекста на изложеното:

Фактът /който не е спорен в процеса, а се явява и установен от съдържанието на съдебната преписка/, че по делото са извършени редица процесуални действия с участието на представителя на ищцата /в това число - събиране на различни видове доказателства: писмени, гласни и експертни/ обосновава /принципно – за да бъде възмезден положеният труд/ правото на адв. О. да претендира присъждане на възнаграждение при условията на чл.

38 от ЗА.

Най-новата практика на СЕС /която се съобразява от националната правораздавателна система/ обаче постановява, че този вид хонорар може да бъде определен и под минимума по Наредба № 1 /съобразно обема на осъщественото процесуално представителство/. В този смисъл /с оглед посочената съдебна практика/:

Видът, естеството и обемът на конкретно оказаната в случая правна помощ /от една страна/ и обстоятелството /от друга страна/, че дела като процесното /предвид предмета на спора по тези производства/ принципно не се отличават със съществена фактическа и особено правна сложност /макар да защитават по правило значителни материални интереси/ обосновава определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева.

1

Върху тази сума следва /съобразно постановките в практиката на ВКС за такива случаи/ да бъде начислено и ДДС в размер на 20% - 250 лева /т.е. дължимото възнаграждение по чл. 38 от ЗА в случая следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 1 500 лева/.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че – за идентичен вид процесуално представителство /за учредена по реда на ГПК и ЗПП безплатна правна помощ/ законът /Наредбата към ЗПП/ предвижда определяне на многократно /в пъти/ по-нисък адвокатски хонорар.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен /изменем/ частично.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 31.07.24г. и решение от 03.06.24г. на СГС 1-6 състав по г.д. № 1789/23г. в частта, с която в полза на адвокат В. О. е присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от 1 500 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2