Определение № 557 от 08.05.2020, Районен съд - Търговище

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е

№ 557, 08.05.2020 год., гр.Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Търговищкият районен съд, шести състав, в закрито заседание на осми май през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова, като разгледа докладваното от

Председателя гр.д. № 125 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С.Х.Я. ***, с която е предявен частичен иск за сумата от 1000 лв., част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. В молбата се твърди, че на 14.08.2019 год., около 21.30 часа на територията на общ.Търговище, на III-4008 км 1 +

800, е настъпило ПТП при което водачът на МПС „Мерцедес“, с рег № Н 7686 ВС, Б.К.Б.нарушавайки правилата за движение по пътищата, губи управление над автомобила си и блъска насрещно движещото се МПС, управлявано отД.Х.Я., като в резултат на удара последния се завърта, излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътна канавка. Твърди се , че в следствие на инцидента е пострадала ищцата, която е била пътник на задната седалка на МПС, управлявано от Д.Х.. Твърди се в молбата, че непосредствено след инцидента ищцата е постъпила по спешност в болницата в гр.Търговище, където е била на лечение от 15.08.2019 год. до 18.08.2019 год., като при постъпването е била с оплаквания от болки в лявото рамо, но при прегледа е установено, че същата има мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, а уврежданията, установени от съдебен лекар в следствие на ПТП били : спонтанни и палпаторни болки в челната област на главата и лявото рамо. Ищцата твърди, че в следствие на причинените при ПТП увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травмите и лечението, като възстановяването продължило дълго, появило се често главоболие, което и пречело да спи и налагало прием на обезболяващи лекарства, а самия инцидент породил у нея силен стрес, безпокойство и страх, психически и физически дискомфорт.

Ищцата твърди, че за ПТП е бил съставен Констативен протокол от органите на КАТ, в който е посочено, че виновен за ПТП е бил водача на автомобил „мерцедес“, както и че на водача бил съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. В молбата се твърди, че ответника е застраховател на виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна за периода 13.10.2018 год. – 12.10.2019 год. и ищцата предявила извънсъдебна претенция към ответника на 17.12.2019 год., който образувал преписка по щета, но с писмо от 08.01.2020 год. я е уведомил, че не са ангажирани достатъчно документи и е отказал изплащане на обезщетение. Поради това, ищцата моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да и заплати обезщетение за претърпени в следствие на ПТП неимуществени вреди в размер на 1000 лв., частично от 30 000 лв. Претендира лихви от завеждане на иска и разноските в производството. Към молбата са приложени писмени доказателства, относно твърдените от ищеца факти. Направени са и други доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Предявения иск е оспорен изцяло и по размер, и по основание. В отговора ответника оспорва исковата претенция и като недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл.

498, ал.2 и ал.3 от КЗ. Твърди, че не е налице отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и не е изтекъл предвидения в чл.

496, ал.1 от КЗ тримесечен срок от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност", която е от 17.12.2019 год. до предявяване на иска на 28.01.2020 год. Моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска, в условията на евентуалност да го отхвърли като неоснователен.

Като сложи на разглеждане материалите по делото съдът прие за установено следното : При фактически твърдения, изложени в исковата молба и отговора съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.

130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Съдът счита, че към момента на настъпване на ПТП, при което твърди, че е пострадала ищцата приложение намират нормите на КЗ, в редакцията му от 27.03.2018 год., като нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.

В разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл. 378, ал.

2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Изцяло в този смисъл Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК.

Действително нормата на чл.498, ал.3 от КЗ предвижда изключения при отказ на застрахователя да плати, но съдът счита, че настоящия случай не е такъв. Ищцата е предявила претенциите си към ответника, като при последния е заведена нейна молба от 17.12.2019 год., образувана е преписка по щета, като с писмо от 08.01.2020 год. ищцата твърди, че ответника е отказал плащане. Видно от приложеното по делото писмо ответника не е отказал плащане по същество, а е указал на ищцата какви документи не са представени от нея, предвид задължението и да съдейства за изясняване на всички обстоятелства, поради което я е уведомил, че „към момента няма основание да удовлетвори претенцията“, поради което съдът счита, че не е на лице отказ на ответника и разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ намира приложение.

Тъй като претенцията на ищцата към ответника за извънсъдебно уреждане на отношенията е от 17.12.2020 год., а исковата молба е депозирана в съда на 28.01.2020 год., то към момента на предявяване на иска не е изтекъл тримесечния рекламационен срок, явяващ се предпоставка за възникване правото на иск на увреденото лице против застрахователя, което обуславя недопустимост на иска.

Водим от горното,съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 125 / 2020 год. на РСТ, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца. Връщането да се извърши, след влизане в сила на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Окръжен съд-Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :