Решение № 328 от 03.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. П., 03.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720105682 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от С.В.Й. с ЕГН ********** и В. ВЛ. Г., с ЕГН ********** с адрес гр. П., гр. **** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК 113012360 Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор

С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Топлофикация- П.” ЕАД- гр.П. сумата от общо 3149.90 лв. /Три хиляди сто четиридесет и девет лв. и 90 ст./, от която главница в размер на 2071.61 лв. /Две хиляди седемдесет и един лв. и 61 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. **** за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., както и сумата 918.58 лв. /Деветстотин и осемнадесет лв. и 58 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2003г. до 20.11.2009г. и сумата 159.71 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3051/27.05.2010 и изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по частно гр.д. № 3683/2010г. на Пернишкия районен съд.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по гр. д. № 3683/2010 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 72/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. въз основа на издадения 1 изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Впоследствие ответникът подал нова молба до съдебния изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист, при което било образувано изпълнително дело № 2181/2021 по описа на ЧСИ А.М.. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 3149.90 лв. /Три хиляди сто четиридесет и девет лв. и 90 ст./, от която главница в размер на 2071.61 лв. /Две хиляди седемдесет и един лв. и 61 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. **** за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., както и сумата 918.58 лв.

/Деветстотин и осемнадесет лв. и 58 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2003г. до 20.11.2009г. и сумата 159.71 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 3051/27.05.2010 и изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по частно гр.д. № 3683/2010г. на Пернишкия районен съд

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва исковата претенция.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД е образувано гр.д.

3683/2010г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник С.В.Й. с ЕГН ********** и В. ВЛ. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. П., гр. ****. По това дело Районен съд гр. П. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3051/27.05.2010г. и изпълнителен лист от 20.08.2010 г., съгл. който С.В.Й. с ЕГН ********** и В. ВЛ. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. П., гр. **** следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” - П. сумата от общо 3149.90 лв. /Три хиляди сто четиридесет и девет лв. и 90 ст./, от която главница в размер на 2071.61 лв. /Две хиляди седемдесет и един лв. и 61 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. **** за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., както и сумата 918.58 лв. /Деветстотин и осемнадесет лв. и 58 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 30.11.2003г. до 20.11.2009г. и сумата 159.71 лева, направени разноски по заповедното производство, за 2 които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3051/27.05.2010 и изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по частно гр.д. № 3683/2010г. на Пернишкия районен съд.

Видно от приложеното изп.д. №72/2011 на ЧСИ Е.Д., последно извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително действие е от 22.06.2016г..

Видно от приложеното по делото копие на изп. дело №2181/2021 по описа на ЧСИ А.М., образувано по молба на взискателя от 01.09.2021г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 3 пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание 4

(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.

1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.