Определение № 213 от 22.04.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Разград, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500144 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 473/ 04. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 232/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И.

Т. за заплащане на сумите: за разликата от 708.21 (седемстотин и осем лева, двадесет и една ст.) лева до претендираните със заявлението 760.45 (седемстотин и шестдесет лева, четиридесет и пет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; 229.63 (двеста двадесет и девет лева, шестдесет и три ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 302.22 (триста и два лева, двадесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 415.56 (четиристотин и петнадесет лева, петдесет и шест ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.07.2022 г.; 400.00 (четиристотин) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 04.11.2022 г.; 171.28 (сто седемдесет и един лева, двадесет и осем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава(дата на предсрочна изискуемост) до 04.08.2023 г.; 148.62 (сто четиридесет и осем лева, шестдесет и две ст.) лева – лихва за забава за периода 04.08.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40010454564/ 29.06.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 49.16 лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за 1 разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. Т. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите:

760.45 (седемстотин и шестдесет лева, четиридесет и пет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; 229.63 (двеста двадесет и девет лева, шестдесет и три ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 302.22 (триста и два лева, двадесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 415.56 (четиристотин и петнадесет лева, петдесет и шест ст.) лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.07.2022 г.; 400.00 (четиристотин) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 04.11.2022 г.; 171.28 (сто седемдесет и един лева, двадесет и осем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава(дата на предсрочна изискуемост) до 04.08.2023 г.;

148.62 (сто четиридесет и осем лева, шестдесет и две ст.) лева – лихва за забава за периода 04.08.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40010454564/ 29.06.2022 г., както и деловодни разноски в размер на 49.16 лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и 2 приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст в размер на 320 лева и Флекси в размер на 440 лева при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 48, 57 % върху главница от 800 лева, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет 3 за допълнителни услуги.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 229.63 (двеста двадесет и девет лева, шестдесет и три ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2022 г. до 04.08.2023 г. , 30.00 (тридесет) лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.07.2022 г.; 400.00 (четиристотин) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 04.11.2022 г.; 171.28 (сто седемдесет и един лева, двадесет и осем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава(дата на предсрочна изискуемост) до 04.08.2023 г.; 148.62 (сто четиридесет и осем лева, шестдесет и две ст.) лева – лихва за забава за периода 04.08.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г. , законосъобразно районният съд е приел, че не се дължи. Отчитайки правото на вземане само за неплатена главница, задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд. По отношение на претенцията на наличие на задължение за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане на заявителя само за неплатена главница, че задължението на длъжника за връщане на дадената в заем сума е в размер на 708. 21 лв. Безспорно е, че длъжникът е погасил част от задължението си по договора с плащане на сумата в размер на 91. 79 лв., поради което задължението му за плащане за главница е в този размер. Неоснователен е изложеният довод в частната жалба, че съдът е извършил прихващане на платеното от длъжника. В случая не е налице хипотезата на прихващане на насрещни вземания по смисъл на чл. 103 от ЗЗД и съдът не се е позовал на тези правила.

Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 473/ 04. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 232/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. Т. за заплащане на сумите: за разликата от 708.21 (седемстотин и осем лева, 4 двадесет и една ст.) лева до претендираните със заявлението 760.45 (седемстотин и шестдесет лева, четиридесет и пет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; 229.63 (двеста двадесет и девет лева, шестдесет и три ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 302.22 (триста и два лева, двадесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 415.56 (четиристотин и петнадесет лева, петдесет и шест ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.07.2022 г.; 400.00 (четиристотин) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 04.11.2022 г.; 171.28 (сто седемдесет и един лева, двадесет и осем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава(дата на предсрочна изискуемост) до 04.08.2023 г.; 148.62 (сто четиридесет и осем лева, шестдесет и две ст.) лева – лихва за забава за периода 04.08.2023 г.