Решение № 397 от 16.12.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. ВРАЦА,16.12.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: МАРИЯ АДЖЕМОВА

Членове:МИРОСЛАВ

ДОСОВ мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ в присъствието на секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното от мл.съдия Никифорски в.гр.дело

N 583 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4268 /28.08.2019 година, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД, гр. София, 1784, бул. ***, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, чрез пълномощник юрисконсулт А.В. срещу Решение №182 от 10.07.2019 г. по гр.д. №1072/2018 г. на Районен съд Козлодуй.

Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло,както и отхвърляне на предявения иск срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е достигнал до извода, че на основание разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ можело да се направи извод, че нормативният акт изисква освен неправомерно вмешателство, да е констатирано и неизмерване, неправилно и/или неточно измерване и че липсвали доказателства за това.

Посочва се на следващо място, че Районният съд неправилно е приел, че не е доказано по безспорен начин, че приложеният констативен протокол е съставен по надлежния ред и пред лица, присъстващи на проверката, конкретно в отсъствие по време на проверката на представител на РУ - Козлодуй.

За неправилен се намира и изводът на съда, че изчислението на едностранната корекция на сметката е направено по правилата на ПИКЕЕ, но то не било точно.

Твърди се и че решаващият съд не се е произнесъл по въпроса дали за процесния период крайният снабдител на електрическа енергия е имал правото да извърши едностранна корекция на сметката.

Развиват се подробни съображения във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

В заключение се счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, че се касае за корекция на сметка, извършена законосъобразно,като начинът на извършване на проверката, периодът и размерът, за който е извършена корекцията на сметка, са съобразени изцяло с приложимите разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ, както и съобразно клаузите на Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Процесната сума е дължима от ищеца, като безспорно установена по основание и размер.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна - Етажна собственост - стълбище в град Козлодуй, област Враца, ж.к.***, представлявана от домоуправителя В.Д.Р., като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Козлодуй е валидно и допустимо,поради липса на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Районен съд - гр.Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Етажна собственост - стълбище в град Козлодуй, област Враца,ж.к.***,представлявана от домоуправителя В.Д.Р. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***,за установяване,че не дължи сумата сумата от 760,01 лв. с ДДС /седемстотин и шестдесет лева и 01 стотинки/, представляваща главница по издадена фактура с № **********/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.Така предявеният иск е уважен от първостепенният съд, който е приел,че не е доказано правото на ответника - въззивник да извърши едностранна корекция на сметката на абоната по реда на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ.

В исковата молба, представляващият Етажна собственост - стълбище в град Козлодуй, област Враца, ж.к.***, домоуправител В.Д.Р. твърди, че на 12.04.2018г. служители на ответното дружество извършили проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № 11376587, за което са съставили Констативен протокол № 3022990/12.04.2018г. За извършената проверка и констатираното нарушение проверяващите не били извикали представител на ищеца. За проверката той бил разбрал когато отишъл да плати текущата си сметка. Там установил, че му е издадена допълнителна фактура № **********/17.04.2018г. въз основа на констативен протокол.

Ищецът сочи, че действията на ответното дружество са незаконосъобразни, поради което такъв се явява и Констативния протокол, въз основа на който е издадена фактура № **********/17.04.2018г на стойност 760.01 лева. Признава, че с ответното дружество се намира в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и той дължи заплащане стойността на потребената енергия. Съгласно чл.98а от ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестените Общи условия /ОУ/. Счита, че в настоящия казус основният спор се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период, като причината е изменение в нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез юрисконсулт А.В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. В отговора си излага подробни съображения за това.Твърди се, че на средството за измерване на електроенергията на ищеца е извършена проверка, за което е съставен констативен протокол в присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията. При проверката са констатирани нарушения и промяна в схемата на свързване на електромера, което подробно е описано. Вследствие на това установено нарушение сметките на ищеца са преизчислени, като е спазена валидна методика. Според ответника редовно съставения констативен протокол по своя характер представлява официален свидетелстващ документ, които обвързва съда.

Третото лице - помагач „ЧЕЗ Разпределение България”АД счита, че искът е неоснователен и че ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД коректно е изяснил фактическата обстановка по настоящия казус и също правилно е посочил и нормативното основание за извършване на корекцията.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и подадения отговор към нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на ответника на сумата от 760,01 лв. с ДДС /седемстотин и шестдесет лева и 01 стотинки/,представляваща главница по издадена фактура от ответното дружество с № **********/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане на стойността на потребената такава от негова страна.

Основният спорен момент се свежда до това, дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и при какви условия, както и правилно ли е преизчислена сумата.

От приложеното по делото писмо с изх. №**********/10.10.2018г. по описа на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, адресирано до ищеца Етажна собственост – стълбище в град Козлодуй, жк.***,че със същото го уведомяват за извършена корекция на сметка, след извършване на процесната проверка, при която е начислена сума в размер на 760,01 лева съгласно приложено копие на фактура №**********/17.04.2018г. за посочената сума, дължима на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ..

От представения констативен протокол №3022990/12.04.2018г., съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България”АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите и служител на РУ-Козлодуй – свидетеля С.И.Д. – полицейски служител, се установява, че на 12.04.2018г. служители на ответното дружество извършили проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № 11376587, за което са съставили Констативен протокол № 3022990/12.04.2018г. на адрес в град Козлодуй, област Враца, жк.***, с титуляр Етажна собственост – стълбище, представлявана от В.Д.Р., при която било установено, че в момента на проверката на средството за търговско измерване /СТИ/, липсва пломба клеменен блок. Констатирана била и промяна на схемата за свързване на като изходящият проводник на електромера със сечение 6 MM2, бил присъединен към главния прекъсвач, към трета изходяща клема. По този начин консумираната по този проводник ел. енергия се измерва и не се заплаща.

От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във връзка с цитирания констативен протокол № 3022990/12.04.2018г. и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ, за периода от 13.01.2018 г.до 12.04.2018 следва да се доначислят 4140kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.

Въз основа на констативния протокол (на „ЧЕЗ Електро България“ АД) и предложението за корекция на сметка е издадена фактура № **********/17.04.2018г.,с която за периода от 13.01.2018 г.до 12.04.2018 на ищеца е начислена сумата от 760.01 лева на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ.

Представени са

Общи условия по договорите за продажба на „ЧЕЗ Електро България“АД.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда до наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период. За да уважи предявеният иск, районният съд е достигнал до извода,че не е доказано правото на ответника - въззивник да извърши едностранна корекция на сметката на абоната по реда на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост от ищеца на сумата от 760.01 лева,представляваща извършена от ответника "ЧЕЗ Електро България"АД корекция на сметка за минало време на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право.Лежащата върху ищеца доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.

За установяване съществуващо в негова полза материално право за извършване на едностранна корекция на дължимите суми за потребена електроенергия ответникът се позовава на предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е необходимо доказване на вина на потребителя.