Определение № 1656 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1656 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002902201 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Овергаз Мрежи” АД, представлявано от адв. Б. Д., срещу решение № 435 от 21.07.2025г. по т.д. № 850/23г. на САС, 3 състав, с което след отмяна на решение № 260316 от 14.08.2023г. по т.д. № 2560/2020г. на СГС, ГО, VI-7 състав, касаторът „Овергаз Мрежи” АД е осъден да заплати на „Булгаргаз” ЕАД по иск с правно основание чл.92 ЗЗД неустойка по т.7.5 от договор № 494-192/30.08.2018г. в размер общо на сумата 387 910,87 лева, от които 75 558,92 лева за месец октомври 2019г., 215 853,55 лева за месец ноември 2019г. и 96 498,40 лева за месец декември 2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.12.2020г. до окончателното плащане на сумата; по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 39 856,02 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода 13.11.2019г. – 18.12.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 33 010,87 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 24 955,43 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на

1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилен извода за валидност на клаузата на т.7.5 от процесния договор, с който е договорена претендираната неустойка, като излага подробни доводи за противоречието й с повелителни правила на закона – Закона за енергетиката, Наредба № 2 от 19.03.2013г. за регулиране на цените на природния газ и Правилата за търговия с прирорен газ, както и за противоречие на тази клауза с добрите нрави. Поддържа, че въззивният съд необосновано – в противоречие със събраните доказателства и изводите на вещото лице, е приел за доказано прилагането на правилото на по-малкото от двете количества за процесния период. Намира, че по делото не е доказано ищецът действително да е доставил обеми в повече от реално приетите природен газ, въпреки че тежестта за установяване на този факт му е възложена с определение на първоинстанционния съд от 16.05.2022г., като липсва информация относно разпределените от „Булгартрансгаз” ЕАД на „Булгаргаз” ЕАД количества природен газ на входна точка Негру вода 1 и на входна точна Негру вода 2/3 на дневна база. Сочи, че този факт е потвърден в приетата по делото пред въззивния съд СТЕ, изготвена от в.л. В.. Поддържа, че всички месечни актове, представени с исковата молба, не са подписани от него, а само от ищецадоставчик, а съгласно СТЕ, изготвена от в.л. Иво Димитров, в модул „доставки” в системата на „Булгаргаз” ЕАД няма записи за датата на предоставяне на месечните актове за процесния период. Намира, че поради липсата в месечните актове на графа с данни „доставено” количество газ, те не могат да имат предвидената в т.10.8 от договора обвързваща доказателствена сила. Твърди, че с оглед на това и според т.10.2 от договора доставеното количество газ е това, което е разпределено от оператора на „Овергаз Мрежи” АД, като няма данни в съответния договорен ден „Булгаргаз” ЕАД да е разполагало с допълителни количества природен газ, които купувачът да не е приел. Излага и доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при липса на направено оплакване във въззивната жалба за нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада е разгледал служебно въпроса за допуснати според него нарушения при докладване на делото.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като излага доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на 2 съдопроизводствените правила поради формиран извод за неправилно приложен процесуален закон от страна на първоинстанционния съд при липса на направано оплакване за това във въззивната жалба. Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Длъжен ли е съдът да възприеме експертиза, основаваща се на доказателства, които не са били приети по делото и не са били известни на страната, за да има възможност да ги оспори?

2. Допустимо ли е експертизата да се основава на доказателства, които са на чужди езици, които не е доказано, че вещото лице владее, както и вещото лице да представя доказателства, включително на чужди езици, които не са били представени от страните в преклузивните срокове по ГПК?

3. Допустимо ли е въззивният съд да формира решаващите си изводи в противоречие с изводите на вещото лице в приетата по делото експертиза, като се позове на представените към нея доказателства от експерта, които не са приети по делото по реда на ГПК?

Ответникът „Булгаргаз” ЕАД, представляван от адв. М. Г. и адв. Гергана Димитрова, оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че не е формулиран конкретен въпрос или не е посочено кои указания на въззивния съд в конкретния случай са във връзка с нарушения на доклада, както и че противно на твърденията в касационната жалба, във въззивната си жалба е изложил доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, довели до лишаването му от възможност да докаже твърденията си. По отношение на формулираните процесуалноправни въпроси поддържа, че по първия въпрос е формирана практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, а останалите два въпроса не съответстват на доказателствата по делото, тъй като всички изводи на въззивния съд се основават на данните в текстовата част на заключението на СТЕ, потвърдени от съответните приложения към него, приети като доказателства по делото, и в случая не се касае за доказателства на чужди езици, а за заявки/потвърждения на заявки, които съдържат числа /дати и количества природен газ/, ненуждаещи се от превод. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните пред двете инстанции доказателства, е намерил предявените искове за доказани. Приел е, че в чл.7.5 от сключения договор за доставка на природен газ № 494/192/30.08.2018 г. на входен пункт на газопреносната мрежа страните са уговорили за неприетото количество газ при неравномерна доставка с повече от 10% от ДКК през всеки един ден от съответния месец на доставка клиентът да заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане. Посочил е, че за тези суми според чл.7.7 предложение първо се издавало уведомление за допълнително плащане, изчислено на база на месечния акт, и е конкретизирано кои количества газ се считат за доставени - тези по чл.10.2 от договора, както и възможността на клиента да оспори мотивирано данните от месечния акт, вкл. уговорките за начина на заплащане на количествата неприет газ.

Въззивният съд е споделил и препратил към мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното от ответника възражение за нищожност на клаузата за неустойка за заявени и непотребени количества газ на две основания – поради противоречие на императивни правни разпоредби и поради противоречие с добрите нрави. По отношение на възражението за противоречие с правни норми - на чл. 30 ал.1 т.7 от ЗЕ във вр.чл. 2 т.1 и чл. 17 ал.1 и 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) /тъй като в правилата за ценообразуване на природния газ е предвидено включването на компонента за разходи за доставка от внос за вътрешния пазар, т.е. недопустимо е договарянето с допълнителни клаузи на суми, които да се събират над потребеното количество, тъй като тези разходи са вече включени в цената/, е изложил съображения, че в чл.22, ал.1 от ПТПГ (приложими в отношенията между страните), в изр.второ, изрично е предвидена възможността в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите да се договорят освен условията, по които клиентът 4 прави заявки към своя доставчик, и съответните неустойки при отклонение на заявките от реално потребените количества. Изтъкнал е, че нормативното определяне на цената на природния газ не изключва отговорността на страните по договорите и конкретно на ответника в качеството му на краен снабдител за неизпълнение на договорни задължения. Във връзка с твърденията, че процесната клауза за неустойка противоречи и на чл. 5 ал.3 от ПТПГ, в който е предвидено, че когато страна по договорите по ал.1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ, и направеното от ответника тълкуване, че съобразно тази норма следва да бъде уговорена в договора на обществения доставчик с вносителя аналогична неустойка на тази в техния договор, въззивният съд е приел, че пълно съвпадане на отговорността за неизпълнение на договора в тези два договора не е предвидено от цитирания текст, като „условията на доставка“ не визират тази отговорност.

Намерил е за неоснователно и възражението за противоречие на процесната клауза с добрите нрави, тъй като била едностранно наложена и не изпълнявала присъщата си функция, като е изтъкнал, че не е налице неравноправно третиране на субектите по договора, доколкото при неизпълнение на задължения по договора от страна на ищеца също е предвидена неустойка. Добавил е, че обезщетителната функция на процесната договорена неустойка е ясно изводима от факта, че е уговорено между страните при неизпълнение на задължението за приемане на ДДК с 10% да се заплаща неустойка в размер на 10%, т.е. е налице уговорка за покриване на претърпени реални вреди от ищеца, който е следвало да се задължи по друг договор да достави уговореното количество природен газ. Посочил е и че относно действителността на уговорката за неустойка по същия договор е налице влязло в сила решение по т.д. № 541/2023г. по описа на САС, което не е било допуснато до касационно обжалване по т.д. № 768/24 по описа на ВКС, първо т.о.

Въззивният съд е приел за установено, че при условията на неравномерна доставка ответникът е заявил за месец октомври, ноември и декември 2019г. количества с 10% по-малки от ДДК. Във връзка с оспорването на ответника в писмената му защита на наличието на условията по договора на „неравномерна доставка“ е посочил, че този въпрос не е бил изследван чрез 5 назначена експертиза, тъй като това обстоятелство не е било оспорено в писмения отговор на исковата молба. Намерил е извода на първоинстанционния съд, че не били доказани условията на неравномерна доставка, без такова възражение да е неправено от ответната страна и при липса на спор между страните по делото по този въпрос до приключване на устните състезания, за приет при неправилно приложен процесуален закон.

Въззивният съд е приел, че ищецът е издал уведомление за допълнително плащане, с което ответната страна е могла да се запознае съобразно уговореното в договора от уеб платформата, посочена в договора между страните, като не се твърди и доказва такова възражение да е направено. По повод възражението на ответника, че не е получил тези документи, е взел предвид изслушаната в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Иво Димитров, установаваща, че месечните актове за процесния период от време са били предоставени от ищеца на ответника в модул „Доставки“, от който са изпратени и електронни съобщения на електронната поща на „Овергаз Мрежи“АД, като последният е бил уведомен за предоставените в модула месечни отчети и тези месечни актове са преглеждани от „Овергаз Мрежи“АД в неговия акаунт в модул доставки. Приел е, че по идентичен начин на ответника са били предоставени и уведомленията за допълнително плащане на неприето количество газ за процесните месеци. Въззивният съд се е позовал при формиране на правните си изводи и на сключеното между страните споразумение, с което ответната страна признава количеството неприет природен газ съобразно месечните отчети и уведомленията за плащане, като е посочил, че в това споразумение се уточнява единствено цената на договорените и неприети количества природен газ.