Протокол № 1317 от 19.09.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1317 гр. Варна, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева И.а при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева И.а Гражданско дело № 20233100100345 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът В. Х. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът Г. К. В. , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът З. П. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. Ж. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът П. П. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. П. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Ж. П. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът О. П. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Л. П. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът „ОПТИМИСТАС“ ООД, редовно призован по телефона, Представлява се от адв. Ц. Й. – Стоева, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради 1 което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Ж.: Поддържам исковата молба. Няма да правим допълнения към нея.

Оспорваме отговора. Нямам възражения по проекта за доклад.

Адв. Б.: Депозирали сме писмени отговори, в които сме изложили подробни съображения, които поддържаме. Оспорваме иска. Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.

Адв. Й.: Оспорваме иска. Поддържаме отговора на ИМ. Моля да приемете представените с отговора на исковата молба доказателства. Оспорвам твърденията на ищците, за което са им допуснати трима свидетели. Твърдя, че има данни, че ищците не са владели и ползвали имота през целия период. Имам данни – писмени доказателства, че в имота се намират други лица.

Адв. Ж.: Всички изложени в отговорите доводи за неоснователност на иска са неоснователни. Доверителите ми притежават в тази сграда два апартамента – процесния на третия етаж и един на долния етаж. Те не живеят постоянно там. Постоянният им адрес е в гр. Белослав, това е безспорно. В тези два апартамента живеят двете им деца от 4 години.

Кирил В. – синът им живее в апартамент № 6. Той пътува и живее там, когато се върне.

Децата им не упражняват владение, а са децата на собствениците. В долния апартамент живее синът им Христо. Той също е бил предмет на делба, но искът е отхвърлен с влязло в сила решение на ВКС. Двете им деца живеят в двата апартамента, но не са им прехвърлени.

СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните, намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, поради което, на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявени от В. В. и Г. В. срещу П. С., Г.

Г., Г. Б., Ж. Г., З. В., О. Х., Л. Г. и „ОПТИМИСТАС” ООД, ЕИК 205645206, гр. Варна, субективно съединени искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В. В. и Г. В. са собственици на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.”**********” № 9, ет. 5 с идентификатор № **************.100.1.6 по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на 2

АГКК, находящ се на пети етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № **************.100 по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: **************.100.1.13, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата си молба, ищците В. В. и Г. В. твърдят, че са придобили по време на брака си правото на собственост върху процесния недвижим имот, на основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г.

Владението върху обекта им е предадено по силата на предварителен договор за покупко – продажба, сключен с обещателя С.Ж на 15.03.2001г. Окончателната сделка е изповядана в изискуемата от закона форма на нотариален акт на 30.11.2001г., след вписване на искова молба за делба, вписана в СВ – Варна на 25.05.2001г. в производството по 980/2001г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се още, че собствеността върху апартамента не е преминала в патримониума на купувачите, тъй като правата на продавача им С.Ж са били отречени с влязло в законна сила съдебно решение по посоченото дело, влязло в законна сила на 26.07.2012г.

С посочения съдебен акт, поставен в първа фаза на делбеното производство, оставен в сила с решение от 11.01.2010г. по в.гр.д. № 833/2007г. на ВОС и решение от 25.07.2012г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1076/2010г., е допуснат до делба спорния апартамент, между съделителите и при следните квоти: 16/36 идеални части за П. С.; 3/36 идеални части за Г. Г.; 3/36 идеални части за Ганка Б.а; 8/36 идеални части за З. В. и 6/36 идеални части за Сийка Х.а. От делбата е изключен праводателя на ищците С.Ж.

Твърди се, че съделителите П. С., Г. Г., З. В., Г. Б. и Ж. Г., явяващи се наследници по закон на Г. Б.а, О. Х. и Л. Г., наследници по закон на Сийка Х.а, между които е допуснат до делба недвижимия имот, са се легитимирали като съсобственици до деня на влизане в сила на постановление за възлагане - 30.05.2022г., издадено в изпълнително производство по изпълнително дело 20198920401331 по описа на ЧСИ Христо Г.ев, с което имотът е възложен на „ОПТИМИСТАС” ООД.

Поддържа се, че ищците са упражнявали явно, несъмнено и необезпокоявано фактическата власт върху апартамента с намерение за своене в периода от деня на влизане в сила на решението в първа фаза на делбеното производство – 25.07.2022г. до деня, предхождащ исковата молба – 12.02.2023г. /вкл./, придобивайки собствеността върху него, заплащайки през целия период данъците за имота и консумативните разходи.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците З. В. и П. С., са релевирали съображение за недопустимост на исковете, предявени срещу съделителите – физически лица, евентуално, 3 за неоснователност по следните съображения:

И към деня на подаване на исковата молба, и към дена на получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, З. В. и П. С., не са носители на идеални части от правото на собственост върху апартамента, защото е бил възложен на ответното дружество „ОПТИМИСТАС” ООД с постановление за възлагане от 14.02.2022г. Липсата на спор досежно принадлежността на правното на собственост, което принадлежи на дружеството обуславя липса на правен интерес от предявяване на искове за собственост срещу лица, които не са титуляри на вещното право.

След като ответниците – физически лица не са се разпоредили с имота посредством правна сделка, а по отношение на него е проведена публична продан, то в случай постановките на ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС, не може да намери приложение. В случай, че производството спрямо физическите лица – ответници, съдът намери за допустимо се поддържа неоснователност на претенциите.

Оспорва се твърдението, че владението върху имота е предадено въз основа на предварителния договор на 15.03.2021г., който не е нотариално заверен и няма достоверна дата. Документът се „оспорва по отношение на авторство, съдържание и дата.” Твърди се, че ищците са уведомени за висящо дело за делба и са били задължение да осигурят съдействие за провеждане на оглед, което не са сторили и са санкционирани с глоба.

Давността е започнала да тече от влизане в сила на решението във втората фаза на делбеното производство, поради което до подаване на исковата молба изискуемият давностен срок, не е изтекъл. Докато трае производството за делба, давността е била спряна до влизане в сила на решението във втората фаза, а именно до 20.12.2017г. С образуване на изпълнителното производство по молба на П. С., давността следва да се счита прекъсната, както и с последващо наложената възбрана на 12.12.2009г. и опис, извършен на 21.08.2020г.

За времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., давностният срок, следва да се счита спрян, на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.

Давността следва да се счита прекъсната и с признанието на ищците, че правото на собственост принадлежи на взискателите, обективирано в протокола за опис, съставен на 21.08.2021г., подписан от Кирил В., явяващ се син на ищците и пазач на имота.

Заплащането на данъци и консумативни разноски по разкрити партиди на ищците е без правно значение за придобивната давност.

Изложеното налага извод, че ищците не са придобили собствеността върху имота на соченото основание, тъй като не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ОТИМИСТАС“ ООД, счита, че производството спрямо него е недопустимо, позовавайки се на разпоредбата на чл. 482, ал. 2 ГПК, според която купувачът става собственик, независимо дали вещта е била собствена на длъжника и в негова ползва възниква право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението.

4

Ищците са уведомени за воденото изпълнително производство и са могли да упражнят правата си, което не са сторили и след влизане в сила на постановлението за възлагане.

Оспорват се твърденията владението да им е предадено с надлежен писмен договор.

Оспорват се и твърденията за осъществено владение в заявения период, годно да направи ищците собственици на вещта. Същите са знаели за воденото делбено производство, в което правата на техния праводател са отречени и за образуваното изпълнително производство, последното смущаващо владението, поради което се настоява за отхвърлянето на предявените искове.

ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

В тежест на ищците е да установят е да установят, че по време на брака си в режим 5 на съпружеска имуществена общност са придобили правото на собственост върху имота, чрез явно, необезпокоявано и несъмнено упражняване на фактическата власт с намерение да го своят в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г., както и, че владението върху него им е предадено С.Ж на 15.03.2011г. въз основа на предварителен договор за покупко – продажба.

В тежест на ответниците е да установят своите възражения, от които извличат изгодни за себе си последици, вкл. спирането и прекъсването на придобивната давност.

УКАЗВА на ищците, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за твърденията си, че владението им е предадено от С.Ж на 15.03.2001г., както и, че са в брак и са упражнявали фактическата власт с намерение да своят имота в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г.

Във връзка с предоставената възможност за гласни доказателства е постъпила Молба вх. № 19361/04.08.2023 г. от адв. Ж., процесуален представител на ищците по делото, с която са поискани трима свидетели за установяване на факта кога и от кого е предадено владението върху процесното жилище на ищците и на обстоятелството относно упражняваното владение в посочения по исковата молба период.