Определение № 131 от 10.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Габрово, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А.ов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500009 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.419 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С. С. против разпореждане за издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.1702/2025 по описа на РС Габрово.

Твърди се, че документа който е представил заявителят е нередовен, вземането по този документ не е изискуемо и не се дължи. Компетентен да издаде заповедта бил съдът по постоянен адрес на длъжника или местоизпълнението.

Заповедта е издадена на основание счетоводни документи и договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2013 г. за сумата от 1300 EUR и допълнително споразумение за преструктуриране към него от 05.01.2017 г. На 26.09.2016 г. след забава на вноските по кредита и след констатирано просрочие и в предвидена клауза от договора, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.71 ЗЗД вр.чл.432 ТЗ и ТР.№4/2013 г. т.18 ВКС, след съобщението за обявената предсрочна изискуемост на 26.09.2016 г., достигнало до жалбоподателя с редовна връчена нотариална покана, всички бъдещи падежи по договора за потребителски кредит от 20.12.2013 г. за сумата от 1300 eur се считат настъпили и всички срокове за изтекли, отпада и погасителният план.Договорът за потребителски кредит не се изпълнява разсрочено, а като едно изцяло изискуемо задължение, който факт променя характера на правоотношението от дълг с периодични 1 плащания в дълг без срок и с незабавна и пълна изискуемост към датата на предсрочната изискуемост.

В жалбата се твърди още, че според заглавието на документа от 05.01.2017г., цитиран в заповедта, същият има за цел да преструктурира кредита. Самото преструктуриране се изразява най-често в удължаване на срока, рефинансиране или обединяване на задължения. Според жалбоподателя, в случая не става въпрос за рефинансиране, тъй като не се отпуска нов кредит с който да се погаси стария и не се обединяват задължения. Споразумението имало за цел да удължи срока на съществуващият кредит. Предсрочната изискуемост изменя задължението и след като настъпи не може да се отмени едностранно, а трябва да се сключи ново споразумение между страните, в което ясно и недвусмислено да е разписано,че правните последици от предсрочната изискуемост се отменят и се възстановява разсрочването.

Жалбоподателят счита, че постигнатото между страните писмено споразумение относно начина на последващо изпълнение на задължението, включително определяне на нови срокове за плащане, няма правно значение на договор за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, в подкрепа на което цитира съдебна практика на ВКС.

Споразумение, което се опитва да удължи срок , който е изтекъл и не може да се удължава имало невъзможен предмет - чл.26 ал.2 ЗЗД.Сключването му противоречало на принципа на правна сигурност и имало за цел заобикаляне на закона,тъй като кредитът вече бил класифициран като просрочен по смисъла на ЗКИ. Процесното вземане не е изискуемо и не се дължи, тъй като по договора за кредит за текущо потребление от 20.12.2013 г. вече е настъпила предсрочна изискуемост на 26.09.2016 г. Ако се приеме,че допълнителното споразумение за преструктуриране, с което се удължава срока на задължението е валидно, жалбоподателят намира, че по едно и също облигационно отношение и за едно и също задължение, предсрочна изискуемост като правен институт може да се приложи само веднъж,а последващата противоречи на закона и няма действие спрямо задължението.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който се поддържа, че частната жалба е недопустима, а по същество - неоснователна и 2 недоказана и се иска съдът да я остави без разглеждане, респ. без уважение, по подробно изложени в отговора съображения.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното:

На основание заявление на „Банка ДСК“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с която се разпорежда длъжникът А. С. С., в качеството му на кредитополучател да заплати на кредитора „БАНКА ДСК" АД следните суми: главница- 763,04 евро;със законната лихва от постъпване на заявлението в РС Габрово на 12 август 2025 г. до изплащане на вземането;

225,70 евро- договорна лихва за периода от 20.03.2022 г. до 26.08.2024 г.; 37,32 евро - санкционна лихва за периода от 20.03.2022 г. до 26.08.2024 г.; 96,97 евро - законна лихва за периода от 27.08.2024 г. до 11.08.2025 г.и 60,00 евро разходи по изискуем кредит и разноски по делото 89,33 лв., вкл. платена ДТ39,33 лв. и юрк. възнаграждение- 50 лв., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Неизпълнени задължения по договор кредит за текущо потребление от 20.12.2013г. и допълнително споразумение от 05.01.2017 г., изискуем от 27.8.2024 г.

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист за вземанията, посочени в заповедта.

Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК , преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418, ал. 2 изр. 1 и ал. 3 от ГПК, и наличие на неравноправни клаузи.

Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката заявител. Същото съдържа данни за вида и датата на сключения договор с потребител, посочена е датата на разрешаване на кредита, договорения размер, срок и валутата на кредита, дата на настъпване на изискуемостта, броя и размерите на непогасените вноски, размера на неиздължената главница, този на възнаградителната лихва и периода й, 3 конкретните такси по пера и общо дължимата сума, поради което са изпълнени изискванията за редовност на документа от външна страна.

За да се произнесе по въпроса относно удостоверяването в извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК на ликвидно и изискуемо вземане е необходимо да се изясни основанието, от което произтича вземането.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и извлечението от сметка заявителят сочи като основание за вземането договор за кредит от 20.12.2013 г. и допълнително споразумение от 5.01.2017 г. В заповедното производство пред районния съд към заявлението е приложен договор, сключен между страните на 20.12. 2013 г. и допълнително споразумение от 5.01.2017 г. също между страните, но отнасящо се до друг договор между тях, сключен на 19.12.2012 г. с предмет друга, различна от процесната предоставена сума като кредит и различен погасителен план. Документът, на който се основава изготвеното извлечение от счетоводните книги – допълнително споразумение за преструктуриране на договор за кредит за текущо потребление 11/21443475 от 20.12.2013 г. от 5.01.2027 г., е представен във въззивното производство както от жалбоподателя, така и от ответника по жалбата. С жалбата е представено също и уведомление на нотариус Кр.Консулова за връчена нотариална покана от 12.08.2016 г. от „Банка ДСК“ АД до жалбоподателя, с която е уведомен, че банката обявява договора от 20.12.2013 г. за предсрочно изискуем. Поканата е получена на 26.09.2016 г. от трето, неучастващо по делото и договорите лице, без отбелязване на връзката му с кредитополучателя. Дори и да се приеме, с оглед твърденията в жалбата, че поканата е надлежно връчена на длъжника, то тя оповестява предсрочната изискуемост само на договора, сключен на 20.12.2013 г. Едва след обявяване на предсрочна изискуемост на този договор на 26.09.2016 г., на 5.01.2017 г. е сключено допълнителното споразумение между страните, с което те преуреждат отношенията си по вече обявения за предсрочно изискуем договор. Уговаря се нова главница, различен лихвен процент и ГПР, други месечни вноски, различен погасителен план и друг краен срок за плащане20.12.2026 г.

Именно тези изцяло новоуредени отношения между страните отразява и представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, удостоверяващо претендираните вземания. В т. 8 са посочени сумите по 30 4 бр. вноски с настъпил падеж – от 20.03.2022 г. до 20.08.2024 г. в общ размер от 524.41 евро. Тези суми, дължими по договора от 5.01.2017 г., са изискуеми, поради настъпил падеж, към датата на подаване на заявлението. Останалата претендирана главница от 239.93 евро се търси като предсрочно изискуема/ 763.04. – 524.41/. Съдът намира, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договор от 20.12.2013 г. не разпростира действието си върху допълнителното споразумение от 7.01.2017 г., тъй като то е сключено след нейното обявяване на 26.09.2016 г.Въпреки, че в заявлението е посочено като основание освен допълнителното споразумение и договора от 20.12.2013 г., от извлечението от счетоводните книги недвусмислено личи, че претенцията се основава само на задължението, поето с допълнителното споразумение от 7.01.2017 г. Поради това, въпреки, че е именувано допълнително споразумение, то представлява нов договор между страните по отношение на който също следва да бъдат изпълнени условията за обявяването на цялата сума по него за предсрочно изискуема. По делото няма данни до длъжника да е достигнало уведомление за обявена предсрочна изискуемост, поради което такава не е настъпила към момента на подаване на заявлението. От изложеното следва, че по отношение на сумата от 239.93 евро, посочена като главница при предсрочна изискуемост, вземането не е изискуемо. Същото се отнася и до сумите, претендирани като обезщетение за забава след 27.08.2024 г. до 11.08.2025 г. и разноски за изискуем кредит в размер на 96.97 евро.

Заповедният съд дължи и преценка за неравноправност на договорните клаузи. Съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал. 2 на цитираната норма изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно.

В случая договорната уредба, на която се позова заявителят се отклонява от императива на закона. В чл. 18. 1 от ОУ към договора е предвидено, че при забава на длъжника за плащане, главницата се олихвява с договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 процентни пункта, което означава, че на потребителя се начислява възнаградителна лихва плюс надбавка. Отделно, на самостоятелно основание чл.18.2 от ОУ, възнаградителната лихва продължава да се начислява. Посочената уговорка по чл. 18. 1 от ОУ, имаща характер на неустоечна клауза е нищожна, поради 5 предвиждане на по –голям размер на обезщетение за забава над законния лимит, съгласно чл. 33 от З ПК.

Освен това, вземането за възнаградителна лихва противоречи на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, доколкото размерът й е начислен върху общата стойност на главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва, т. е. налице е анатоцизъм, водещ до нищожност на клаузата за договорната възнаградителна лихва по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.Уговорката в процесния договор, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка на главницата по кредита фактически означава прибавяне към размера на главницата и на всички просрочени задължения за лихви, в т. ч. и наказателни такива, върху които на свой ред се начислява съответната възнаградителна лихва, което противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. При анатоцизъм се достига до влошаване на положението на длъжника, доколкото чрез преструктуриране на изтеклите лихви и преобразуването им в кредитна главница се достига до увеличаване на задължението за лихви. В този смисъл и по отношение на договорната възнаградителна лихва в размер на 225.70 евро не следва да се допуска предварително изпълнение на заповедта.