Определение № 2899 от 15.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2899 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. С. като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300503111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,

ЕИК 202527341, чрез процесуален представител юрк. Х.А., срещу разпореждане №25914 от 15.11.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15647/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.св, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. С. М., ЕГН **********, за сумите от 420,24 лв.- главница по договори за заем №902200070154 и за допълнителни услуги към заем №9022-00070154 от 14.08.2021г., сключени между длъжника и „Микро кредит“ АД; 43,78 лв.- договорна лихва за периода 21.10.2021г.-21.02.2022г.; 216,90 лв.сума за пакет допълнителни услуги за периода 21.10.2021г.-21.02.2022г.; и 39,33 лв.- обезщетение за забава за периода 22.10.2021г.-25.10.2021г., които вземания са били прехвърлени на заявителя от „Микро кредит“ АД съгласно Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения

/цесия/ от 12.03.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

1

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че към договора за заем е бил сключен договор за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“, включващи посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД или директно в офис на дружеството, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, електронен портфейл или QR код, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. По този договор длъжникът е поел задължението да заплаща месечна цена на пакета допълнителни услуги в размер на 43,38 лв., като така поетото допълнително задължение не е било взето предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, посочен в договора за заем.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на разходите. Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения, доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на цената на пакета допълнителни услуги. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от 2

ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговореното възнаграждение по договора за допълнителни услуги не е било включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

От изложеното дотук се налага изводът, че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият да е нищожен. След оставяне на заявлението без движение заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е заплатил сумата от 140 лв., с която са били погасени частично задълженията му за заплащане на главница, договорна лихва и пакет допълнителни услуги.

При това положение и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, тъй като точният размер на задълженията на кредитополучателя не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за изпълнение. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в състезателното производство по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по валидността на договора и по размера на задълженията на кредитополучателя.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

3

№25914 от

15.11.2022г. на

Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15647/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.св.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4