Решение № 1365 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501754 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул.“Вл. В.“ ***, чрез адв. В. С., срещу Решение № 1919/27.05.2024г., постановено по гр. дело № 7966/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав, с което е осъден въззивника да заплати на В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна бул. „М.Л.“ ***, сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 67 230,00 лв., представляваща дължима сума на отпаднало основание - развален Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 09.06.2018 г., формирана, както следва: 200 лв. от общо 830 лв., заплатени на 15.10.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 01.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1100 лв., заплатени на 31.07.2018 г.; 300 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 02.08.2018 г.; 500 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 13.07.2018 г.; 500 лв. от общо 3500 лв., заплатени на 20.07.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 26.10.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 25.09.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 03.07.2018 г.; 2000 лв. от общо 10 000 лв., заплатени на 03.09.2018 г.; 2000 лв. от общо 7500 лв., заплатени на 29.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1000 лв., заплатени на 16.01.2019 г.; 200 лв. от общо 800 лв., заплатени на 28.01.2019 г.; 500 лв. от общо 15000 лв., заплатени на 11.06.2018 г.; 200 лв. от общо 4000 лв., заплатени на 20.12.2018 г.; 200 лв. от общо 3000 лв., заплатени на 04.06.2018 г.; 200 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 31.05.2018 г.; 200 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден въззвника да заплати на ищеца Р. разноски в размер на 3 725,60 лв., което решение е постановено при участието на Л. А. Д., Д. М. П. и О. Ю. П., в качеството им на трети лица – помагачи. В жалбата се излага, че решението е неправилно, немотивирано и несъобразено 1 със закона и съдебната практика. Излага се, че не са обсъдени доказателствата, ангажирА. по делото, в тяхната съвкупност, както и са приети за доказвА. факти, на които е било изрично указано на ищеца, че следва да установи, но това не е било сторено. Твърди, че въпреки вмененото задължение ищецът не е установил вида на обекта, който е следвало да бъде изграден от ответника, не са представени инвестиционен проект, разрешение за строеж, поради което и не е изяснено каква е причината за незавършване на обекта. В този смисъл, оспорва се, че е налице неоснователно обогатяване на ответника. Освен това се сочи, че не е установено разваляне на договора, тъй като не са ангажиране доказателства отправеното волеизявление на ищеца да е достигнало до ответника. Твърди се, че липсват доказателства наредените суми в полза на третите лица да са престация по процесния договор, тъй като и в самите платежни нареждания е изписано като основание - захранване на сметка.

Въззивникът оспорва извода на съда, че преведените по сметка на третите лица суми са достигнали до ответника, респективно че последният се е обогатил с получаването им.

Затова и се твърди, че доколкото не се е установило, че извършените преводи са именно като престация по сключения договор, то дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на същия от страна на ответника, то с преведените суми последният не се е обогатил. Още повече, че един от преводите в полза на О. П. е извършен преди сключване на процесния договор. Предвид изложеното моли решението да бъде отменено и искът- отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. Б., с който въззивната жалба се оспорва. Излага се, че наведените в жалбата основания не са налице. Сочи се, че доказателствената тежест е правилно разпределена и ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил указаните от съда факти. Твърди, че липсват твърдения, че ищецът не е оказал съдействие за изпълнение на задълженията на ответника, поради което и установяване на факта какъв вид обект е трябвало да бъде изграден, е неотносимо. Моли решението да бъде потвърдено.

Третите лица-помагачи на ищеца Л. А. Д., Д. М. П. и О. Ю. П., редовно уведомени, не са изразили становище по жалбата.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът В. Р. излага, че с ответника А. С. Д. е сключил договор за строително-ремонтни дейности от 09.06.2018 г., като ищецът е възложил на ответника да извърши следните строително-ремонтни дейности: цялостно изграждане на къща с дървена конструкция с площ 107 кв.м., в гр.Варна, кв. Галата в собствен на възложителя парцел до степен на завършеност: по БДС, подове – ламинат, стени – фина шпакловка, В и К и електрически мрежи – на изводи /тапи, два броя бА./ тоалетни, камина, без контакти, осветителни тела, без санитария, кухненско оборудване и обзавеждане. Стойността на договора е била 45 000 лв. Твърди се, че уговореният срок за изпълнение е 3 месеца от започване на СМР, както и от заплащане на дължимата авансова сума. Съгласно сключения договор сумата е следвало да се заплати от ищеца на ответника по следния начин: 20 000 лв. аванс по банков път или в брой, а останалата сума според строителния процес. Сочи се, че въз основа на сключения договор за СМР ищецът е извършил парични преводи в полза на лицата Д. М. П., О. Ю. П. и Л. А. Д., като това е било сторено по договорка с ответника, който е посочил и номерата на банковите сметки на тези лица, които са му били близки.

Твърди се, че преводите са извършени от ищеца по договореност с ответника А. С. Д., като същият е искал сумите да бъдат превеждани по посочените от него сметки, тъй като е имал запори върху банковите си сметки в този период . Излага, че това са били сумите, необходими за да изпълни ответникът задълженията си като изпълнител по посочения договор. Именно по така постигнатата договореност с ответника, ищецът е заплатил в изпълнение на договора следните суми на посочените дати в банковите сметки на 2 горепосочените лица. Сочи се, че са заплатени следните суми по банкова сметка на Л. А. Д.:

830 лв., заплатени на 15.10.2018 г.; 1500 лв., заплатени на 01.11.2018 г.; 1100 лв., заплатени на 31.07.2018 г.; 2000 лв., заплатени на 02.08.2018 г.; 2000 лв., заплатени на 13.07.2018 г.;

3500 лв., заплатени на 20.07.2018 г.; 1500 лв., заплатени на 26.10.2018 г.; 5000 лв., заплатени на 25.09.2018 г.; 5000 лв., заплатени на 03.07.2018 г.; 10 000 лв., заплатени на 03.09.2018 г.;

7500 лв., заплатени на 29.11.2018 г.; Сочи се, че са заплатени следните суми по банкова сметка на Д. М. П.: 1000 лв., заплатени на 16.01.2019 г.; 800 лв., заплатени на 28.01.2019 г.;

Сочи се, че са заплатени следните суми по банкова сметка на О. Ю. П.: 15000 лв., заплатени на 11.06.2018 г.; 4000 лв., заплатени на 20.12.2018 г.; 3000 лв., заплатени на 04.06.2018 г.;

2000 лв., заплатени на 31.05.2018 г.; 1500 лв., заплатени на 12.12.2018 г. Впоследствие ответникът А. С. Д. станал неизправна страна по договора за СМР от 09.06.2018 г., тъй като не изпълнил задълженията си по същия, въпреки че ищецът – възложител като изправна страна по договора му бил предоставил паричните суми. Излага се, че от ответника не са извършени каквито и да било СМР. Въпреки многократно предоставяния срок за изпълнение такова не е последвало. Затова и ищецът е развалил договора за СМР, като е изпратил изявлението си за разваляне, обективирано в телепоща изх. № 25/12.04.2022 г. до ответника.

Сочи се, че макар и с изявлението за разваляне на договора срок за изпълнението на ответника да не е даден, то това не опорочава развалянето на договора, тъй като изпълнението вече е станало безполезно. Безполезността на изпълнението произтича от това, че ищецът е имал нужда от процесната къща, за да живее там именно в периода на сключване на договора за СМР и по-точно след изтичане на договорения 3-месечен срок за строителство, тъй като е продал собствения си апартамент, откъдето произхождат и средствата, които е превел и които са обект на спора. Моментът на разваляне на договора е 15.04.2022 г. – съвпада със срока, който е даден на ответника със същата телепоща да върне получените суми. При евентуалност, в случай, че съдът прецени, че претенцията на основА.е договор за СМР от 09.06.2018 г. е неоснователна, се твърди, че ответникът А. С. Д. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с описА.те парични суми. С оглед на горното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер от 10000,00 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 67230,00 лв., представляваща дължима сума на отпаднало основА.е - развален Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 09.06.2018 г., формирана, както следва: 200 лв. от общо 830 лв., заплатени на 15.10.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 01.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1100 лв., заплатени на 31.07.2018 г.; 300 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 02.08.2018 г.; 500 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 13.07.2018 г.; 500 лв. от общо 3500 лв., заплатени на 20.07.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 26.10.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 25.09.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 03.07.2018 г.; 2000 лв. от общо 10 000 лв., заплатени на 03.09.2018 г.; 2000 лв. от общо 7500 лв., заплатени на 29.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1000 лв., заплатени на 16.01.2019 г.; 200 лв. от общо 800 лв., заплатени на 28.01.2019 г.; 500 лв. от общо 15000 лв., заплатени на 11.06.2018 г.; 200 лв. от общо 4000 лв., заплатени на 20.12.2018 г.; 200 лв. от общо 3000 лв., заплатени на 04.06.2018 г.; 200 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 31.05.2018 г.; 200 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 10000,00 лв., представляваща частичен иск от общата сума от 67230,00 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца, формирана, както следва: 200 лв. от общо 830 лв., заплатени на 15.10.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 01.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1100 лв., заплатени на 31.07.2018 г.; 300 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 02.08.2018 г.; 500 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 13.07.2018 г.; 500 лв. от общо 3500 лв., заплатени 3 на 20.07.2018 г.; 300 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 26.10.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 25.09.2018 г.; 1000 лв. от общо 5000 лв., заплатени на 03.07.2018 г.; 2000 лв. от общо 10 000 лв., заплатени на 03.09.2018 г.; 2000 лв. от общо 7500 лв., заплатени на 29.11.2018 г.; 200 лв. от общо 1000 лв., заплатени на 16.01.2019 г.; 200 лв. от общо 800 лв., заплатени на 28.01.2019 г.; 500 лв. от общо 15000 лв., заплатени на 11.06.2018 г.; 200 лв. от общо 4000 лв., заплатени на 20.12.2018 г.; 200 лв. от общо 3000 лв., заплатени на 04.06.2018 г.; 200 лв. от общо 2000 лв., заплатени на 31.05.2018 г.; 200 лв. от общо 1500 лв., заплатени на 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Д., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага, че от сключения между страните договор за строителство и СМР не е видно какъв е предметът на строителството. Посочена е „къща с дървена конструкция с площ от 107 кв.м." Излага съображения, че ако под „къща" се разбира жилищна постройка, то би следвало възложителят да има строително разрешение и евентуално и инвестиционен проект, а ако се касае за обект по чл. 147 от ЗУТ ал.1, то също е необходимо строително разрешение и становище на инженер- конструктор - чл. 147 от ЗУТ.